Епохална промяна за капитализма: финансовата криза ще има по-дълбоки промени, отколкото вярват банкерите и политиците. Необоримото доминиране на паричните дилъри от англосаксонски тип отива към своя край. Глобалната икономика се реформира - за да открие отново старите истини.

Капитализмът, с удоволствие наричан също така и пазарна икономика, има много добри свойства. Едно от най-важните му преимущества, може би най-важно свойство, е приспособимостта му. За разлика от лишения от конкуренция модел, неподвижния съветски държавен социализъм, капиталистическите стопанства отново и отново реагират гъвкаво на новите предизвикателства. Понякога постепенно, понякога рязко.

Сега отново. Много неща говорят, че в настоящия момент сме свидетели (а също и потърпевши) на една рязка, но устойчива промяна.

Ще се осмелим на следната прогноза: със сегашната банкова криза, не само според бившия шеф на централната банка на САЩ Алан Грийнспан най-тежкото сътресение от втората Световна Война насам, изтича неоспорваното господство на англосаксонския финансов капитализъм. Глобалната икономика трябва да и ще се формира наново.

Изминалите десет, петнадесет години бяха наистина златни за онези хитри валутни дилъри, които предпочитаха да откриват бюра в Лондон и Ню Йорк. Те са онези, които разграждаха предприятията и ги съчетаваха в нови комбинации. С нововъведения като хедж фондове или пък частни инвестиционни фондове те пропъдиха мениджърите в произвеждащите предприятия. Те наложиха кредото си по целия свят: предприятието трябва да познава една единствена цел, а именно да умножава печалбата си.

Банките като сила, налагаща ред

През осемдесетте години този англосаксонски финансов капитализъм се засили, през деветдесетте години той постигна победа над континентално европейската и японската форма на пазарно стопанство. Последното за разлика от варианта на Уолстрийт не бе доминирано от пари; предприятията в тази икономическа култура не се свеждаха само до борсовата си стойност. На преден план бе продуктът или услугата - така продължава да е на много места и днес. Ставаше - и става - дума също за клиентите, за сътрудниците, за обществото - а не само за коефициентите в баланса, за печалба преди данъци или за възвращаемост на инвестициите.

Машинарията на инвестиционното банкиране мина върху тези традиционни специфики на икономиката, по всички части на глобуса. Все повече и повече голдмансаксовете, мериллинчовете и Ко. влизаха в ролята на властелини на вселената. Тези герои на парите разбираха и разбират банковото дело не като услуга за индустрията, търговията и бизнеса; банковото дело стана заместител на липсващото световно правителство, сила налагаща ред, отвъд всякакви граници и континенти.

В интерес на истината на това място трябва да направим уточнение. Тук става дума за прекомерното, за израждането, а не за породената от финансовите пазари дисциплина на разходите, за процеса на ре-инженеринг, за уместната ориентация към резултата. В победния си поход върху световното стопанство, финансовият капитализъм се прояви също и като лекарство за европейските континентални предприятия. Строгото господство на коефициентите принуди ръководството на предприятията да подредят вътрешните си процеси съобразно постигнатите резултати.

Станалите неподвижни конгломерати, които с годините се изкупуваха взаимно повече на случаен принцип отколкото според икономическия разсъдък, бяха разделени един от друг и подредени наново; те станаха несравнимо по-ефикасни. Икономиката на Германия с днешната си производителност потвърждава какви резерви могат да бъдат освободени под натиска на финансовите гуру.

Само че срещу тези печалби стоят не незначителни тежести, които оказват толкова по-силен натиск, колкото по-безпрепятствено разширяваше финансовата индустрия своята власт. Това например е ограничаването на времевия хоризонт до тук и сега. Безмилостният натиск на тримесечните доклади принуждава мениджърите да действат все по-краткосрочно. По-дългите перспективи на предприятието - гледащите в бъдещето иновации, инвестициите - бяха изгубени от поглед.

Оргии на обогатяване и плячкосване на фирми

Ето ги многобройните хусари на частните инвестиционни фондове, които често с малко свои пари, но с много теглени назаем, нападат предприятие и го повалят на земята. Да приемем, че не всички правят така. Мнозина действаха по благотворен начин, като разчепкваха основно предприятието, организираха го наново и след това го продаваха. Само че не са рядкост и случаите, както напоследък в Германия се разбра за ProSiebenSat.1 и Hugo Boss, когато изглежда са източвани повече пари, отколкото е печалбата на компанията.

Има, не на последно място, оргии за личностно обогатяване, които внасят недоверие в системата на пазарното стопанство. Капитализмът облагодетелства онези щедри лица, които с капитала си поемат риск и имат успех, та нали затова се нарича с това име. Само че спецовете на инвестиционните банки не рискуват по правило и цент от собствените си пари, те въртят и играят с чуждо състояние - и се самонаграждават с опции, бонуси, проценти толкова щедро, колкото историята на банковото дело не е виждала досега.

Когато милионите долари годишни заплати за хитри валутни търговци стават дневен ред, докато едновременно с това приходите на създаващите реални стойности стагнират или направо намаляват, тогава стопанският ред изпада в криза на легитимността. Отчасти защото мениджърите извън финансовата индустрия все повече се ориентират спрямо инвестиционния бранш за увеличаване на доходите си и издигат възнагражденията си чак до разредения въздух, често напълно независимо от резултатите на техните предприятия.

Към параграфите: Безграничната алчност разрушава доверието; Обратно към корените на икономиката; Укротяване на хедж фонда

Етикети: нов капитализъм 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo