Никога преди европейските централни банки не са съкращавали лихвите си с толкова много в толкова кратък период от време - пише в коментар за „Файненшъл Таймс" колумнистът Волфганг Мюнхау.

Обикновено ЕЦБ, Bank of England, шведската Riksbank таргетират инфлацията. Следователно решенията им за лихвите могат да се изтълкуват по два начина.

Първата и най-очевидна причина е, че инфлацията, към която централните банкери са насочили основните си усилия, вече не представлява толкова голям риск. Според Мюнхау това предположение не отговаря на реалността.

През следващата година може да видим рязко понижение на същинската инфлация и дори негативни значения в някои случаи - но през втората половина на 2009 е възможно тенденцията да се обърне.

За еврозоната очакванията на ЕЦБ сега официално са за годишна инфлация между 1.1% и 1.7% през следващата година и между 1.5% и 2.1% през 2010 г., тоест ЕЦБ се е завърнала в целевите значения на инфлацията.

Второто обяснение е, че централните банки виждат малка, но съществуваща възможност да се формира „капан на ликвидността" - такава ситуация, в която икономиката тръгва по негативна спирала и стига дотам, че монетарната политика става неефективна.

За да се избегне подобна възможност, централните банки може би са се подготвили да намалят лихвените нива под равнището, което в друг случай биха избрали за приемливо според собствените си прогнози.

Но има цена, която трябва да се заплати за подобно презастраховане, посочва Мюнхау. Рискът от инфлация се повишава заедно с това. Но защитниците на „застраховката срещу дефлация" изтъкват, че двата риска са асиметрични: 20% инфлация не е толкова страшна, както 5% дефлация.

Да приемем с аналитична цел, че през следващата година цените ще започнат да падат и процесът на дефлация се задържи по-продължителен период. В такъв случай централните банки нямат друг изход, освен да намалят лихвите си до нула процента. Какво ще последва?

Всъщност много банки могат да се окажат в тази ситуация. И за първи път те могат да преминат границата на нулата и да преминат в територията на негативните лихвени нива. Негативната лихва е нещо като такса върху депозита. Хората могат да избягнат плащането на тази такса, като обърнат парите си в кеш.

Само че и наличните пари са свързани с разходи. Матракът не е безопасно място за съхранение на парите. Или трябва да се инвестира в сигурна каса, или парите да се застраховат (на висока цена) срещу кражба. Определено в един момент хората ще предпочетат да направят това. Има граница за поносимост на ниските лихви. Но според Мюнхау тази граница не е нула, а минус 1 или 2 процента.

Ако пожелаем да слезем под тази летва, можем например да поставим срок на валидност на банкнотите, евентуално в електронна форма, тъй като съвременните банкноти вече са натъпкани с куп технологични джаджи. Подновяването на банкнотите ще се облага с такса близка до негативния лихвен процент, така че хората ще бъдат обезкуражени да  ползват само налични пари.

Преди да стигнем до толкова нетрадиционни и непопулярни мерки, имаме цяла редица алтернативни политики, уточнява Мюнхау. Една от тях е количественото охлабване. В него се включва раздуване на баланса с краткосрочния активи, с което да се понижат краткосрочните лихви на свободния пазар. Федералният резерв наскоро започна да прави точно това. Това най-важно негово решение през тази година е най-малко коментирано.

Следващата стъпка е да се купят по-дългосрочни правителствени ценни книжа, което ще понижи дългосрочния лихвен процент. Ако централните банки действително се отчаят, те дори могат да започнат да изкупуват акции. Снабдени с този инструмент и готовността да го ползват ако е нужно, централните банки на практика могат да предотвратят или преодолеят дефлацията.

Тъй като всички европейски централни банки искат да поддържат позитивна инфлация от 2 процента годишно, те могат да напечатат колкото пари си пожелаят и с тях да изкупят висококачествените книжа от пазара, счита Мюнхау - докато инфлацията се върне там, където биха пожелали.

Ако прекалят, просто могат да обърнат посоката. Професорът по икономика Джеймс Хамилтън от Университета в Сан Диего наскоро писа в блога си: ако искате инфлация, само ме сложете начело на Федералния резерв и повярвайте ми ще ви докарам малко инфлация.

Същността на неговото изказване е, че централните банки не трябва да се паникьосват толкова силно. Да свалят лихвите си до нулата на този момент може би не съответства на техните инфлационни прогнози, дори и да приемем, че икономическите перспективи са плашещи.

Има и рискове, свързани с прекалено използване на антидефлационните оръжия. Най-големият риск е, че няма да се уцели точното време, в което курсът трябва да се промени. Този риск се увеличава с количеството на непродаваеми ценни книжа, които банките включват в баланса си.

Освен това, когато рецесията свърши, централните банки ще бъдат под натиск да не застрашат изникващия подем. Колкото по-агресивно действат централните банки сега, толкова по-голяма ще е опасността от инфлация после. В САЩ рискът е по-голям, отколкото в Европа.

Мюнхау обобщава: икономическата криза без съмнение е нещо много неприятно, също толкова неприятен обаче може да бъде и икономическият подем, ако е съпътстван от трайно покачване на инфлацията.

Огнеборците сред икономистите заявяват: незабавно да се борим срещу заплахата, преди да се е появила следващата. Дефлацията е по-непосредствена заплаха от инфлацията за момента. Но не отговаря на истината това, че нямаме инструменти за борба с дефлацията, както и не е нужно да се предаваме на паника всеки път, когато навлизаме в криза.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo