Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Почти цялата 2008 г. премина под сянката на финансовата криза, много повече очаквана, отколкото реална. И ако икономическата 2008 трябва да се определи с една единствена дума, тя е: противоречива.

І. Реален сектор. Съвкупните макроикономически показатели са напълно приемливи. Официалната статистика сочи, че за деветмесечие на годината БВП на­расна с 7%, а за цялата година вероятно прирастът ще бъде над 6,5%. Регистрира­ните безработни лица през януари 2008 г. бяха 273 хил.души, на­маляха последова­телно до 215 хил.души през септември и в следващите два ме­сеца се установиха на 217 хил.души. Това слабо увеличение на регистрираните безработни лица в края на есента не би могло да се свърже с някакви кризисни процеси, доколкото то е и про­явление на ярко очертания през последните десе­тина години сезонен характер на заетостта.  

В началния период световната фи­нансова криза оказа положително въздействие върху финансовите резултати в промишлеността. През първата половина на годината цените на производител на­раснаха по-бързо от потребителските цени - за първите седем месеца на годи­ната PPI е 10,1%, докато CPI - 6,1%. Промишлеността следва да тушира разликата в ценовите индекси чрез по-висока производителност на труда, т.е. динамиката на цените оказва натиск върху производствените струк­тури. През следващите четири месеца обаче PPI намалява общо с 4,6%, а CPI на­раства с 1,6%, което се отразява положително на финансовите резултати на про­изводителите. Спадът на цените на производител е следствие от създадената меж­дународна конюнктура и редукцията на цените на изходните суровини и ма­териали на международните пазари (например на течните горива). 

Независимо от повишаващите се икономически затруднения в основните ни икономически и търговски партньори местните износители продължават своя­­та агресивна външнотърговска политика, макар и с очертан тренд на заба­вя­не. Месечният темп на прираст (на годишна основа) на износа на стоки (fob) като елемент на текущата сметка на платежния баланс е 31,1% през февруари и нама­лява последо­ва­телно до 18,9% през октомври 2008 г. Почти по същия начин (но с известно за­къс­нение) намаляват и аналогичните темпове на внос на стоки (fob) - от 27,8% през юни до 22,7% през октомври. Подобна свързана промяна демон­стрира за­ви­симостта между вноса и износа и подкрепя очакванията, че настоя­щите световни икономически сътресения ще доведат до намаление на номи­налния дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

Официалната статистика не дава основания за безпокойство по отноше­ние на прираста на реалните доходи на населението (в съответствие с репре­зен­та­тивните проучвания на доходите на човек от домакинството). За първите десет месеца на годината прирастът на реалните доходи на човек от домакинството се оценява на около 3,4%, което може да се оцени като приемливо.

ІІ. Поведение на населението и икономическите агенти. При влизане в дълбочина на икономическите структури проблемите за­почват да се проявяват релефно. Инвестиционната активност е висока, нормата на натрупване се поддържа на пре­калено високо равнище - за деветмесечието на 2008 г. тя е повече от 38%! При това прирастът на запасите ангажира над 15% от брутното капиталообразуване.

Регистрираното изключително високо равнище на инвестиции при срав­нително скромни темпове на прираст на БВП подсказва ниската маржинална ефек­тивност на капиталовложенията. Тя е следствие от инвестирането в такива отрасли, които не генерират нов национален доход, т.е. в своеобразно замразя­ване на инвестициите. Такъв тип развитие се мотивира както от традиционно сложили се обстоятелства и народопсихология, така и от некачествената инсти­туционална среда, която го стимулира.

Общо за деветмесечието на 2008 г. инвестициите нарастват с 35% при темп на прираст на БВП от 7%. Отраслите "Строителство" и "Опе­ра­ции­ с недвижими имоти и бизнес услуги" продължават да привличат инвестиции с изключително високи темпове на прираст (75,2% и 97,4% съот­ветно), въпреки че тези отрасли стоят в основата на възникналата финансова криза. Най-вероятно тази висока динамика се дължи на своеобразна инерция, но тя също подсказва, че за първите девет месеца на текущата година кредитира­не­то на тези сектори не намалява. Българският инвеститор и българската икономика продължават да бъдат от­носително негъвкави и тромави, да не съумяват своевременно да абсорбират финан­со­во-икономическите сигнали и да се адаптират бързо към променящите се усло­вия.

Чуждестранните инвеститори реагират много по-адекватно на създалата се ситуация. Фиксира се неособено чувствителен общ спад на ПЧИ за деветмесечието (-2%), но се променя съществено структурата. Противно на вът­реш­но очертаната тенденция намаляват ПЧИ в отраслите "Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги" (-33,3%) и "Строителство" (-28%), както и в "Хотели и ресторанти" (-74,8%), но се увеличават чувствително в отрасъл "Преработ­ваща промишленост" (повече от три пъти) и в инфраструктурни и обслужващи дейности. През деветмесечието чуждестранните инвеститори продължават да поддържат присъствието си в страната, но пренасочват интересите в съответствие със световната конюнктура.

Промените в структурата на брутните инвести­ции не подсказват наличието на кризисно напрежение. Нещо повече, набра­на­та неблагоприятна инер­ция продължава да действа с ненамаляваща сила. Тя види­мо отразява тради­ци­он­ния манталитет на българина, който вижда в недвижимо­то имущество висша форма на богатство и благополучие. Слабата мобил­ност на бълга­рина както във физи­чес­ки измерения, така и в чисто ментални, не му позволява да постави в цен­търа на кризисните явления изградените недви­жи­ми активи. Дразнещ при­влекателен фактор са и високите печалби, реализирани от подобен вид дейност в близкото минало, които продължават да поддържат ин­дивиду­ал­ната алчност, как­то и не­ве­рието, че лесно реализираните печалби могат да пре­секнат. В ре­зул­тат фик­тивният балон продължава да се надува.

ІІІ. Поведение на правителството. Макроикономическото управление през годината не бе на висотата на съв­­ременните изисквания.

Корупцията остана неовладяна и нарастваща, а скандалите следваха една след друга. Редовната годишна оценка на международната оценъчна орга­ни­зация Tran­spe­ran­cy International за равнището на корупция отреди на България оценка от 3,6 - най-ниската от 2000 г. насам. С тази оценка България си спечели името на най-корумпираната страна в ЕС. Последствията се очер­та­ва­ха еднознач­но. През есента Европейската комисия отказа да възстанови отнетите акреди­та­циите на две български агенции, работещи с пари по програма ФАР. Потвърдено беше и спирането на фи­нансирането на инфраструктурните проекти по линия на ИСПА Така страната за­губи безвъз­вратно 220 млн. евро, а други 340 млн. евро остават спрени.

Проблемът с т.нар. европейски пари не е само и единствено в ползата от прякото им постъпване в страната във вид на грантове. Както и преди с МВФ, така и сега с ЕС, ангажиментът на ЕС в страната е гаранция за чуждестранните инвеститори за това, че процесите в страната се развиват прогресивно. Нито един отделно взет инвеститор няма и не може да има цялостен поглед върху развитието на вътрешните за страната социално-икономически процеси. Такъв отговорен поглед имат както МВФ, така и ЕС. Притокът на средства по евро­пей­ските фондове привлича и други инвеститори, както и обратно - спирането на финансиране по европейските фондове спира и други чуждестранни инвестиции. В това отношение съотношението е примерно 1 към 5 - всяко постъпило евро по европейските фондове води след себе си други поне пет евро във вид на чужде­странни инвестиции. От тук и произтича много по-голямата важност на постъп­ленията на финансови ресурси по линия на европейските фондове в сравнение с директния им принос. Толкова повече, когато става въпрос за кризисни времена.

Световната финансова криза заостри чувстви­тел­ност­та на политиците и заваляха непремерени и неадекватни изказвания, които вна­ся­ха смут и объркване в и без това неясната и трудна ситуация.

ІV. Съпоставката на различните аспекти на икономическата 2008 г. води до естествения въпрос: Как е възможна комбинацията на слабо макроикономическо управление, неадекватни субективни реакции, но добри икономически резул­та­ти?

През последните години в страната влизат много чуждестранни капитали, които поддържат икономическия тонус относително висок. Българската иконо­ми­ка притежава привлекателни страни, които оправдават високия интерес на чуж­дестранния инвеститор.

На първо място членството на България в ЕС пови­шава атрактивността на българската икономика за чуждестранния инвеститор. То е гаранция, че цялостното усъвършенствуване на макроикономическото уп­рав­ление е в ход и че надзорните функции на ЕС най-вече в институционалния сектор няма да позволят появата на неконтролируеми провали на прави­телстве­но равнище.

Второ, българската икономика предлага висока възвръщаемост на инвес­тициите, която в страна-членка на ЕС не е за прене­брег­ва­не. Заплащането на труда е значително по-ниско в сравнение с евро­пей­ски­те стандарти, докато трудовата дисциплина и качеството на тру­довия фактор са в рамките на евро­пей­ски­те раз­бирания. Не на последно място е и бла­го­при­ят­на­та данъчна политика, която макар и в краткосрочен план, оказва свое­то стимулиращо въздействие.

Трето, българската икономическа перспектива е в европейската инте­гра­ция и в преодоляването на институционалните и поведенчески различия в ев­ро­пейски мащаб. Показателен е примерът на Гърция, която от сравнима с България по манталитет и икономически възможности в рамките на две десетилетия съу­мя да заеме достойно място в семейството на европейските страни.

Членството на България в ЕС създава значително по-благоприятни въз­можности и за активизиране на икономическите агенти на местно равнище. Все по-плътното доближаване на принципите на макроикономическо управление към европейските съдейства за повишаване на отговорността на субективния фак­тор, за доминацията на икономическата и социална свобода и за разгръщането на икономическата инициатива. 

Посочените особености на България и българската икономика към края на първото десетилетие на ХХІ в. са предпоставка за позитивно използване на ситуацията около световната финансова криза. Решаващо е и ще бъде спецификата на макроикономическото управление. В това отношение обаче перспективата е категорично неблагоприятна.

ГМ/060109

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo