Преди около месец в НС очаквано (не)мина успешно поредното гла­суване на вот на недоверие към правителството. Вот като вот и все пак различен, дори уникален. За първи път некомпетентността, некадърността и корупцията при управлението на нашата държава престанаха да бъдат абстрактни понятия, някъде там - неясно къде и неясно от кого. Те спряха милиони (дори милиарди!) европейски левове.

Народните ни избраници в лицето на коалиционното множество решиха единодушно, че няма основания за подмяна на действащите управленци. Основен аргумент, размахван като знаме наляво и надясно, по повод и без повод, от почти всеки коалицио­нист бе отсъствието на алтернатива, т.е. действащото правителство е безал­тернативно. Негласно се подразбираше отсъствието на опозиционна алтернатива. Конституцията оба­че допуска алтернативата да бъде и вътрешно коалиционна - нещо, за кое­то коали­ционистите не смееха изобщо да помислят, а камо ли да говорят. Това уп­равление не е (особено?) добро, но недей и да си помисляш за смяна на играчите. Кой знае какво ще се получи.

Ако такова управление няма алтернатива, ако то е най-доброто, то какви ли ще са останалите в редиците на коалицията?

Историята не познава безалтернативност. Не съществуват нито незаменими хо­ра, нито незаменима политика. Нещо повече. Съвременната икономическа теория от­хвърля по принцип възможността за достигането на дори някаква форма на макро­ико­номическо оптимално (най-добро) управление. Парадоксалното е, че всяко уп­рав­ление може да се подобри, но никога не може да се достигне до оптимално управление.

Безалтернативни са единствено диктаторите и диктатурите. В нашата недавна ис­тория имахме лошия шанс да изживеем в продължение на половин век подобно от­съствие на алтернатива - българската комунистическа партия се мислеше за безалтер­нативна.

Преди една декада правителството на Ж.Виденов твърдеше, че БСП притежава най-добре подготвените управленски кадри в страната, които знаят какво е добро за народа, знаят как да го постигнат и няма нужда други да ги съветват. Консултантите от МВФ бяха прокудени, за да бъдат канени настоятелно една година по-късно при пълна готовност за безпрецедентно послушание.

Сега отново се сблъскваме с вариант на прекрасно подготвени честни и почтени кадри, които постоянно грешат. По думите на министър-председателя по такъв начин правителството се учи.

Свикнахме да мислим, че ако човек седне зад волана без да е правоспособен шофьор и извърши нарушение с материални и човешки поражения, то той е убиец на пътя. Сега разбираме, че ако заемеш висша държавна позиция и направиш поразии от републикански мащаб, тогава ти се "учиш". ЕС съществува от половин век и е редно всеки управленец своевременно да е посещавал подходящо училище. За управленец у нас обаче е нужна партийна подплата, а не образователна.

Почти всеки отреагирал коалиционист се чувстваше задължен да подчертае, че опозицията е била слаба, че очакванията им за конструктивна опозиционна критика са били много по-големи. Не че няма какво да се критикува и не че допуснатите управ­лен­ски грешки са малки, но опозицията не съумява подходящо да ги представи и да иска категоричното им корегиране. Има логика в това, че коалиционното мнозинство би трябвало по-добре да бъде информирано за особеностите и детайлите в управленския процес и от тази позиция по-добре да прецени доколко дадена критика е конструктивна или не. Но в такъв случай възниква логичният въпрос защо тези, които знаят повече за дефектите на управлението, не се стараят да го подобрят. За редовия български граж­да­нин (който се представлява от всички народни представители) е важно управлението на страната да е ефективно, а не коя партия е реално ангажирана в управленския процес.

Отговорът на горния въпрос обикновено е от вида: "ДА, АМА НЕ!". "ДА", защото сме много знаещи и способни, "АМА НЕ" защото партийната върхушка може да ни ошушка.

Подобно отношение е чиста злоупотреба с конституционни права. В такъв сми­съл нобеловият лауреат за икономически науки Фр.Хайек говори за тоталитарна демо­крация или дори за плебисцитна диктатура. Ако демокрацията означава управление на неограничената власт на мнозинството, изтъква Фр.Хайек, то "... аз не съм демократ и дори смятам подобно управление за гибелно и невъзможно в дългосрочен план". Из­вестният публицист М.Вайл описва, как по времето на Английската гражданска война парламентът, злоупотребявайки със своята власт е показал на хората, че парламентът може да бъде толкова тираничен, колкото и кралят.

Обещаните и неосигурени селскостопански субсидии надигнаха вълна от соци­ално-икономическо недоволство. Реакцията на управленската върхушка е първосигнал­на - да се отделят (примерно) 60 млн.лв. от държавния бюджет, защо не от възлюбле­ния бюджетен излишък.

Последствията от некомпетентното, некадърно и корумпирано управление тряб­ва да се понесат от конкретните виновници. Персонални виновници не се откриват, то­гава отговорността трябва да се поеме от темелите на управлението - тройната коали­ция. Защо например управляващата коалиция не емитира свои собствени коалиционни (т.е. партийни, а не държавни) облигации, чрез които да събере необходимата и обе­ща­на субсидия?

Нашата недавна история познава такива случаи. В началото на 1945 г. се приема Наредба-закон за т.нар. "Заем на свобо­да­та". Подписката на заема е доброволна, но за­писаната сума за­дължително се внася в срок от три месеца. Подписка за втори държа­вен "Заем за развитие на народното стопанство" се открива през 1951 г. Макар и два­та заема да са обявени формално за доброволно участие, в действител­ност се задвижва механизъм на почти насилствено включване към кампанията за набиране на средства от населението.

Ситуацията у нас не допуска пряко повторение на случилото се през 1945 г. и 1951 г. Но в новия заем (който предлагам да се нарече "Коалиционен антикоруп­цио­нен заем - КАЗ") биха могли доброволно да участват партийните върхушки от "трайната" тройна коалиция, вкл. всички нейни народни представители, вкл. всичките им на­стоя­щи поддръжници, може при повторение на вездесъщата формула 8:5:3. Например за съ­биране на 60 млн.лв. БСП ще осигури 30 млн.лв., НДСВ - 19 млн.лв. и ДПС - 11 млн.лв. Нима за капиталистите от БСП ще е проблем подобна сума, или за царя и не­го­вото обкръжение, или за А.Доган и неговия обръч от фирми? БСП например би могла да заложи Бузлуджа като бъдеща хотелска верига, царят да участва с апортна вноска от надвзето реституирано имущество, а А.Доган - със сараите си.

 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo