Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

При внимателен прочит на представения от Министерството на финансите проект на Държавен бюджет (ДБ) за 2012 г., съпроводен от съпътстващите го документи, възникват поредица от въпроси, свързани с начина и методологията на формиране на бюджетните пропорции.

В Доклада към ДБ са представени пространни описания на социално-икономическата обстановка както у нас, така и в чужбина. Читателят се запознава с това какво се е случило, както и с това какво очакват авторите на документа да се случи, но старателно се избягва въпроса защо се е случило и защо нещо ще се случи.

Изобилстват оправдания с действащата световна финансово-икономическа криза без опит за обяснение и осмисляне на конкретните проявления на национална почва. Остава напълно незасегнат въпросът за ефекта от прилаганите конкретни политики (доколкото са съществували такива политики), както и оценката от прилагането на конкретни политики за противодействие на негативни развития и като стимул за позитивно развитие в перспектива.

ДБ е основен инструмент за провеждане на държавна икономическа политика и при неговото проектиране следва да са ясно откроени както проблемите пред икономическото развитие, така и оценката на резултатите от прилаганите политики, толкова повече в условията на действащ паричен съвет със силно лимитирани функции на централната банка. Такъв подход е гаранция за адекватност на препоръчваните и приемани управленски преразпределителни процеси.

Съвременната финансова наука е разработила достатъчно усъвършенствана методология за формиране на ДБ. Необходимо е правителството да се ангажира с детайлна макроикономическа прогноза за динамиката на основни макроикономически показатели за следващите три години като предпоставка за средносрочно приети задължения, свързани с икономическото развитие на страната. Правителството е длъжно да се старае максимално детайлно да си изясни вероятните и възможни плюсове и минуси в перспективното развитие и на този фон да проектира своите собствени макроикономически решения. Изработването на такава прогноза не е формално изискване, а условие за насочване към възможно най-добри управленски решения.

Такава прогноза е приета с РМС № 246 от 15-ти април, т.г. Няма официална информация за актуализация на тази прогноза, но негласно почти всичко от нея е подложено на съществени корекции. Така например в РМС № 246 е предвиден 4.1% темп на прираст на БВП за 2012 г., докато в Доклада към проекта за ДБ се  посочва 2.9%; величината на БВП е корегирана от 80.8 млрд.BGN на 81.6 млрд.BGN; валутният курс BGN/USD - от 1.49 на 1.39; дефицитът по КФП - от 1.5% на 1.3%; приходите в КФП - от 28.9 млрд.BGN на 28.7 млрд.BGN; разходите в КФП - от 30.1 млрд.BGN на 29.8 млрд.BGN. Тези корекции в бюджетната прогноза не са санкционирани от МС. Остава под въпрос дали и доколко всички тези числа са обвързани помежду си, толкова повече при отчитането на редица други макроикономически показатели, останали дълбоко в сянка и зад кадър.

В Доклада се привеждат очаквания за интензификация на инвестиционната дейност, но не се посочват конкретни управленски въздействия за стимулирането на този процес. Означава ли това, че инвеститорите ще се активизират от само себе си, т.е. независимо от елементите на макроикономическата политика. Формира се впечатлението, че нещата ще се оправят, защото са тръгнали да се оправят, но тогава логично възниква въпросът какви са и ще бъдат функциите на макроикономическото управление?

Авторитетни европейски учени (A.T.Kearney & F.Schneider) установяват, че за 2008-2010 г. делът на икономиката в сянка у нас е около една трета от БВП и не се променя през текущата 2011 г., въпреки упоритото проповядване, че плоският 10%-ов данък ще осветли икономиката. По този показател България заема неблаговидното първо място сред страните-членки на ЕС. Международната организация Transperancy International оценява нашата страна като най-корумпираната в ЕС с по-висока корупция през 2008-2010 г. в сравнение с 2002-2007 г.

До средата на текущата година са усвоени около 2.5 млрд. EUR от заделените средства за нашата страна от ЕС, т.е. едва една четвърт. Примерно същата сума (2.3 млрд. EUR) е изнесена от страната за 2009 - 2011 г. (първо полугодие) от резиденти. Чуждестранните инвеститори упорито избягват нашата страна, независимо от рекордно ниското равнище на корпоративния данък у нас. Тези негативни оценки не са следствие от някаква световна криза, а са си чисто наши вътрешни постижения, т.е. те са следствие от провежданата вътрешна макроикономическа политика. Тя трябва да се промени и правителството не следва да бяга от ядрото на съвременната икономическа проблематика у нас. Защо например едва след възникването на кървави ексцесии и неимоверно социално напрежение трябваше да се установи, че всички сгради на т.нар. цар Киро са незаконно построени? Кои са хората и институциите допуснали това беззаконие и защо толкова дълго време остават неназовани и ненаказани? И колко още такива проблеми съществуват, към чието разрешаване вероятно ще се пристъпи едва след случването на нещо необичайно и нежелано?

Посоченото се вписва в рамките на провежданата макроикономическа политика, която следва да бъде коригирана. Тогава решаването на проблемите, свързани с финансирането на публичните услуги, ще бъде значително облекчено. Правителството обаче упорито избягва да идентифицира истинските проблеми и продължава да поддържа определено статукво най-вече за да не си създава допълнително напрежение. Въпросът е до кога? Защо например не погледнем нашата съседка Турция, която незнайно как съумява да осигурява реални средногодишни темпове на прираст на БВП за 2010-2011 г. от около 8%!

И още нещо: Недопустимо е да се оправдават и мотивират промени в перспективните очаквания за развитието на националната икономика чрез привеждане на оценки на ЕС. На подобна практика сме свидетели напоследък у нас. Икономическата и управленска логика изисква ЕС да формира своите предвиждания за развитието на българската икономика въз основа на вижданията и политиката на вътрешното за страната макроикономическо управление, а не МФ да формира своите предвиждания въз основа на оценки на ЕС.

Заключение

Представеният проект на ДБ за 2012 г. поставя много повече въпроси, отколкото дава отговори. Натрапва се усещането за дефицит на професионализъм. Тръгва се по пътя на технократското комбиниране на числа без осъзнаване на движещите сили на икономическия прогрес и без опит за формулиране и възприемане на адекватна макроикономическа политика. В резултат бюджетните структури се формират много повече силово, под въздействието на ведомствени (а дори и на лични) интереси, а не като следствие от осъзната стратегия на макроикономическо управление.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo