Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Взаимоотношенията на България с ЕС включват и ползване на финансова подкрепа във вид на грантове и на съфинансиране. Трансферите на финансови ресурси от ЕС са два вида: (1) текущи и (2) капиталови.

Всички реално получени финансови ресурси се отразяват в платежния баланс на страната (от който е почерпена и използваната в статията числова информация).

България започва да ползва средства от фондове на ЕС във вид на текущи трансфери (кредит) от 2000 г. До третото тримесечие на 2007 г. като стойност те са устойчиви примерно на равнище от 30 млн. EUR на тримесечие (Фигура 1).

Чувствително увеличение се отбелязва през последното тримесечие на 2007 г., което се свързва с приемането на страната в ЕС. В следващите години се забелязва повтаряща се цикличност - през първата половина на годината се фиксира чувствителен трансфер, който рязко намалява през втората половина на годината.

Началото на тази цикличност е през 2008 г., когато в средата на годината ЕС констатира, че отпуснатите средства не се използват по предназначение и не се спазват изискванията за тяхното изразходване. Респективно рязко се съкращават реалните трансфери. През следващите две години се отбелязва определено подобрение, но моделът на усвояване се съхранява.

Наред с кредит, статистиката отчита и дебит на текущи трансфери по фондове на ЕС. Той е свързан с възстановяване на неусвоени средства, както и с необходимостта от извършването на вноски във европейските фондове. Този дебит е относително постоянен във времето (Фигура 1).

Фигура 1

Основната (преобладаваща) част на капиталовата сметка на платежния баланс се фор­мира от капиталови трансфери от фондове на ЕС. Такива се трансферират във вид на грантове от 2004 г. насам. До средата на 2007 г. те са относително постоянни (с вариация) в размер средно от около 40 млн.EUR на тримесе­чие (Фигура 2).

Фигура 2

За периода 2000-2006 г. България получава общо 1173 млн.EUR от фондовете на ЕС в изпълнение на предприсъединителни прог­рами, като 676 млн.EUR са във вид на текущи трансфери, а 497 млн. EUR - във вид на капиталови трансфери.

През втората половина на 2007 г. капиталовите трансфери бележат чувстви­тел­но увеличе­ние, свързано с присъединяването на страната към ЕС. Този процес на интензификация се пречупва в средата на 2008 г. То­гава преценката на ЕС е, че корупцията в страната е прекалено висо­ка, че парите на европейските данъкоплатци не се използ­ват по пред­наз­на­че­ние и капиталовият фи­нансов поток се редуцира до въ­веждането на ред и по­рядък при ползва­не­то на средствата от ЕС.

За времето след 2008 г. процесът на усвояване на капитало­вите трансфери от ЕС не е нормализиран. На Фигура 2 може да се про­следи съществуващата тримесечна цикличност на постъпващите ре­сурси. През първата половина на годината капиталовият приток е значи­телно по-интензивен, докато през втората половина той се забавя, което видимо е следствие от проблеми с усвояването им. Ако фи­нансовите ресурси се усвояват равномерно, подобна цикличност не би следвало да съществува.

Съществува напредък при из­полз­ването на ЕС-ресурси, което е видно от Таблица 1 (особено за първата половина на 2011 г.), но направената равносметка показва, че все още нор­мализацията на процеса е прекалено далеч.

В Таблица 1 се откроява друга особеност на кредитно-финансовите ни взаимоотношения с ЕС. За посочения период по тази линия в страната постъпват (кредит) близо 4.5 млрд.EUR, а същевременно се връщат обрат­но (дебит) около 2 млрд.EUR. Това обратно движение на финансови ресур­си също подсказва за съществуването на резерви за подобряване на усвоя­емостта на европей­ски­те помощи, които са безусловно съществен положи­телен стимул за ускоря­ване на икономическия растеж.

Таблица 1

Движение на финансови средства от фондове на ЕС (млн.EUR)

В съответствие с договореностите с ЕС за периода 2007-2013 г. за България са предвидени 6852 млн.EUR за попълване на структурните фон­дове и пет милиарда EUR агрофондове. Използването на тези средства по години е пред­ставено в Таблица 1.

За четири и половина години в страната реално (нето) са постъпили финансови ресурси от фондове на ЕС в размер на около 2.5 млрд.EUR. Ако се предположи равномерно по години разпределение на общата маса предвидени за трансфери финансови ресурси от фондове на ЕС, то за съ­щия този период страната би следвало да получи примерно 7.5 млрд.EUR. Това е равносилно на усвояемост на европейски финансови ресурси за последните четири и половина години от около една трета.

За периода остават неусвоени 5 млрд. EUR. Общо произведе­ни­ят БВП за същия период се оценява на около 137 млрд. EUR, т.е. неусвое­ни­те средства от фондове на ЕС са средногодишно 3.6% от БВП.

Ако отче­тем, че реалното използване на европейските средства би се съпровождало с приток на допълнителни съпътстващи чуждестранни инвестиции, то мо­жем да преценим, че от неусвояване на финансови ресурси от ЕС страната губи ежегодно от три до пет процентни пункта прираст на БВП. И когато управляващите самодоволно отчитат нулев и/или слабо положителен икономически растеж, ние (управляваните) трябва да сме наясно, че сме загубили от три до пет процента прираст на БВП.

Оценената по-горе загуба не е следствие от световната финансово-икономическа и всякаква там криза. Тя е резултат от провал на вътрешното макроикономическо управ­ление. Точният етикет би следвало да бъде българска финансова криза.

Връщам се на заглавието. Загубата на позитивни темпове на прираст на БВП се дължи не само на некомпетентност на администрацията. Тя е следствие от ширещата се корупция, незнание, неумение, некадърност на управляващата администрация и всичко това, взето заедно. Това е це­ната, която плащаме всички ние за действията на хората, които сами упълномощаваме да ни управляват.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo