Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

Тези дни, а и систематично през годините пенсионерите отправят искания за по-високи пенсии. От друга страна, хората, които работят, плащат високи осигурителни вноски с надеждата когато те се пенсионират да получават по-високи доходи. Какъв е начинът тези желания да се изпълнят?

Настоящите пенсионери

Хората, които в момента са пенсионери, или на които скоро им предстои да се пенсионират, имат няколко реални шанса за по-високи доходи:

1. Пенсиите пряко зависят от ръста на икономиката. Макар и парадоксално, но пенсионерите имат най-силен интерес да се правят бързи икономически реформи, които да насърчават развитието. Ако реформите са бавни, резултатът от тях също ще се прояви бавно, което означава, че малко пенсионери ще го дочакат.
2. Пенсиите зависят от броя на пенсиониращите се граждани. Колкото по-дълго хората работят, толкова по-малко пенсионери ще има. Реформи на пазара на труда, които да стимулират по-късно пенсиониране и да увеличат предлагането на работни места, биха могли да помогнат.
3. Пенсиите също така зависят от бюджетните приоритети - макар това да дава по-скоро еднократни ефекти. Ако правителството реши да задели по-малко средства за армията, бюрокрацията, образованието и други разходи, то ще може да отделя повече средства за пенсии.

На кратко, скоростта на нарастване на пенсиите на настоящите пенсионери зависи от бързината на извършваните реформи - в икономиката, пазара на труда и бюджета. Досега пенсионерите са били по-скоро пасивни по отношение на икономическите реформи - но никога не е късно да осъзнаят интереса си и да подкрепят по-бързи реформи.

Бъдещите пенсионери

Въпросът със съдбата на сегашните работещи - които ще са бъдещите пенсионери - също има връзка с икономическите реформи. За тях, обаче, по-важен е видът на пенсионната система.

В България ако човек на възраст между 20 и 30 години започне работа, той внася 18% задължителна пенсионна осигуровка за държавния пенсионен фонд. Държавният пенсионният фонд обаче получава значителна субсидия от държавния бюджет, която се финансира от данъците (т.е. пак от същия работещ човек), така че реално този човек внася около 30% в държавния пенсионен фонд.

Според актюерската прогноза на Националния осигурителен институт, след около 40 години този човек ще се пенсионира и ще получава пенсия, равна на около 25% от средния доход в страната (т.е. коефициентът на заместване е около 25%). За сравнение, в момента средната пенсия е около 38% от средния доход и пенсиите се възприемат като много ниски. С други думи, според прогнозите на НОИ след 40 години един пенсионер ще е с по-нисък доход отколкото е в момента.

При сегашната пенсионна система виждаме, че човек, който работи 40 години и внася по около 30% от заплатата си в държавния пенсионен фонд, ще е пенсионер около 15 години и получава пенсия, която е едва 25% от заплатата.

От 7 години в България се извършва пенсионна реформа, която въведе втори стълб на пенсионната система - част от дохода на всеки млад работещ се внася задължително в частен пенсионен фонд. За 7 години тази реформа не успя да стигне твърде далеч - през 2007 година едва 5% от дохода на човек влизат в частния фонд (при 18% в държавния фонд плюс значителна субсидия).

Ето два примера на по-бърза пенсионна реформа:

• в началото на 80-те години Чили приватизира изцяло пенсионната система - всеки човек внася пенсионна вноска от 10% само в частен пенсионен фонд. 25 години след тази реформа, резултатите са отлични - средната пенсия в страната е около 80% от средната заплата в страната. При това, както посочихме, пенсионната вноска е едва 10% - в пъти по-ниска от България.
• Хонг Конг - В Хонг Конг изчисленията показват, че ако в момента един човек между 20 и 25 години започне работа и внася 10% от дохода си като осигуровка, след 40 години той ще получава пенсия, която ще е между 60% и 100% от последната му заплата според различните прогнози. Отново виждаме, че при много по-ниска от българската пенсионна вноска се получава много по-висока пенсия.

Успехът на системата и в Чили, и в Хонг Конг се дължи на инвестирането на средствата от пенсионните фондове - инвестиране в акции, облигации и други доходоносни активи, които носят доход на пенсионерите.

Урокът от тези два примера е, че българската пенсионна реформа трябва да се извърши по-бързо, а пенсионната вноска в частен фонд да достигне 10% (два пъти повече от сегашните 5%). В допълнение, пенсионните фондове трябва да получат повече свобода за инвестиране на средствата в доходоносни активи, както и да им се позволи да предлагат по-голямо разнообразие от пенсионни фондове - от високорискови до балансирани и нискорискови такива. Само така при пенсионирането си сегашните младежи ще получават достатъчно висока пенсия.

Ако трябва да обобщим, настоящите пенсионери трябва да се борят за по-бързи икономически реформи, които да ускоряват развитието и ръста на доходите, а настоящите работещи трябва да искат по-бързо увеличаване на втория стълб на пенсионната система и намаляване на първия. И двете групи биха загубили ако икономическата и пенсионната реформа спре.

Етикети: георги ангелов  пенсии 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo