Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

Системата на облагане на корпоративните печалби, въведена през 2000 година в Естония, е уникална. При нея реинвестираната печалба не се облага, облага се единствено разпределената печалба. По този начин се премества облагането от момента, в който се формират печалбите, към момента, в който печалбите се разпределят към собствениците на капитала. Именно поради тази причина естонската система на корпоративно облагане стана известна с наименованието "нулев данък върху реинвестираната печалба".

Приходи в държавния бюджет

След въвеждането на нулевия данък върху реинвестираната печалба от началото на 2000 година приходите от този данък в консолидирания държавен бюджет спадат почти два пъти. Докато през 1999 година приходите са 1638.8 милиона крони през 2000 и 2001 година приходите са съответно 854.5 и 748.3 милиона крони. Част от обяснението за намалението на данъчните приходи е свързано с преходно правило, което позволява на компаниите, които плащат дивиденти, да ползва данъчен кредит за данъка върху печалбата, платен преди въвеждане на нулевата ставка за реинвестираната печалба.

Спадът на приходите, обаче, не е дълготраен - само три години по-късно, през 2004 година, приходите от данъка върху печалбата нарастват почти четирикратно и достигат 2522 милиона крони. Въпреки нулевата ставка върху реинвестираната печалба, приходите от данъка върху печалбата се възстановяват само в рамките на няколко години.
Същата тенденция забелязваме и когато разгледаме приходите от данъка върху печалбата като дял от БВП. През първите две години след въвеждането на нулевия данък върху печалбата приходите спадат повече от 2 пъти, но след това бързо се възстановяват и достигат нива, които са по-високи от средните за последните девет години.

Въвеждането на нулева ставка за реинвестираната печалба има само временен ефект върху бюджетните приходи, които след това се възстановяват на предходните нива. Обяснението на този феномен може да се базира на т.нар. крива на Лафер, която показва как намалението на един данък може да не доведе до намаление на приходите в бюджета заради динамични ефекти - повече инвестиции, повече производство, повече облагаем доход.

До същия извод достига и правителството на Естония в "Национален доклад за икономическата реформа, 2004", където се защитава позицията, че "Естонският пример е достатъчно добър, за да покаже, че по-ниските данъчни ставки увеличават икономическия растеж и в същото време увеличават приходите на държавата".

Ефект върху икономиката

През 2001 година Централната банка на Финландия публикува изследване на динамичните ефекти от въвеждането на нулева ставка за реинвестираната печалба в Естония. Според изследването "моделирането и калибрирането на резултатите силно подкрепя възгледа, че реформата на корпоративния данък в Естония през 2000 година насърчава инвестиционните разходи". Последващо изследване от 2005 година потвърждава позитивните ефекти от въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба върху инвестициите, включително чуждите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.

През 1999 година преките инвестиции в Естония са 284 милиона евро. Още през следващата година те достигат 424 милиона евро, а през 2004 година - 838 милиона евро. За пет години чуждите инвестиции нарастват три пъти.Най-голямо е нарастването при реинвестираната печалба. Докато през 1999 година се реинвестират около 46 милиона евро годишно, през 2004 година тази сума е 573 милиона евро. Нарастването е повече от 12 пъти само за пет години.

Нетните преки инвестиции, измерени като обема на преките инвестиции в Естония се намали с обема на естонските инвестиции в чужбина, също се увеличават значително. През 1999 година те са 205 милиона евро, докато през 2004 година достигат 621 милиона евро. Ръстът е повече от 3 пъти. Като цяло е видно, че има значителен ръст на чуждестранните инвестиции в Естония в годините след въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба.

Нека да разгледаме развитието на общите инвестиции, измервани по методологията на националните сметки. Инвестиционните разходи са силно променливи и зависими от множество фактори, включително от бизнес цикъла. По тази причина извеждаме тренд, който да показва посоката на промяна. Видно е, че след въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба трендът на нарастване на дела на инвестициите от БВП се ускорява.

Средният икономически растеж между 1993 и 1999 година е 3.85%. След въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба икономическият растеж почти се удвоява и достига средно 7.22% за периода 2000 - 2004 година. През периода след данъчната реформа от 2000 година икономическият растеж е трайно над средното ниво от 5.38% за целия период. За сравнение - преди 2000 година само в една единствена година икономическият растеж е над средното ниво. Това показва силно увеличение на темпа на икономически растеж в периода след въвеждане на нулевата ставка за реинвестираната печалба.

Поука за България

Въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба през 2000 година в Естония е безспорен успех. Приходите в държавния бюджет след временен спад се възстановяват. Чуждите инвестиции нарастват значително. Ускорява се темпът на увеличаване на дела на общите инвестиции в БВП. Икономическият растеж почти се удвоява. Тези позитивни резултати биха могли да се получат и в България - ако и тук се въведе нулев данък върху реинвестираната печалба.

Етикети: естония 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo