Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Допустимо е звани и незвани анализатори и медийни специалисти да дискутират и да коментират какво ли не, където и да е, както и да е. На управленския елит обаче това не му е позволено. Особено когато става въпрос за пари, за парите на населението. Па­ри­те са страхливи, а уплашените пари бягат много бързо.

Министър-председателят на Република България си позволи поне три изявления и инициативи, които могат да се оценят като неуместни и некомпетентни.

На пресконференция (09/10/08) министър-председателят обяви, че "правителст­во­то ще предложи законови промени гарантираните депозити да бъдат 50 000 евра, т. е. 100 000 лева". Министърът на финансите добави, че няма да се прибягва "до уве­ли­че­ние на вноските от банките за тази цел, за да не се оскъпява допълнително кредит­ния ресурс". Защо ли министър-председателят спря на 50 хил.EUR, след като гаран­ция­та е безплатна? Трябваше да се гарантират изцяло всички депозити и да покажем на досадните европейци как малка България решава генералните си проблеми.

Мотивът за това предло­же­ние бе, че то "е общо решение и становище на ми­нис­трите на финансите на ЕС", макар и незадължително. Но номинал от 50 хил.EUR у нас е много повече (като паритет) отколкото в ядрото на ЕС и 50 хил.EUR в ядрото на ЕС по покупателна способност са примерно сравними с 20 хил.EUR у нас. Няма стре­меж за осмисляне на случ­ва­щото се в ядрото на ЕС, от една страна, и у нас, от друга. А защо със същата готов­ност у нас не се след­ват другите европейски практики, а дори и нор­ма­тивни изиск­ва­ния? Като например изкореняването на корупцията във висшите сфери на властта? Или въвеждането на прозрачност при финансирането на дейността на политическите партии, вкл. и най-вече в управляващата коалиция?

В пазарната икономика следва да се намери мярата между степента на сигур­ност (финансова) на гражданите, от една страна, и стимулите за собствена оценка на ин­вес­ти­ционния риск и носенето на индивидуална отговорност за последствията от ин­вес­ти­ционните решения, от друга. Спокойствието и сигурността убива инициативата и пред­приемачеството, както и налага вулгарен егалитаризъм. Такова спокойствие и сигур­ност имахме през втората половина на ХХ в. и го оценихме (поне на думи) като абсо­лютно противопоказно на икономическия просперитет.

Преди повече от 150 години английският историк Карлайл нарече икономичес­ка­та наука "мрачна наука", именно защото изисква от хората да работят безропотно и ни­кога да не са сигурни в утрешния ден, т.е. винаги да са с широко отворени очи, да оце­няват, да анализират и да осмислят всичко случващо се около тях. Такъв трябва да бъде съвременният гражданин и той трябва да се приучва към такова отношение. В противен случай действа нашата собствена житейска философия: Ако печеля, печеля само аз, ако загубя - губи държавата. Което прави хората безспорно много по-послуш­ни и прими­ре­ни пред действащите управници.

"Намаляването на задължителните резерви на българските банки и държавна гаранция за междубанковите кредити са сред възможните мерки, които би могло да предприеме българското правителство". Това са думи на министър-председателя на Република България, изречени след приключването на първата работна сесия на Ев­ро­пейския съвет (16/10/08). Нищо, че в чл.44 на Закона за БНБ е запи­са­но: "Министерски­ят съвет и другите органи и институции нямат право да да­ват указания на БНБ, на управителя или членовете на управителния съвет". Законите са за простолюдието, не за министър-председателя.

Отделен въпрос е същността на предложението за намаляване на задължи­тел­ни­те минимални резерви (ЗМР) на търговските банки (ТБ). Функциите на този инстру­мент на БНБ се препокриват до голяма степен с функциите на излишъка в държавния бюджет. Чрез излишъка в държавния бюджет правителството изтегля пари от обраще­ние и ги замразява в БНБ. ЗМР са също изтеглени пари от обращение и също са зам­разени в БНБ. Правителството отстоява необходимостта от поддържане на бюдже­тен излишък над планираните 3% от БВП (примерно около 2 млрд.лв. за текущата го­дина), но пре­поръчва намаление на ЗМР с една трета (те са около 6 млрд.лв.). Едната ръка дърпа юздите, другата ръка ги отпуска.

БНБ увеличи процентът на ЗМР преди година за да охлади прекалено агресив­ното кредитиране. Този управленски акт не доведе до очакваните резултати. Кредити­рането продължи галопиращия си ход - през текущата година прирастът на кредитите за нефинансовия сектор се поддържа на изключително високо равнище от 55-60%. ТБ са готови да отделят по-високи ЗМР, но да продължават активно да кре­дитират. При­чи­ната е в реализираните печалби. За 2002-2007 г. нетната печалба на ТБ у нас расте от 267 млн.лв. на 1144 млн.лв. (4.3 пъти!), докато платени данъци в държавния бюджет за периода се колебаят устойчиво около 110 млн.лв. Ниският кор­по­ративен данък подлу­дява акцио­нерите на ТБ. А кредитите отиват предимно за ин­вестиции в обслужващи дейности и строи­тел­ството, т.е. в тези сектори, които стоят в основата на текущата фи­нансова криза. Едва една пета от инвестициите се насочват към преработващата про­миш­леност. Логичната реакция на БНБ би следвало да бъде по-нататъшно увеличение на ЗМР с оглед ох­лаж­дане на вирусната кредитна активност, а не обратното.

Въпрос, който виси във въздуха със страшна сила, е т.нар. облекчаване на кре­дити­рането (по думите на министър-председателя "правителството ще търси ме­ха­низми за облек­ча­ване на кредитирането"). Облекчаване на кредитирането за кого и на кого? От думите на министър-председателя става ясно, че той има предвид "стиму­ли­ране на кре­дитирането чрез възможността за пренасочване на фискален ресурс към кон­крет­ни финансови институции". Това наподобява пряк непазарен избор на субекти за фи­нан­сово инжектиране, което много добре се вписва в затлачените ни корупционни схеми. Не­далновидната по­литика на поддържане на институционални неуредици вкл. и със силно корупционен привкус доведоха до обособяването на неугледни и потискащи бетонови джунгли, кои­то сега сякаш стават грижа на правителството. За обезщетяване на пообеднели ин­веститори с развита стройна лобистка мрежа. А къде остава думата на да­нъко­пла­теца? Редно е ми­нистър-председателят да попита данъкоплатеца дали е готов да про­дължава да финан­си­ра добре организираната бандитска система на печалбо-из­тисквач­ка? Но поставянето на такъв тип въпроси се отклонява от добрия тон.

Учудваща е идеята за гарантиране на междубанковите кредити. Това се очертава като пионерна нашенска менаджерска иновация. Тогава ТБ ще открият безрисковото кредитиране - целият финансов ресурс ще се оформи като междубанково кредитиране и при фалит държавата (т.е. 7-милионното богато бъл­гарско насе­ле­ние) ще изплати всичко хазартно разпиляно.

Връщам се на въпроса в заглавието. По-точно ще бъде да се каже: Хаос по време на криза.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo