Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

В България се изисква човек да си закупи електронен подпис, за да си попълни данъчната декларация по интернет. Това, обаче, е почти единственото нещо, което може да се прави с електронен подпис. От друга страна, самият електронен подпис е сравнително скъп, макар че за щастие през последните години конкуренцията се увеличи и цените започнаха да спадат. На практика, за да си спести попълването на данъчна декларация на хартия и ходенето до данъчната служба или поща, един човек трябва вместо това да отиде до съответния доставчик на електронен подпис, да попълни други формуляри на хартия, да инсталира всички необходими драйвери и програми и едва тогава да започне да попълва данъчната си декларация.

Самото попълване на данъчна декларация по електронен път е по-сложно отколкото на хартия - човек, например, трябва да изчисли предварително всички суми и да ги попълни в електронната декларация, което е абсурдно, при положение, че програмата сама би могла да го прави. Например, ако човек има доход от три граждански договора, би било нормално той да попълни данните за всеки един от тях и компютърът да направи необходимите изчисления. Не и в България - данъкоплатецът трябва сам предварително да изчисли общите суми на платените здравни, пенсионни и социални осигуровки и данъци и да ги запише в съответното поле.

Най-интересната част на подаването на данъчна декларация по интернет е това, че не винаги тя е взаимозаменяема с хартиената. Ако например подадете декларация за платени лични данъци по интернет няколко минути след изтичане на срока, системата отказва да я приеме и цялата въведена информация се губи изцяло и безвъзвратно. След което човек трябва отново да попълни декларацията на хартия и да я подаде в данъчната служба или по пощата. Когато декларацията пристигне в данъчната служба на хартия, администрацията я поема и започва да я въвежда ръчно в компютъра. Не по-малко абсурдно е изискването за пращане на хартия или по електронен път на документи, удостоверяващи получените доходи - при положение, че данъчната администрация вече разполага с данни за доходите от работодателя.

Разбира се, не навсякъде е така. В някои страни електронното правителство наистина постига целите си - спестява време, нерви и средства на данъкоплатците и администрацията. В Естония, например, попълването на данъчна декларация по интернет става за около пет минути. Не само защото има плосък данък, но и защото електронната система на данъчната администрация е попълнила всички данни в декларацията предварително. Човек единствено проверява дали всички източници на доходи са попълнени правилно и се подписва.

Подписването в Естония също става с електронен подпис, но електронният подпис не се купува, а е вграден чрез чип в личната карта на всеки гражданин. Естествено, това позволява многобройни употреби на личната карта. Например, Естония е първата страна, в която е възможно гласуване по интернет за всички. Също така, в Естония вече няма билети за автобус - човек ползва за тази цел личната си карта. Както сподели на една скорошна среща с няколко български икономисти бившият премиер на Естония Март Лаар, постоянно възникват нови и нови употреби за личната карта, които дори не са могли да бъдат предвидени когато тя е въведена.

Някои ще кажат „България не е Естония" или „естонците измислиха Скайп, ние измислихме БАН" - т.е. не ни сравнявайте с тях, те са по-умни. Не бих се съгласил с това, но все пак, ето един друг пример от страна, която едва ли бихме могли да приемем за по-напреднала от България. Това е Гватемала.

През лятото на 2001 г. в Гватемала започва изграждането на електронна система, чрез която да се подават данъчни декларации и да се плаща данъци онлайн. Само година и половина по-късно чрез нея се събират над 80% от всички данъчни приходи. Системата струва всичко на всичко 220 хиляди долара, при това парите са дарение от Световната банка.

Повечето хора в Гватемала нямат компютри и интернет. Затова правителството се договаря с банките във всеки банков клон да има няколко терминала, на които хората да могат да използват системата чрез потребителско име и парола, предоставени им от банката. Банките получават минимална такса в размер на 0.1 долара за данъчна декларация и 0.085% от размера на преведеното данъчно задължение. В същото време се спестяват огромни административни и транзакционни разходи, опашки, загуба на време и т.н.

Може би не можем да се мерим с Естония - макар че след като правителството може да въведе биометрични данни в личните карти, спокойно би могло да въведе и електронен подпис. Какво, обаче, е оправданието дори изключително бедна страна като Гватемала да ни бие по електронни услуги?

Етикети: електронно правителство 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo