Това ще бъде голяма изненада за моя шеф! Едно интервю с мистър Пирнок Даус, американски милионер, който е пристигнал съвсем инкогнито в нашия град. Как ще се учуди шефът ми, когато му донеса интервюто с мистър Даус! Никой не знае, че Даус е тук. Узнах това преди четвърт час, а след половин час той може да изчезне отново. Измислих вече и заглавието на интервюто си: „Как се става милионер?" Чудесно! Кой друг освен мистър Даус би могъл да даде най-положителни сведения по тоя въпрос?

Нека ми бъде позволено да не описвам как стигнах до Пирнок Даус. Ще прескоча това, защото то е цял роман сам за себе си. И тъй, аз се изправих изведнъж пред него. И намерих, че той изглежда великолепно! Даус имаше всичко необходимо. Известна червенина на лицето, made in U.S.A., която не можеше да се имитира в Европа; бели гъсти коси, батерия от механически пера в горния десен джоб. Не липсваше и усмивката, която служи на всички американски делови хора за основен капитал.

Реших да атакувам направо.

- Мистър Даус, - почнах аз - отговорете ми на въпроса: как се става милионер? Мисля, че това ще заинтересува много нашите читатели. Мистър Пирнок Даус се усмихна и неговите бели, здрави зъби блеснаха според правилата. Това бяха най-съвършените изкуствени зъби.

- Как се става милионер ли? - запита той в добро настроение. - Не зная. Ще трябва да запитате някой Адияко. У нас, в Америка, имаше един писател, който написа сензационната книга със заглавие „Пътят към славата и богатството". Двадесет милионери дължат богатството си на неговата хубава книга. А самият той умря преди четири седмици от глад. Бедният човек не печелеше достатъчно, за да може да се наяде до насита.

Но аз не отстъпвах. Очевидно бе, че американецът не искаше да издаде тайната си.

- Извинете, мистър Даус, не очаквам от Вас теории, за да зная как се става милионер. Искам да зная само практическите, изпитани лично от Вас средства.

Той се престори, че не чува думите ми и ме запита ненадейно:

- Вие сигурно играете на борсата?

Аз се засмях.

- Аз? Хайде де! Един репортер! Веднъж само имах някакви книжа - акции Делта. Купих ги при повишен курс и ги продадох когато паднаха. А сега чувам, че тези акции щели отново да се качват. Но аз нямам доверие в тази работа. Загубих куража.

- Така, - каза Даус. И нищо повече. След известно време ме запита отново:

- Каква е марката на автомобила Ви?

Изгледах го смаяно.

- Аз? .. Автомобилна марка? .. Ах! Аз не съм толкова щастлив, както колегата Пинтер, който има грамаден успех с една оперета и иска да си купи сега един разкошен автомобил. И замък. И колекция от картини.

Решен бях да стана по-настойчив. Моето интервю със заглавие „Как се става милионер?" трябваше да имам на всяка цена. И затова казах по-енергично:

- А сега, мистър Даус, моля ...

Той ме прекъсна веднага:

- В собствена къща ли живеете?

Отговорих с недоумение:

- Не, мистър Даус! Не зная как можахте да си помислите подобно нещо! Живея в една грамадна, многоетажна къща в „Дайнхардщайнгасе 4", която принадлежи на някой си Ролан. Но и господин Ролан не ще бъде собственик за дълго на този великолепен дом. Неговите кредитори го натискат за ипотеките си и къщата му ще се продаде на безценица.

- Ах, много интересно! - каза американецът - Но защо го натискат кредиторите му?

- Това е едно дружество, което иска да прибере парите от ипотеките и да купи „Палас - хотел", който е в цветущо състояние.

- А защо „Палас - хотел" е в цветущо състояние?

- Това се дължи на новия директор, който бил истински магьосник.

- Така? Магьосник значи? А какви чудеса върши той?

- Г-н Гроте ли? Той е създал преди всичко нова организация, която доставя на пътниците нечувани удобства. После е разпределил така работата на персонала, че оттам има 30 процента спестявания.

- Кой е препоръчал г-н Гроте на „Палас - хотел"?

- Г-н доктор Щелцхамер, комуто Гроте е бил асистент. Гроте е химик. А Щелцхамер и Гроте са построили заедно един хладилен шкаф, който работи без лед и без електричество. Доктор Щелцхамер се старае сега да продаде патентна си ...

- Направил ли е доктор Щелцхамер и други изобретения? - запита изведнъж много сериозно мистър Даус.

Аз загубих търпение.

- Мистър Даус! - викнах аз - Та вие ме интервюирате, а аз съм дошъл тук, за да мога да отговоря на читателите ни как се става милионер ...
Да не би у вас, в Америка, да е обичай да се интервюират репортерите? В класическата страна на интервютата?

- Не се вълнувайте, млади човече - отговори Даус - Ще ви отговоря на този въпрос. Но преди това, имайте малко търпение.

Той натисна звънеца - Мистър Лангуел - каза Даус спокойно, с наведен поглед - отбележете, моля, следните нареждания: купете на борсата акциите Делта. Те били нечувано евтини сега.

Мистър Лангуел отбеляза: - акции - Делта ... Well ...

- После предложете на писателя Пинтер новият ни автомобил. Тоя човек търсел навсякъде първокласна автомобилна марка.

- Писателя Пинтер ... Well ...

- После заинтересувайте се кога ще се продава къщата на някой си г-н Ролан от „Дайнхардщайнгасе 4". Къщата ще се продаде на нищожна цена.

- „Дайнхардщайнгасе" 4 ... Well ...

- После закупете всички акции от „Палас - хотел", преди да ни изпревари дружеството. Акциите на този хотел ще се покачат наскоро с 200 процента.

- „Палас - хотел" ... well ...

- Ангажирайте директора Гроте от Палас за нашата химическа индустрия в Ню Йорк. Заплатата не играе роля. Той бил нечувано способен човек.

- Директор Гроте ... Well ...

- Откупете от доктор Щелцхамер патента на неговия хладилен шкаф. Отлична сделка!

- Доктор Щелцхамер ... Well ...

Секретарят почака за други нареждания, но понеже такива не му се дадоха, той затвори бележника си и излезе с лек поклон от стаята.

Мистър Пирнок Даус се приближи усмихнат до мен и ме тупна по рамото.

- Виждате ли, млади човече, тъй се става милионер.

И ме изпроводи с любезните думи:

- Но не си давайте труд! Докато сте жив, милионер няма да станете.

Струва ми се, че човекът си бе прав!

Разказът е публикуван в изданието ПЪТЯ КЪМ БОГАТСТВОТО на акц. д-во „Финансов живот", София, 1936, стр. 23 - 27

Етикети: разказ 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo