Напълно предновогодишно представителите на българския народ в 40-тото НС съумяха да увеличат своите собствени заплати. Не че досега не е имало такова увеличе­ние, но то беше свързано с официално регистрираните средномесечни заплати в страна­та и се извършваше автоматично. Сегашното увеличение е във връзката със средноме­сеч­ни­те заплати - повишава се мултипликацията, т.е. заплащането на труда на народ­ни­те ни избраници се откъсва по-осезателно от заплащането на народа.

Не че по принцип не трябва да се извършват подобен тип корекции, но е редно действащото НС да гла­су­ва из­менения в заплащането за следващото НС - така, както в недавното минало дейст­ващ президент на САЩ издейства увеличение на заплатата за следващия президент на САЩ.

Логично е всеки от нас да се стреми да увеличава доходите си. Такава беше ситуацията и с учителите от есента на текущата година. Тогава макроикономическият уп­равленски екип (вкл. и НС) постави акцента върху необходи­мост­та от извършване на реформи, следвайки логиката: Реорганизация на образованието - по-високи и по-ка­чествени резултати - по-високо заплащане на труда. В реалния сектор е прието тру­до­вото възнаграждение да се свързва с позитивния прираст на произво­ди­телността на труда.

Принципен императив в икономиката е доходите да се свързват с резултатите.

Народните избраници гласуваха относително нарастване (не само абсолютно) на възнаграждението си, но в дискусиите не се чу и дума за критериите за оценка. Най-естественият и открояващ се критерий за ефективността на работата на НС е общест­ве­но-икономическата динамика. Икономическият прогрес корелира непосредствено с дей­ността на НС по логиката: Подготвят се качествени закони - НС следи и контролира тях­ното стриктно изпълнение - въвеждането на ред и порядък в работата на институ­циите съ­действа за икономически просперитет - при­рас­тът на икономическите резулта­ти во­ди до нарастване на средните заплати в страната, респ. до нарастване на възна­граж­де­нието на народните избраници. НС обаче оцени, че тази логика е неудовлетво­ри­телна и че отношението на заплатите на народните избраници към средно­статис­тическите за стра­ната заплати трябва да се повиши.

Какви бяха аргумен­тите "за":
(1) Работата на народните избраници е специализирана, отговорна и изтощи­телна. Дори и да ги няма в пленарната зала, те вършат успешно своята работа в коми­сии­те, където се коват законите;
(2) Средностатистическата заплата не отразява истинското състояние на нещата. Заетите лица в реалния сектор получават значително по-високо възнаграждение, но не декларират доходите си, т.е. сенчестата икономика е прекалено висока. Необявеното за­пла­щане на труда в реалния сектор намалява отчетената средна заплата в страната и задържа нараст­ва­не­то на възнаграждението на народните избраници;

Първият аргумент е свързан с високите и специализирани изисквания за включ­ване към множеството на народното представителство. Нека се опитаме да оценим ви­соко квалифицираната и отговорна дейност на народните избраници.

Наличната информация (от интернет) за първите три сесии на действащото 40-то НС (11.07.2005 - 01.09.2006) показва, че са приети решения за 150 Закона (без ратификациите). От тях 114 броя са от вида "Изменения и/или допълнения на За­кона за ...", а 36 са приетите нови Закони, т.е. лъвският пай (три четвърти) на законотворчеството е свързан с промени в действащото законодателство. Не се променят принципите и основите на Закона, а се внасят отделни (вероятно немаловажни) нюанси.

Обясненията за подобно количествено съотношение могат да бъдат примерно две: (1) Нещо е било недогледано, непрецизирано и недообработено, поради което е необходим за­ко­нодателен ремонт, и/или (2) Нещо трябва да се промени, защото мнозинството от на­родните избраници не го харесват, т.е. защото те са заинтересовани законо­вите изисквания да звучат по различен начин.

И двата случая говорят за некачествено законотворчество. Корекциите внасят несигур­ност и непредвидимост в действащото законодателство и увеличават бъдещите рис­ко­ве, включително и най-вече за инвестициония процес. Толкова повече, че поправките са необичайно много и необичайно чести. За дискутирания период например НС е гла­сувало пет промени в Кодекса за социално осигуряване, три промени в Закона за да­лекосъобщенията, в други 12 Закона са гласувани промени на два пъти! При това има куриози, като това, че в рамките на два дена (28.06.2006-30.06.2006) са гласувани поп­равки на два пъти в три Закона.

Заслужава да се отбележи, че в Устава на МВФ, който е приет през 1944 г., са направени три поправки за 63 години!

Вторият аргумент може да се определи като цинизъм. Тъкмо НС има правото, задължението и отговорността да изисква от избрания от него Изпълнителен орган да провежда конкретна политика и да контролира изпълнението на тази политика. Кой е виновен за развихрящата се сенчеста икономика? И кой трябва да контролира прави­телството, което би следвало да осигури осветляването на икономическите дейности? Единствено възможният отговор е: НС.

Изводът е, че народните избраници променят формулата за определянето на собствените си заплати защото не са в състояние да въведат икономически ред и дис­циплина в страната.

В допълнение, голямата (ако не и преобладаваща) част от народните избра­ни­ци са с ограничени и посредствени познания в основни области на общест­вено-икономическия ни живот. Те не само че не знаят, но и не искат да се научат. Площадно-ми­тинговите изпълнения са честа практика, но същностното осмисляне на процесите е ос­къдно.

Това, което е безупречно усвоено, е начинът на гласуване. Обсъжданията са безпредметни, гласуването е уточнено предва­ри­телно и единствено вдигането на черве­на­та или синя папка от първия ред може да го промени. Нищо друго. А този (или тези), които определят гласуването, са в най-малки детайли заинтересовани. Иначе казано, за­върти ме, за да те завъртя, т.е. истинска школа за корупция.

Защо е така и как може статуквото да се промени?

Народните избраници са огледално отражение на целия наш народ. Какъвто е народа, такова е и НС. Народът включва всички нас, без никакво изключение. Няма търсене на отговорност, няма критичност в собствените среди. Ако аз пооткрадвам, аз ще гласувам за крадец, защото той ще ос­та­ви нещо и за мене. Аз подкрепям моите, за­що­то са си мои и никога няма да им изневе­ря. Аз не съм предател и никога няма да бъ­да. При никакъв случай. Ние сме си ние, другите са си други.

Няма отзован народен избраник по некадърност, няма и да има.

В целия този процес незавидна роля играе и интелигенцията. Тази интелигенция, която е призвана да анализира и осветлява перспективата. НС е пълно (и е било винаги пълно) с документирани интелигенти, но изключителна рядкост са обществено критич­но настроените всепризнати учени и авторитети. Тези, които са вътре, те си имат свое собствено призвание, знаят как да го следват и го следват. Тези които са навън, те избягват да се занимават с досадни неща. По-добре е по-полечка и по-настрани.

Това е нашия си български народ - ковач на собственото си щастие!

ГМ/271207

Етикети: депутати 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo