Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Световната финансова криза набира скорост и паралелно с това въпросителни­те за бъдещето на нашата икономика стават все по-натрапчиви. Доминиращите оценки са негативни, дори твърде негативни, а не липсват и драматично катастрофални. Въп­ре­ки това обаче могат да се откроят възможности за позитивно използване на глобалните ефекти на местна почва, които са изцяло в компетенциите на макроикономическото уп­равление в страната.

Ликвидна криза у нас не съществува. Кредитите за нефинансови пред­приятия под­държат дори прекалено високи темпове на прираст от 55-60% на годишна база. Ин­вес­тициите продължават да нарастват (с 28% за първото полугодие на 2008 г.). Нормата на натруп­ва­не достигна до косми­чес­ки висоти от 37-38% от БВП. Темповете на БВП обаче са в рамките на 5-7% (примерно 6.5% през 2008 г.), т.е. прекалено ниски за ре­кордно високото натрупване. Причините са в непроизводителното замразяване на ин­вестиции в престижни, показни, нефункционални и недоходоносни обекти. Нещо повече - неблагоприятната тенденция за изпреварващ прираст на инвести­циите в недвижимости все още не е пречупена. За първото полугодие на 2008 г. инвес­тициите в строителството са нарастнали с 74% спрямо първото полугодие на 2007 г., в сектор "Операции с недвижими имоти и бизнес услуги" - с 61%, в Търговията - с 72%! Редно е в бъдеще тази инерция да спре.

Банковата ни система остава настрани от заразата. Депозитите на нерезиденти последователно нарастват и към края на деветмесечието на 2008 г.  дости­гат ре­корд­ни­те 17.6 млрд.лв. (примерно 30% от БВП). Няма признаци за напрежение в ликвид­ност­та. Доверието в лева не е разклатено - за първите 10 месеца на 2008 г. БНБ изкупи нет­но от вътрешния валутен пазар близо 2 млрд.EUR.

Статистиката на НСИ не показва намаление на реалните доходи - за девет­ме­се­чието на 2008 г. реалните доходи на човек от домакинство нарастват с 3.4% спрямо същия период на 2007 г.

Все повече се чувства тенденцията поредица от икономически неудачи да се свеждат неоправдано към единен общ знаменател - финансовата криза. Трудностите в "Кремиковци", ниските цени на зърното, проблемите в жп-транспорта, дори и спадът в производството на изкуствени торове нямат нищо общо с кризата.

Секторът, свързан с недвижимости, видимо ще пострада. Това може да се оцени дори положително. Той ангажира до около една пета от икономическата активност, та­ка че влиянието му върху темповете на БВП ще бъде в рамките на около един про­цен­тен пункт. Съпътстващите ефекти вероятно ще отнемат още не повече от половин про­центен пункт.

Средногодишният темп на прираст на БВП на страните от евро­зоната за 2002-2007 г. е 1.8%, докато на страните от Цен­трал­на и Източна Европа - 5.7% (5.8% за Бъл­гария). Подобен тип разминаване на ико­но­ми­ческите динамики под­сказва за потенци­ално богатите икономически възможности на страните от източно­ев­ропейския регион и в частност - у нас. То също показва, че страните от региона могат да се развиват с мно­го по-високи темпове от тези в еврозоната.

Рисковете, свързани с развитието на кризисните процеси у нас, са много повече вътрешни, отколкото външни. Страната е атрактивна за външния инвеститор, защото: (1) България е член на ЕС и се развива под крилото на ЕС; (2) Перспективите за кон­вер­генция и интегриране с европейските икономически структури са благоприятни; (3) У нас могат да се правят много повече пари, отколкото в еврозоната. Общото свиване на инвестиционната активност в еврозоната дори може да се окаже благоприятно за Бъл­га­рия.

Котировките на българските глобални облигации например се сринаха от рав­ни­ща 120 до под 100 в края на м. октомври. Може да се помисли за предсрочното им об­ратно изкупуване по подноминални стойности, като се спестят лихвени плащания по око­ло 200 млн.EUR годишно в следващите няколко години от държавния бюджет. Ва­лутни резерви има достатъчно, фискалният резерв ще се използва по предназначение, а и ще бъде позитивен знак за вътрешна финансова стабилност (остров на стабилност!) пред чуждестранните инвеститори. Подобна печеливша операция България съумя да проведе през 1999 г., когато по време на финансовата криза в Русия изкупи български външен дълг към МИБ и МБИС в размер на 948 млн.USD на цена от 16.7 цента.

Трябва да се оценят позитивно и възможностите за връщане в страната на на­ши­те съотечественици, напуснали страната в търсене на по-добро икономическо настояще и бъдеще. Това са икономически активни и предприемчиви (предимно млади) хора със свои собствени виждания и дори материални възможности, които ще съдействат за раз­витие на икономическата активност в страната. Показателна е в това отношение прак­ти­ката на Израел, която съумява да приюти милиони свои съотечественици на едно пар­че земя от пясък и камъни и да осигурява процъфтяване на своята собствена иконо­мика. 

Ако обаче макроикономическото управление не съумее да използва посочените предимства, ако изграждането на качествени институции се забави непростимо дълго, ако финансовата подкрепа от ЕС спре поради управленски неуредици, ако равнището на корупция продължава да бъде недопустима висока, ако ... , тогава последиците могат да бъдат катастрофални в истинския смисъл на думата.

Надзорните функции, изпълнявани преди от МВФ и сега от ЕС, макар и нерядко звучащи грубо и обидно, действат категорично положително за страната. Можем само да гадаем какви поразии би могло да сътвори нашето родно макроикономическо уп­рав­ление, ако беше оставено на самотек.

Ангажиментът на ЕС с нашата страна сега, както и ангажиментът на МВФ пре­ди, не се свежда само и единствено до финансовата подкрепа, въпреки че тя далеч не е без значение. Положителното развитие на контактите ни с ЕС са гаранция за прогре­сив­ното вътрешно икономическо и политическо развитие, което е предпоставка за прив­ли­чане на чуждестранни инвеститори. Обратно, замразяването на контактите ни с ЕС е сигурна гаранция за отблъскването на чуждестранните инвеститори. Фиксирането на отлив на чуждестранни инвеститори у нас до сега и най-вече в бъдеще е и следствие (и ще бъде следствие) от невъзможността на правителството да се впише в рамките на ико­номическо-финансовите императиви на ЕС.

Не са необходими никакви причудливи и екзотични мерки и политики. Отново и отново се достига до неща, които са прозаични, до болка познати, но трудно реализуе­ми от макроикономическото управление. Защото засягат зле прикрити индивидуални и групови користни материални и властови интереси. Пред­вижданата повишена инвести­ционна активност на правителството е катего­рично вредна за страната. Вредна и опасна дори е тенденцията на засилване на при­съст­вието на правителството в икономиката най-вече поради особеностите на нашата народопсихология.

И ако все пак се стигне до катастрофални финансово-икономически последст­вия, то за това ще бъде виновен единствено и само негово величество българският из­би­рател. Той е този, който праща корумпирани управници в НС и МС, както и толерира управленската некадърност. Той е и този, който ще трябва да плати крайната (може би дори съкрушителна) цена, също както и преди десетина години!

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo