Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Вече сме европейци. Казваме, че винаги сме били. Да, ако приемаме Европа като географско понятие. Но Европа не е такова. Европа е социално понятие. Европа е манталитет, начин на живот, поведение, житейска култура, отношение към обкръжаващата среда. Ние никога не сме били европейци. И сега не сме, макар че сме най-близо до Европа от всичките последни 125 години.

Настъпи време на голямо раздвижване. Заплатите ни са най-ниски в европейското пространство. Някой трябва да ни ги повиши. Кой? Някой! Няма значение кой! Важното е да ни повишат (те?!) заплатите. Но не и цените. Цените не трябва да се повишават. Ако цените растат (както например в края на годината, когато държавният бюджет се разтвори), ще трябва да се наложат сериозни наказания за спекулантите. Кои са спекулантите - ние си ги знаем. Само заплатите трябва да растат. И да стигнат европейските равнища (заплатите, разбира се, не цените). Защото вече (най-после) сме европейци.

Защо заплатите ни са ниски? Глупав въпрос. Причината е в световната конспирация. Алчните капиталисти ни експлоатират и ни поставят на колене, за да ни манипулират. Защо например затварят родната ни атомна централа, нашата гордост, нашето икономическо величие? Защото се страхуват да не гръмне? Приказки за наивници. Икономическото заробване стои дълбоко в основата.

Политиците ни също са виновни. Ние сме си европейци (и винаги сме си били), но политиците ни са от Ориента. Те са тези, които не искат да ни повишат заплатите. Трябва да изберем нужните ни политици (разбирай такива като мен) и те ще ни увеличат заплатите. Ако не щат, ще изберем други. Важното е да изберем тези, които ще ни повишат заплатите. Та нали иначе ние сме си европейци, и винаги сме били в Европа, нещо повече - имаме изключителна история на най-старата държава в Европа, която е запазила името си.

Когато се заговори за България обичайната реакция на небългарина е: О, прекрасна страна, прекрасна природа. Защо ли не се сеща за нещо друго? Защото е необразован. Те там са полуграмотни, не са като нас, които знаем всичко за Европа. Защо знаем? Ами защото им купуваме лъскавите дрънкулки и на тях пише къде са произведени. И трябва да се напъваме да го разберем, защото някой ще ни излъже. Българинът се страхува да не настине и да не се мине. Така научаваме и за Хонконг, и за Сингапур. Не че не можем и ние да си ги произвеждаме. Можем, но не ги произвеждаме. Защото ни са много ниски заплатите, не за друго.

"Не ми трябва акъл, пари ми дай!". Дали има друг народ в света, който е сътворил подобна мъдрост. Недей да ме учиш, аз си знам. Пари ми дай. И почва голямото пресмятане, което запълва времето на всичките ни информационни източници. Толкова ще ни дадат, не, по-малко. Защо по-малко? Защото не сме успяли да си поискаме повече. А те, пустите му европейци, имат. Щом като имат, ще дават, къде ще ходят. Европейската централна банка си е тяхна, печатат си евро колкото искат. Иначе откъде ще имат толкова пари? Не че знаят повече от нас, не че работят повече от нас, не че работят по-добре от нас. Просто си имат. Но нашите политици не съумяват да се преборят със световната конспирация и затова заплатите ни са най-ниските в Европа.

И какво коварство. Ще ни затварят АЕЦ. За да ни държат на мушка. Преди сякаш искаха да ни оставят направо на тъмно, но ние съумяхме да се оправим. Защото сме корав народ. Сега вече няма такава опасност, ние си знаем, намерихме му колая. Но виж, нашия комшулук - те горките ще клекнат. Та те без нашия атомен електрик няма да могат и газовите си лампи да запалят. Е кой сега е по-хуманен? Ние, дето мислим за съседа, или ония там в Брюксел, дето си гледат безопасността и пет пари не дават за съдбата на балканския човечец. Е как може да имаш вяра на такива хора?

Но иначе са печени. В пазарната икономика не можело да има дефицит. Как да не може, когато затварят нашия атомик. И който приказва така, той си е чист манипулатор. Или предател. Всички ние знаем какво е дефицит, изпитали сме си го. И знаем че може да възникне е така, от нищото. Така ще стане и сега. И нека си приказват каквото си искат ония там, с побелелите и посребрели коси - ние си знаем по-добре дали може да има или да няма дефицит.

И щом като ще ни затварят атомика, ще си платят. И никакви там милиони, а само милиарди. Нали си печатат евро, какво толкова се стискат. И гонка до дупка. И кой не гони да му изсъхне службицата. Ние няма да оставим този въпрос така. Всеки ден ще е така, до победата. Какво е победа ли? Победа е да бъде моето. Ако не бъде моето, ще се съдим. И на този, и на другия свят. Ще дойде някой си да ми каже какво трябва да бъде. Аз си знам какво трябва да е.

И ще им натрием носа на ония там, от Брюксел, с Белене. Не с острова, а с нов атомик. Вече е решено братушките да ни го построят. Само дето не е ясно какво е решено. Правителството упорито мълчи - не дава да се разбере дали и доколко приема присърце новия атомик. Някой го иска, много го искат, но защо ли? С оглед националните ни интереси, разбира се, няма да е за лични интереси я! А дали правителството ще участва или не? Предстои да се реши, въпреки че вече е решено. И така лошо, и инак лошо. Ако участва по-активно, трябва да поеме държавни гаранции, които трябва да се гласуват от Парламента. И за колко ли от очакваните на този етап 4 млрд.евро строителство? При условие, че сега държавните гаранции са сведени с много мъка и под зоркия поглед на МВФ до половин милиард евро. Добрата новина е, че МВФ вече си отива и няма да ни пречи. Ние знаем и можем. Почти като в средата на 90-те години. А да не участва - как ли ще изглежда това?

При всички случаи вече сме европейци. И трябва най-после да се разбере, че някой трябва да ни увеличи заплатите. Ако държи на националното ни достойнство. Но не и цените!

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo