Речта на Искров имаше за цел да вдъхне сигурност не само на гръцките бизнесмени и банкери в България, а и на събралите се инвеститори от цяла Европа. Шефът на централната банка на България изтъкна, че финансова и банкова криза от вида, който се разразява сега в САЩ, в страната ни няма.

Проблемите за България касаят по-скоро реалната икономика - заетостта, жизнените стандарти и т.н., заяви Иван Искорв. Макар да има някои знаци за индиректни въздействия след фалита на американската инвестиционна банка „Леман брадърс" на 15 сепетмври, в България световните финансови проблеми имат ограничен отзвук.

Тези индиректни въздействия са недостигът на кредит в някои случаи, повишаването на лихвата на междубанковия пазар, но най-вече значителното увеличаване на възприемания риск от търговските банки (increased risk perception - речта бе на английски език) и повишената консервативност на инвеститорите.

От началото на 2008 г. фондовата борса в България се понижи с 70%, а за месеците юли и август се наблюдава съкращаване на преките чуждестранни инвестиции в страната, след като за първото полугодие на тази година те отбелязаха 10% растеж на годишна база.

Данните за чуждестранните инвестиции трябва да се тълкуват много внимателно, подчерта Иван Искров. През лятото на 2007 г. в България бяха сключени няколко големи приватизационни сделки, което може би води до сегашния спад. Освен това от началото на 2008 г. инвестициите в недвижими имоти намаляват, не скри банкерът.

Зад тези проблеми обаче стоят фактори, които коренно се различават от трудностите на САЩ. На няколко пъти банкерът критикува copy - paste подхода, настояващ за еднакви мерки в коренно различни икономики. Българските банки не са инвестирали във второкачествени американски ценни книжа - категоричен бе Искров пред събралата се на закуската аудитория от бизнесмени и банкери.

Световната финансова криза се отразява на България в някои аспекти дори позитивно. Първо, заради поевтиняването на търговските стоки на глобалните пазари инфлацията през август и септември в България спада. Вероятно ще поевтинеят храните, транспорта и услугите още в следващите месеци.

Тъй като почти 65% от българския износ е за Европейския съюз, икономическите проблеми на еврозоната ще доведат до по-слабо търсене на българска продукция в чужбина, което ще се отрази на по-ниски инфлационни показатели в България и дори може би дефлация. Едновременно с това по-слабата инвестиционна активност в България ще забави кредитния бум в страната. Трябва да се настроим за по-малък ръст на работната заплата и евентуално повишаване на безработицата и спад на заетостта.

Не виждаме риск за банковата система на България, настоя Искров. Основният риск за България в сегашните макроикономически условия е забавяне на икономическия растеж - което ще бъде свързано и с намаляване на дефицита по текущата сметка.

Шефът на БНБ отново отправи посланието, че валутният борд в България ще се запази до влизането на страната в еврозоната. Независимо какво се случва навън, валутният борд у нас ще се запази. Преживели сме вече няколко кризи, изтъкна Иван Искров: Азиатската след 1998 г., пукането на дот-ком балона - и бордът е устоял.

В този момент се засилва дезинформацията, която идва от някои чуждестранни инвестиционни компании и медии, които спекулират с валутния борд на България. Искров поясни: инвестиционните къщи продават две неща: хедж и рисърч. Колкото по-негативни са данните от изследванията им, толкова по-лесно ще продадат хеджа. „Това е техния бизнес. Мръсен бизнес - но бизнес" - посочи Искров.

Защо да се обръщаме за помощ към МВФ? - попита Искров. Българските резерви са над 42% от БВП на страната, което може да ни сравни и с Китай. Валутният борд покрива 180% от левовата наличност, която е в циркулация в момента. За малки отворени икономики като България валутният борд се оказва най-силната страна, тъй като в днешни дни воденето на независима монетарна политика е невъзможно дори за структура с размера на ЕЦБ.

Като цяло българската банкова система е много добре структурирана. Нейният дизайн се подготвяше през 1997 - 2003 г. и тогава не се допуснаха слаби банки да дойдат в България, уточни Иван Искров. В банковата система на България има (даже твърде) много ликвидност. За цялата 2008 г. се очаква печалбата на търговските банки да достигне 1.5 млрд. лв. Няма обезценка на активи.

Печалбата на банките в България, която за първите осем месеца на годината нараства с 40% спрямо 2007 г., е много важна, защото предоставя допълнителен буфер за потенциалните загуби, които могат да дойдат от строителния сектор. Българската банкова система е най-капитализираната в ЕС с 14.5% капиталова адекватност при изискване за 8%.

През последните 5 - 6 години бяха приети отколо 25 антициклични мерки, допълни Искорв. Въпреки отличното си състояние, банките в България са консервативни. В този случай БНБ иска да насърчи банките да кредитират повече и ще продължи тенденцията, започнала с намаляването на резервните изисквания, признавайки 50% от касовата наличност на банките като резервен актив. „Ще продължим в тази посока, ако е нужно" - каза управителят на БНБ.

Домакинът на проявата, която се проведе в „Шератон", прдседателят на УС на Гръцкия бизнес съвет в България Антъни Хасиотис от Пощенска банка, допълни: до този момент нито един вложител в света не е загубил спестяванията си заради кредитната криза. Загубили са акционерите, инвеститорите - но това е заради техните грешни инвестиционни решения.

В присъствието на гръцкия консул в България, Хасиотис заяви: централната банка на Гърция има желание и е в състояние да помогне на всички кредитни иснтитуции, които имат проблем на Балканския полуосторв - но просто нужда няма. Зад мрачните слухове, които се разпространяват, стоят не само пазарни, а и политически интереси, уточни Хасиотис и препоръча на всички to have faith that this is going to finish.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo