Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

България съумя успешно да се пребори както с изискванията на ЕС, така и (най-вече) със самата себе си и от началото на 2007 г. придоби статут на редовен член на ЕС.

Влизането ни в европейските коловози се съпровожда от редица императиви, които всяка страна-членка на общността aприори приема. Към днешна дата те са свързани с институционалното уреждане на държавата. Един последващ (почти неотменим) акт с изключително важно дългосрочно значение е приемането на EUR като единствено платежно средство, т.е. включването ни към т.нар. еврозона.

То маркира поредния жалон на принадлежност към европейските икономически структури, който е практически уникален елемент в международните икономически взаимоотношения. Предвижданията са през втората половина на настоящата година България да се включи към групата от страни, които са наблюдавани от Европейската централна банка в продължение на минимум две години с оглед приемането на EUR като единствено платежно средство.

Зародишната идея на Римския договор от преди половин столетие, с който се постави началото на ЕС в сегашния му вид, беше не просто установяването на митнически съюз между страните-членки, а достигането до единен и общ европейски пазар на стоки и услуги, до свободно презгранично движение на факторите на производството (най-вече труд и капитал). Визията за бъдещата икономическа общност на страни и култури в стария континент предполагаше пълна икономическа интеграция въз основа на принципите на демокрацията и на свободната, неограничавана от политически граници, икономическа инициатива.

Изгражданата с много усилия и векове наред традиция на свободна търговия, както и произхождащата от А.Смит мисъл, че разделението и ефективността на труда е ограничено от размера на пазара, формираха най-общия теоретичен фундамент на интеграционната идея.

Движещият мотив - единно икономическо пространство - предполагаше съобразяване с различните национални валути, както и с измененията в техните съотношения. Вариантите на възможни (съподчинени на общата идея) валутни режими се определиха като минималистичен и максималистичен. Първият предполагаше фиксиране на валутните курсове и поддържане на неограничена конвертируемост на отделните валути. В такъв случай обаче различните европейски валути щяха да действат като отделни деноминации на една обща валута. Така се оформи и максималистичния вариант - при съществуващите изисквания като най-добро решение се наложи отказът от собствени валути и приемането на единна обща валута - EUR.

Могат да се формулират следните десет предимства на действащата в еврозоната обща валута:

1. Производителите и търговците се чувстват значително по-сигурни в своята непосредствена дейност. Общата валута и отсъствието на митнически бариери стимулира презграничния търговски обмен, респ. икономическия растеж
2. Потребителите също отчитат ползи. Конкуренцията се повишава, инфлацията се подтиска, изборът на стоки и услуги нараства, т.е. гражданите на общността чувстват по-непосредствено облагите от икономическата интеграция
3. Наблюдава се позитивен ефект от разпределението на факторите на производството - труда и капитала. При единна валута възвръщаемостта на факторите на производството се оценява по-непосредствено и териториалното и отраслово разпределение на ресурсите гравитира към глобален оптимум. Съпроводеното преливане на ефекти и постепенната унификация на производствените условия води по-пряко до премахване на регионалните икономически диспропорции
4. Чувствително се намаляват транзакционните разходи. Елиминира се валутния риск, както и се премахват всички неудобства и неопределеност, свързани с оперирането с много валути
5. Унифицират се лихвените проценти, като се премахва рисковата премия, приписвана на неустойчиви валути. Единният лихвен процент се определя на по-широка конкурентна основа и съдейства за разгръщане на инвестиционната активност и на икономическия растеж
6. Единната валута елиминира възможностите за спекулативни атаки на по-слаби национални валути. Силата и стабилността на общата валута се предопределят от силните икономики, така че малките и по-слаби икономики се радват на закрилата на силните (известен в специализираната литература термин като free rider - свободен ездач)
7. Единната валута предоставя по-голяма прозрачност в международните икономически взаимоотношения. Банковият контрол и проследяването на движението на финансови ресурси се облекчава, което създава по-добри условия за ограничаване на криминални финансови транзакции
8. При условие, че общата валута се използва в качеството си на световна резервна валута, то страните-членки разполагат с по-високи доходи във вид на сеньораж. По-интензивното използване на EUR във вид на световна валута означава по-високи валутни емисии, респ. на по-висок сеньораж
9. Ако EUR се наложи като търсена и предпочитана световна валута, то този процес ще бъде придружен от приток на чуждестранни ресурси в общността. Последното ще даде възможност на отделните страни-членки да си позволяват по-чувствителен търговски дефицит, т.е. да ползват вносни продукти на относително по-ниска цена
10. Общата валута намалява икономическия суверенитет на отделните страни, но паралелно с това предоставя по-богати възможности за използване на силна групова позиция при взаимоотношения с други световни валути.

Членството в еврозоната не е даром, а трябва да се извоюва. Изискванията за членство в еврозоната са популярните вече конвергенционни критерии от Маастрихт. Най-общо тяхната цел е осигуряване на достатъчно висока степен на икономическа зрялост в отделната страна, която да й позволи успешно да посрещне икономическите предизвикателства на единната валута. Най-същественият проблем е степента на конкурентноспособност на местното производство. Наличието на собствена валута позволява на макроикономическото управление да използва допълнителни инструменти за стимулиране на местната икономика, докато при обща валута възможностите за позитивни макровъздействия са значително ограничени.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo