Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Поддържането на бюджетен излишък не е разпространена световна практика, но все пак се среща. Той се препоръчва от икономическата теория за осигу­ряване на фи­нансова устойчивост при проблеми с платежния баланс и за регулиране на съвкупното търсене. Естония (сходна на Бъл­га­рия страна с паричен съвет) също поддържа бюд­жетен излишък в сравними с Бъл­гария размери (от около три процента от БВП). Скандинавските страни (Дания, Фин­ландия, Швеция, Норвегия) реали­зират значителни бюджетни излишъци, както и Ир­лан­дия и Испания.

Лошата новина е, че България, наред с Латвия, е рекордьор в Европа по дефицит на текущата сметка на платежния баланс (повече от 20% от БВП през 2007 г.). И двете страни потре­бяват много повече вносни стоки, отколкото съумяват да изнесат. Естония е по-назад (17% от БВП), а след нея се нареждат Литва и Румъния (14% от БВП). Латвия и Литва се стре­мят да поддържат балансирани бюджети, докато бюджетният дефицит на Ру­мъ­ния през последните две години превишава два процента (Eurostat).

Икономическата теория не е съумяла да предложи строг критерий за определяне на оптимален размер на бюджетния дефицит/излишък. Евристиката насочва към вели­чини от порядъка на до ± 3% от БВП, които се оценяват като относително приемливи. Конкретно за нашия случай бюджетната стратегия следва да отчита стро­гата позитивна динамика на международните валутни резерви като облекчаваща ситуацията обстоятелство. В първите осем месеца на текущата година незлатните валутни резерви у нас бе­ле­жат устойчив прираст на годишна база от 40% (30% за 2007 г.) независимо от кри­зата на световните финансови и ка­питалови пазари. Следователно не съществуват се­риозни опасения за пробив в пла­тежния баланс въпреки влошаването на текущата сметка и бюджетна рестрикция би могла да се смекчи.

Разминаването мужду официални правителствени проекции, от една страна, и из­пълнение, от друга, е драс­тич­но. Причините могат да се систематизират в две групи:

(1) Неадекватност на проекциите на основни макроикономически показатели, най-вече инфлация и БВП;

(2) Неточност при проектиране на относителни равнища на приходи и разходи.

Всичко започва с инфлацията и БВП. Нереално заложени инфлация и де­фла­тор фиксират БВП на чувствително подценени равни­ща. Преви­ше­нието на отчетения над официално прогнозирания БВП през 2005 г. бе 3.5%, през 2006 г. - 8.2%, през 2007 г. - 10.7%. За 2008 г. официалната правителст­вена прогноза е за БВП от 61.7 млрд.лв., но БНБ актуализира своята собствена прогноза на 64.2 млрд.лв. Финансовият ми­нис­тър Пл.Орешарски в своето изявление от 05.09.2008 г. на­стоя за годишно преви­шение на приходите над разходите в консолидирания дър­жа­вен бюджет от 2 млрд.лв., което при утвърден 3%-тен излишък фиксира БВП от 66.7 млрд.лв., т.е. разми­наването между отчетен и прогнозиран БВП за 2008 г. се очер­тава на около 7%.

Относителните равнища на приходите и помощите в Републиканския бюджет спрямо БВП превишават планираните, но не драстично. Отбелязва се повишение на да­нъчната събираемост, която може да се проследи най-пряко при ДДС. Делът на данъч­ни­те постъпления в Републиканския бюджет от ДДС се увеличава последователно от 9% спрямо БВП през 2003 г. на около 12% през 2006 г. при неизменна данъчна ставка, т.е. за три години събираемостта на ДДС нараства с една трета! Дори и в спорната с възможностите за събиране на ДДС 2007 г. (предвид членството на страната в ЕС) не се отстъпва от постигнатото равнище на събираемост на ДДС. Тук не може да се говори за съзнателно "изсветляване" на съществуващата неформална икономика (както се спеку­ли­ра с корпоративния данък), тъй като данъчната ставка остава неизменна.

Съществените промени са в разходната част, по-специално - в задържането на разходната част, което корелира пряко с непредвидено бързо нарастващите стойности на бюджетния излишък. Делът на разходите в Републиканския бюджет за 2006 г. се за­лага на 26.1% от прогнозирания БВП, докато отчетът е 23.7% от отчетения БВП. През 2007 г. дяловете са съответно 26.9% и 25.5%. Вследствие на разнопосочното движение на приходи и разходи отчетеният излишък в Републиканския бюджет превишава пла­нирания 4.7 пъти през 2006 г. и 8.4 пъти през 2007 г.

Текущата 2008 г. се очертава като специална. До м.юли включително приход­ната част на Републиканския бюджет се преизпълнява спрямо заложената в Закона нор­ма с 604 млн.лв., докато разходната част изостава с 1.9 млрд.лв., което като цяло води до ударното нарастване на бюджетния излишък. Преизпълнението в приходната част е главно при корпоративния данък и при неданъчните приходи. В разходната част обаче единствено при субсидиите и при платените лихви по държавния дълг се наблюдава превишение. Най-чувствително е задържането на капиталовите разходи (с 35% спрямо нормата) и при издръжката (с 26% спрямо нормата).

Недофинансирането на капиталовите разходи е свързано с развитието на финан­совите ни взаимоотношения с ЕС. Стопирането на европейските инвестиции намалява и нашите ко-инвестиции. Ако обаче правителството предвижда действително въвеж­да­нето на ред в държавата и възстановяване на ЕС-финансирането, то и капиталовите разходи в държавния бюджет би следвало да набъбнат и бюджетният излишък да придобие по приемливи размери.

Изразходването на милиарди от бюджетния излишък в средата на годината оз­начава, че:

(1) Правителството не смята за възможно възстановяването на ЕС-фи­нанси­ра­нето до края на годината, респективно възстановяването на капиталовите раз­ходи, или

(2) В края на годината няма да се отчете 3%-тен бюджетен излишък.

Кое от двете? Въпрос без отговор!

Текущата ни практика демонстрира по блестящ начин, че непремереното пре­следване на удобство за управляващите бюрократи, съчетано с некомпетентно управ­ление на членството ни в ЕС, може да възбуди финансово напре­жение, граничещо с хаос. Набързо разпределените милиарди в никакъв случай не могат да се оценят по­зи­тивно, а и техният ефект вероятно ще бъде далеч от желания. Еднакво неблагоприятно за макроикономическото управление е както чувствителното недоиз­пълнение, така и прекаленото преизпълнение на бюджетните параметри. И в двата слу­чая държавният бюджет престава да изпълнява функциите си по регулиране и управ­ле­ние на макро­икономическите пропорции и динамика с всички произтичащи от това не­благоприятни последствия.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo