При един от своите кментари тази година, Медведев посъветва руския бизнес да вземе за пример китайския, който постепенно изкупува чужди активи, гарантирайки си по този начин нови технологии и пазари. „Това е най-важната задача в момента", сподели той.

Русия определено има доста пари за харчене. Валутните й резерви се оценяват на $464 млрд. (€305 млрд.), което ги прави третите по големина в света. В последната една година, руската държава реши да създаде държавен инвестиционен фонд с капитал от $127 млрд., които са предназначени за инвестиции в чужди компании и активи. Отделно от това, газовият монополист Газпром е твърдо решен да започне да инвестира в Западна Европа, откъдето са и повечето му клиенти.

Да бъдеш купен със сигурност е доста по-атрактивно от това да бъдеш закопан. Все пак не са малко онези европейци, които смятат, че руските банки са точно толкова опасни, колкото и руските танкове. Авторът на книгата „Новата студена война" Едуард Лукас коментира: „Изправени сме пред хора, които искат да ни навредят и да отслабят позициите ни. Тяхното най-силно оръжие е нашата най-голяма слабост - парите. Точно както до скоро се притеснявахме от съветското ядрено куфарче, така сега трябва да се пазим от същото такова, но пълно с милиарди долари".

Това може да звучи стряскащо, но със сигурност повдига два съществени въпроса. Първо, дали наистина руснаците желаят да навредят на европейците? И второ, ако това е тяхното желание, дали е реално осъществимо?

Отговорът и на двата въпроса се крие в отношението, което руската външна политика има към САЩ и Европейския съюз. Анализатори коментират интересната зависимост между степента на руска агресивност и цената на петрола и газта, която според тях е правопропорционална. Официалната политическа линия на Кремъл е да си отмъсти за западната „експлоатация" на руските ресурси през 90-те години, като й го върне в пълен размер сега.

За щастие обаче, руските интереси са неразривно свързани с тези на богатите западни държави, особено когато става дума за бизнес и търговия. След национализирането на енергийните мощности от президента Путин, в момента руското правителство държи стратегическо оръжие за надмощие. Използването му като политическо обаче е по-трудно отколкото изглежда.

Както ни е известно, силата на Русия се дължи на високата цена на петрола и газта, които държавата притежава в изобилие. Европейският съюз се притеснява от това, тъй като в момента западноевропейските страни внасят 30% от нужните им газови запаси директно от руските газопроводи. Медведев показа силата си на газов монополист вчера, когато намали доставките на „синьо гориво" към Украйна с една четвърт.

Да ти изключат парното по средата на зимата определено вкарва нов смисъл в израза „Студена война". Така или иначе, руското „енергийно" надмощие е сложно оръжие, с което се борави по-трудно от ядреното.

До сега, всяко прекратяване на руския газов износ е било краткосрочно и е насочвано с приоритет към най-близките й съседи. Да се използва подобна тактика по отношение на западните й клиенти, ще доведе до сериозна ескалация на напрежението и ще влоши допълнително външнополитическите отношения. От тази гледна точка излиза, че единственото, за което Русия може да използва газовите и петролните си запаси е да ги продава.

Всички магистрални газопроводи на Газпром са насочени към Западна Европа, включително и новостроящите се такива. Руснаците са наясно, че ако някога решат да заплашат Запада с намаляване или дори спиране на доставките, това ще им съсипе репутацията на надежден доставчик завинаги, а това ги притеснява. Опитите на ЕС да намали зависимостта от руски газ са доста символично за момента. Ако Русия започне да заплашва енергийната сигурност на Европа обаче, ЕС няма да има друг избор освен да даде ход на алтернативните проекти за пренос на газ.

Изглежда, че не само Кремъл има интерес бизнесът между Русия и Западна Европа да процъфтява. Изключително дебелите връзки между руската политика и така наречените олигарси, обикновено се отразяват в полза на правенето на бизнес и не чак толкова на провеждането на някаква политика. Все пак руските милиардери имат доста печеливши връзки със западни партньори, инвестиции в западни компании, вили в Монако и деца обучаващи се в британски университети.  

Руските инвестиции в „стратегически" активи на Европейския съюз със сигурност ще бъдат наблюдавани от близо. Въпреки че руските инвеститори често търсят бизнес инвестиции, които удовлетворяват Кремъл, малко е вероятно да се забъркат в директен сблъсък със западните си партньори, от които получават необходимите им милиарди. Да имаш големи инвестиции в Европа и след това да започнеш да се държиш агресивно с ЕС е политика на самоунищожение.

Това обаче не означава, че Западът може да си поеме спокойно дъх. Прекалената енергийна обвързаност на ЕС с един енергиен доставчик, бил той Русия или някой друг, е пагубно решение. Дори руснаците никога да не се възползват от газта като политическо оръжие, ниската производителност в страната и слабите инвестиции в сектора, ще я направят „ненадежден доставчик" след 20 години.

По всичко личи, че корпоративна Русия все по-силно се намесва в управлението на страната. Пътят на Дмитрий Медведев от шеф на Газпром до президент на Русия е перфектна илюстрация на горното твърдение. В Москва все по-често се чуват коментарите, че управляващите лидери имат две визитни картички. Едната е правителствена, а на другата е изписан поста, който заемат в някоя от руските компании.

Все пак, тесните връзки между руския бизнес и руската политика, не е задължително лоша новина за останалия свят. Политиката на Кремъл по национализация на все по-голяма част от икономиката е истинския проблем. За щастие руските олигарси със стабилни интереси в международния бизнес не могат да си позволят да бъдат националисти, а те са най-важните за изграждането на руската външна политика.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo