Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Постулира се (§ 19), че могат да се утвръждават държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения в съответствие с приложен списък (Приложение № 9). Той включва четири обекта:

• (1) Държавен заем от МБВР за 50 млн.EUR по проект "Регионално развитие 2008-2013";
• (2) Държавен заем от Nordic Investment Bank за 35 млн.EUR за "Изграждане на телекомуникационна инфраструктура на МВР";
• (3) Държавен заем от Японска банка за международно сътрудничество за 145 млн.EUR за "Строителство на терминал за обработка на контейнери в пристанище Бургас-запад и пристанище Варна-изток";
• (4) Държавна гаранция за 600 млн.EUR за "Изграждане на АЕЦ на площадка Белене"

В списъка не е включено Кредитно споразумение между РБ и ЕИБ за заем от 700 млн.EUR, пред­наз­на­чено за подпомагане на националното съфинансиране по линия на Структурните и Кохе­зионния фондове.

Проектната цена на АЕЦ "Белене" стартира от около 1.5 млрд.USD, за да достигне до 4 млрд.EUR към края на 2007 г. Има вече основания да се счита, че та­зи оценка може да бъде превишена примерно с 50%. Българското правителство е де­кларирало официално желанието си да участва в изграждането на централата с по­вече от половината от неговата стойност, т.е. ако строителството на АЕЦ "Бе­ле­не" стартира, то в близките 5-6 години България трябва да осигури реално държавно участие за около 3 млрд.EUR!

За 2008 г. се предвижда само стартова държавна гаранция. Не се конкре­ти­зира разпределението на инвестициите във времето, нито каква част от тях се пред­вижда да бъде покрита с държавна гаранция. Задействан е изпитаният принцип - важното е да се стартира някак, а след това спиране не може да има.

Държавните гаранции са изкусителни и привлекателни за пра­вителството. Те дават възможност на политиците да изразят своята голяма "загриженост" за конкретен обект, без (на пръв поглед) да отделят и изразходват сред­ст­ва от ДБ. Ангажиментът е невидим, някъде зад кадър (под линия).

Държавните гаранции са силно желани от всяка ТБ - те правят de facto инвестицията безрискова. В момента, в който кре­дитополучателят се затруднява да изплаща заема си, вземането на ТБ автоматично се превключва към държавата. И тогава ДБ задължително следва да предвиди отчисления за изплащане на консумирания заем.

Посочените особености са причина главно под въздействието на МВФ страната постепенно да ограничи поемането на държавни гаранции. Към момента държавните гаранции по вътрешни заеми са окончателно изчистени, а по външните заеми са строго лимитирани (Фигура 1). Ако обаче се възприеме предложението на правителството, през 2008 г. държавногарантираният външен дълг (който е част от брутния външен държавен дълг) ще се увеличи двойно с перспектива в следващите години да достигне десетократното равнище от 2007 г. Би било редно правителството да представи средносрочна проекция на държавния и държавно­гарантиран дълг, но конкретни числа в проектобюджета не могат да се открият.
Фигура 1 Държавногарантиран външен дълг, млрд. лв.

Перспективата е смущаваща. Действието на АЕЦ се разстила в следващите 50-60 години, които са пълни с неясноти. Какво ще стане, ако (примерно след де­се­тина години) европейското движение на зелените се активизира и блокира цен­тра­лата? Или се открие нов по-евтин източник на енергия? Или се развият енергоспестяващите технологии? Свидетели сме на небивал технологически прогрес. В до­бавка се установи, че явно изразено съгласие от ЕС за строежа на АЕЦ не съществува. Сякаш вече забравихме, че проблемите с АЕЦ "Козлодуй" идват най-вече от ЕС. Кой ще понесе последствията? При отсъствие на гаранция рискът ще поеме ин­вес­титорът, но при държавна гаранция българският данъкоплатец ще се нагърби с пла­ща­нията. Така стана със злополучните български глобални облигационни емисии от преди пет години. Нашата многострадална собствена външнодългова история през последните стотина години би следвало да ни направи много по-внимателни при поемането на външнодългови ангажименти.

Възбуждат въпроси и предвидените нови емисии дър­жавни външни дългове. Правителството се на­соч­ва за заеми към чуждестранни ТБ на двустранна основа (т.е. не особено прозрачно), а не използва вътрешния капи­талов пазар. При всички случаи ориентирането към вътрешния капиталов пазар е за пред­почитане. Емисии­те на външен дълг уве­ли­чават вътрешното парично обращение с всички произ­ти­ча­щи от това негативни по­следствия, докато вътрешния дълг само ще промени струк­турата на паричното пред­лагане.  

Макроикономическото управление следва внимателно да оперира с дър­жав­ния и държавногарантиран дълг при ангажирана и ясна оценка за непосредствената перспектива. Свидетели сме на неудържим ръст на частния външен дълг. Формално конкретният риск се поема от частните еми­тен­ти, но при определени обстоя­телства може да се стигне до напрежения в платежния баланс с необходимост от макроикономическа интервенция. Съществуват възмож­нос­ти за обрат в кривата на държавното дългово натоварване, които не бива да се пренебрегват.

ГМ/191107

Първата част на анализа на професор Минасян за Проектобюджет 2008: Макроикономическа рамка

Етикети: дълг 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo