Възходът на лалето като стойност, с която може да се прави бизнес, и като обект на инвестиции, започва някъде в средата на 16-ти век, когато пратеникът на Виена в Константинопол се влюбва в многоцветните лехи с лалета на Султана и изпраща няколко луковици в двореца на Кайзера. Много скоро лалето намира обожатели в цяла Европа и преди всичко в Холандия. Цветето се превръща в колекционерска страст.

Холандската валута

Лалемания

В Холандия дори възниква доста богато търговско съсловие благодарение на търговията с Източна Индия. Търговците са жадни за обществено признание и се гордеят с притежанието на екзотични сортове лалета. Засиленото търсене води до покачване на цените. За някои специални сортове хората плащат астрономически суми.

През 1841 година шотландецът Чарлз Маккейн пише в книгата си "Изключителните заблуди и безумието на масите" следното: "Целият свят вярваше, че гладът за лалета никога няма да бъде утолен, и че заможните на този свят биха платили всякаква цена, само и само да притежават лалета от Холандия". Надеждата, че цените постоянно ще растат, окриля фантазията на търговците и предизвиква масова истерия, прочула се под името "Лалемания".

Всичко приключва на 7 февруари 1637 година, когато се срива пазарът на лалетата в Холандия, а това събитие от 17-ти век на практика е първообраз на всички днешни финансови кризи. Как се стигна дотам?

99 луковици за 9 милиона евро!

5 февруари 1637 година е един успешен ден за продавачите на лалета в град Алкмаар. На търг са продадени общо 99 луковици за феноменалната сума от 90 000 гулдена, което съответства на около 9 милиона евро днес. Купувачите също са доволни и си правят сметката да препродадат луковиците на още по-висока цена. Де факто обаче на борсата в Алкмаар, както и в Амстердам, на търг са се предлагали не самите луковици, а облигации за луковици, които все още не са произведени.

Виртуална стойност?

Ето как едно растение се превръща в обект на спекулации. На борсите за лалета по онова време е имало спекуланти, които през живота си не са виждали и една луковица. Те продават и препродават "виртуални" лалета, а не действителна стока. Въпросната стока съществува само в обещанието да бъде доставена. А дотогава едно и също лале е препродадено толкова пъти, че в крайна сметка е все едно дали съществува реално или не.

Днес разстоянието между Алкмаар и Харлем се взима за половин час с кола. Светове делят обаче двата града в онези драматични дни на февруари 1637 година. Докато в Алкмаар празнуват, Харлем се тресе. На борсата никой не дава и минималната цена за една луковица. Суматохата трае до 7 февруари, когато от паника е обхваната цялата страна. Спекулативният балон се пука, цената на лалетата пада с 95% и съсипва всички, които не са успели да се отърват от тях навреме.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo