Българската икономика се радва на чувствителен прираст на инвестициите. През последните пет години (2003-07 г.) брутното образуване на основен капитал като елемент на БВП нараства средногодишно с 17,3% (примерно три пъти по-бър­зо от средногодишния прираст на БВП)! Подобно съотношение води до последо­ва­телно увеличение на дела на брутното образуване на основен капитал в БВП - от 19% през 2003 г. до 30% пет години.

В най-общ план инвестициите се формират от вътрешни и външни спестявания. При вът­реш­ните (национални) спестявания се наблюдава определено насищане, докато външните спес­тява­ния бе­лежат ясно очертана и интензивна позитивна динамика както в абсолютни, така и в относителни измерения (Фигура 1). Вероятно няма да е пресилено да се каже, че именно външната съставка на спестяванията оси­гурява по­стъпателното развитие на БВП, доколкото тя може да се определи като но­си­тел на тех­нологични и менаджерски иновации в икономиката.

Неприятната констатация е, че икономиката се приспособява към външните ин­вес­тиционни инжекции и се настройва за работа в такава среда. Това наподобява свое­образно пристрастяване към приеманото лекарство, което придобива форма на нарко­тична зависимост. Подобен тип интернационално преплитане на икономически взаи­мо­действия е характерно за глобализацията в съвременния свят, но то следва да бъде съп­роводено със съзнателно култивиране на съответни менаджерски умения и изработване на модел на спестовно-инвестиционно поведение на местна почва, което да предполага относителна устойчивост на икономическия растеж при различни по характер външни шокови въз­действия. Външните инвестиции не трябва да бъдат гръбнака на местната ико­номика, а да я допълват и подпомагат. Практиката в това отношение е недвусмис­лена - уповава­не­то на външните спестявания като фактор и незаменима предпоставка на икономичес­кия растеж крие потенциални опасности, които съвсем не са за пренебрегване

Отрасловото разпределение на инвестициите е фактор за здравословно и трайно (sustainable) икономическо развитие. Дългосрочните по своя характер инвестиции пред­полагат формиране и утвърждаване на производствени традиции, на налагане на прогресивен стил на работа и на перспективно икономическо мислене.  

В Таблица 1 може да се проследят обемите и структурата на разходите за придо­биване на дълготрайни материални активи (инвестиции) по икономически дейности (отрасли) за последните пет години с открояването на последната година. Лъвският пай от инвестициите са насочени към дейности от услугите с относително бърза възвръ­щае­мост и бърз оборот. Те са по-слабо зависими от вътрешната институционална уредба, а и могат бързо да се ликвидират. Обслужващите дейности (услуги) ангажират трайно повече от половината от инвестиции­те. Само около една пета от всички инвестиции са свързани с пре­ра­бот­ващата промишленост, като този дял намалява с времето. Друга една шеста от тях се насочват към строителството и енергетиката, а за всички останали дейности остават малко повече от десетина процен­та. Тъжно е да се отбележи, че за образование и здравеопазване се отделят нищожни инвестиции, което видимо контрастира с инвестициите в държавното управление.

България 2003-2007 г.: Обеми и структура на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи

Конвенционалната логика на теорията за пазарна икономика обяснява, че парите отиват там, където има нужда от тях, т.е. там, където и рентабилността е най-висока. Според очер­таната картина следва да приемем, че нашата икономика има нужда от финанси­ране на услугите, но не и на производството на материални блага, не и на образованието и на здравеопазването. Здравата житейска (човешка) логика обаче отказва да приеме подобно късогледо обяснение. Представе­ният инвести­ционен мо­дел може единствено да циментира съществуващия човешки статус и да за­ложи пред­по­ставките за циклично превъртане на динамиките. Нещо, кое­то е прието да се нарича па­зарен хаос.

Погледът в бъдещето (непосредственото и в по-далечната перспектива) трябва задължително и неизменно да присъства в менюто на макроикономическото управ­ле­ние, и то не формално (например във вид на фиктивно и нищо не значещо продължение на бюджетната аритметика за следващите три години), а реално. Балканският стил: "Дай, дай, ..., стой, много даде?!" е крайно неподходящ за дър­жава от ЕС, и то през ХХІ в. А този стил доминира най-вече именно защото образо­ва­нието продължава да съществува, така, между другото.

ГМ/300608

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo