Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Степента на банково посредничество в една съвременна икономика корелира пряко с икономическата и инвестиционна активност. От своя страна устойчивите институционални решения и цялостната политико-социална стабилност в страната въздействат върху склонността на мениджмънта на търговските банки да разширяват своята кредитна активност, респ. да повишават степента на банково посредничество.

На Фигура 1 може да се проследи динамиката на банковото посредничество, както и на мащабите на банковата система и на икономиката в България за последните 14 години. Към 1993 г. активите на ТБ у нас се оценяват на близо 25 млрд. USD, макар че до голяма степен тази оценка е нереална и фиктивна. Причината е в големия обем несъбираеми кредити, свързани най-вече с отпадащите и изоставащи държавни предприятия. Събитията от 1996-97 г. отмиват пяната в банковите активи и тяхната стойност се оформя на повече от 4 пъти по-ниско равнище. В следващите една-две години степента на банково посредничество достига до рекордно ниски стойности - активите на банковата система спадат до около една трета от БВП.

От края на миналия век започва процес на постъпателно нарастванена банковото посредничество. Той се свързва както с цялостното подобряване на икономическата ситуация в страната, така и с приватизацията на държавните търговски банки. Към отминалата 2006 г. степента на банково посредничество вече достига до около 90% от БВП, т.е. бележи чувствително възходящо развитие. Новият мениджмент на търговските банки преценява условията за банкиране у нас като благоприятни, поради което разширява кредитната си активност.

Показателно е, през последните 4-5 години рентабилността на собствения капитал на търговските банки у нас се поддържа на равнище от около 17%, а през миналата 2006 г. се повишава до 18.4%! При това разходите по икономически елементи (т.е. разходите, свързани с поддържането на банковата администрация) остават достатъчно високи - за последната 2006 г. например те са повече от половината от приходите от лихви.

България има нужда от по-нататъшно разширяване на банковото посредничество. Показателно е, че в развитите страни активите на търговските банки превишават БВП с повече от 2.5 пъти. При това, както статистиката показва, поддържането на приличен икономически растеж и още повече - неговото ускоряване, изисква и предполага засилване на банковото посредничество (Фигура 2).

Високата доходност на банковата дейност у нас при относително контролируем кредитен риск заостря апетитите на банковите акционери, вследствие на което и скоростта на нарастване на кредитната активност през последните години достигна до твърде високи стойности - примерно 50% на годишна основа.

Високата възвращаемост на банковото посредничествое следствие от поддържания висок спред на лихвите по кредити, от една страна, и по депозити, от друга (Фигура 3). Заслужава да се отбележи, че през последните десетина години лихвите по срочните левови депозити остават относително постоянни (на равнище от около 3.0-3.5 %), докато разгръщането на банковата конкуренция въздейства върху лихвите по кредитите.

Търговските банки се борят за кредитополучатели, а не за депозитори. Този факт отразява слабото развитие на финансовите и капиталовите пазари у нас, което принуждава населението да поддържа средствата си в банковата система и да съдейства за високата възвращаемост на банковия капитал.

Конкуренцията във финансовия сектор се води единствено на равнище кредитополучатели и то само в банковата система, докато ефективно функциониращото финансово стопанство изисква действие на конкуренцията в три разреза: (1) Привличане на кредитополучатели; (2) Привличане на депозитори; (3) Привличане на дребни инвеститори на финансовите пазари.

Макроикономическото управление следва да осъзнае вредата от продължаващата неразвитост на финансовите пазари у нас. В една ефективно функционираща икономика натрупаните спестявания на населението са източник на чувствителни доходи. Тяхната възвращаемост е стимул за развитие на спестовността, както и за засилване на инвестиционната активност, както и за охладяване на горещата маса от паричното обръщение. Високият търговски дефицит например (най-малко в потребителската си част) би могъл да се тушира включително и чрез привличането на редовия гражданин като участник във финансовите пазари в интерес на икономическата експанзия и на собствения си финансов просперитет. В крайна сметка въпросът отново опира до форма на преразпределение, но не субективно, а като следствие от добре и пазарно функциониращи институции.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo