Предлаганите промени в Конституцията и вече приетите от Народното събрание промени в Закона за устройство на държавния бюджет, свързани с Пакта за финансова стабилност,  красноречиво  показват, че правителството и парламентарното мнозинство са далече, както от общоевропейските, така и от социално-икономическите проблеми на българското общество.

Те вместо да се замислят за жизнения стандарт на обикновения българин и за компенсиране на доходите на най-ниско платените слоеве у нас, то те губят ценно парламентарно време с ненужни законодателни промени. Посочват ни за пример, а и като оправдание за този експеримент,  стореното през 2009 г. в най-силно развитата страна в ЕС - Германия, която е въвела само една от предложените мерки в  немската Конституция и то само до 2016 г. Но Германия е първа икономическа сила в ЕС, а България засега е последна в икономическото си развитие, както и по ниво на доходи  в общността. Тя трябва да провежда проактивна държавна политика по отношение на своята стагнираща икономика, а това става с гъвкава данъчна система и активни мерки на пазара на труда от страна правителството, както и използване на ресурса от оперативните програми на ЕС, което не се прави и ние сме последни в ЕС по оползотворяване на средствата от ЕС. Вместо това - българското правителство прави ненужни промени  в Конституцията и в Закона за устройството на бюджета, които може и да се окажат

поредният  фарс за  българския бизнес и българския народ ?!

Известно е, че България се присъдени към Пакта „Евро +". Това представлява сериозно предизвикателство не само пред нашата страна, но пред останалите 23 страни от ЕС, които се присъединиха към него (без Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия). Този общоевропейски пакт трябваше да се подложи на сериозен дебат в Народното събрание, в  работодателските и синдикалните организации, за да се прецени какво следва да се промени в българското законодателство в съответствие със заложените ангажименти пред страните, които са го подписали. Вместо това правителство и парламентът се упражняват в промени на Конституцията и основния бюджетен закон у нас, от които вероятно нищо няма да произлезе.

Логични са и въпросите  - защо не се ограничи с подобни промени минималния праг на фискалния резерв и максималния размер на държавния ни дълг (за последните две години той е нараснал с около 2 млрд.лв. или от около 13,5 на 16,5 % от БВП, а през следващите две години следва нашата страна да плати около 2 млрд.евро, тъй като са падежите по еврооблигациите, емитирани преди няколко години).

Правителството, а и подкрепящото го мнозинство в НС не отчете, че в последните 1-2 години осезателно

настъпва промяна на структурата на българската икономика

Тя доскоро бе импортно ориентирана по време на относително високите темпове на растеж в периода 2005 - 2008 година. Тогава, а и в предходните няколко години, когато ръстът бе над 6 %, имахме голям дефицит в платежния и най-вече във външнотърговския баланс. Сега нещата са други - българската икономика, където особено малкият и средният бизнес е в стагнация, а друга част от нея е ориентирана  към износ, все повече се превръща в експортно ориентирана. Това е валидно само за някои отрасли, но поради големия им дял във формирането на БВП, то изводът е точен за българското стопанство като цяло.

През последните месеци на 2010 г. и началото на 2011 г. се наблюдава превишение на износа над вноса на стоки. Това се дължи само на продукцията на няколко отрасъла, като: фармация, производство на цветни метали (мед, цинк, олово), преработени горива и смазочни масла, електроенергия, акумулатори,  калцинирана сода, в известна степен на мебелната и шивашка индустрии и донякъде на отделни подотрасли на земеделието, като зърнените храни (за 2010 г. се изнесоха 1,5 млн.т. зърнени култури).

Предвид това обстоятелство и силно свитото вътрешно потребление логично

намаляват приходите от ДДС и акцизи, тъй като износът не се облага

с косвени данъци и приходната администрация не може да бъде упреквана затова. Ето защо, няма да бъде изненадващо през следващите години да се наложи повишаване на преките данъци (както подоходни, така и имуществените и други местни данъци).

Израз на непознаване на механизма в сферата на публичните финанси е министър Дянков, подкрепен от целия кабинет, да иска чрез промяна в Конституцията размерът на преките данъци да се променя само  и единствено с мнозинство от 2/3!  Това, ако има опасност бюджетът да не бъде изпълнен, ще бъде повод за политически пазарлъци и наддаване за между парламентарните сили за постове, държавни поръчки и други лобистки похвати. Което в историята на Балканските страни и без това е отдавнашна практика.

Нецелесъобразно е и в Закона за устройството на държавния бюджет да се фиксира  40-процентен дял на разходите от БВП. Това също не кореспондира с действителността, тъй като през бюджетната 2011 г. е гласуван бюджет, с който МС разпределя 43 - 44 % от БВП. Възможно и  в доста голяма степен много вероятно е програма да не бъде изпълнена,  заради дефицитите в общинските бюджети, като част от консолидирания държавен бюджет.

264-те общини и особено малките са пред финансов колапс

Кметовете им са се обърнали на постоянни просители министъра  на финансите, надявайки се  евентуално да благоволят да им покрият част от очертаващите се дефицити,  за сметка обаче на увеличения бюджетен дефицит. В закона е фиксиран, но лесно може да се надмине предлагания от Дянков бюджетен дефицит от 2 % от БВП (Маастрихтският критерий е 3 %), както и разпределянето на повече от фиксираните  40 % от БВП.

При такава хипотеза, какво ще стане с приетите бюджетни параметри и фискалния баланс,  и ще се променя ли пак Конституцията?!

По принцип идеята за стриктна финансова и в частност фискална политика е правилна и изпълнима, но само при наличие на работеща икономика и ефективна данъчно-осигурителна и митническа администрация. Но при допустимост не на 2 % бюджетен дефицит, както се предлага, а на 3 %, каквито са критериите от Маастрихт (известен бюджетен буфер е винаги необходим).

Нямаме  пълноценно работеща икономика, тъй като

българският бизнес все още страда от неплащането на значителни суми

по обществени поръчки и европроекти от страна на МС през 2009 и 2010 година (особено строителният  и този в сферата на услугите). Налице е известно съживяване само на няколко експортно ориентирани отрасли, докато малкият и средният ни бизнес са  пред колапс.

Приходната ни администрация, независимо от обективните причини, не смогва да се пребори с огромния процент сива икономика (между 30 и 40 %), както и с прогресивно нарастващия дял на контрабандата - особено на цигари - над 55 % от тях са контрабандни, на горива и други акцизни стоки.

И през 2011 г. имаме проблеми с изпълнението на приходната част на бюджета, особено с изпълнението на плана на акцизите, които са с около 200 млн. по-малко за първите 5-те месеца. Министерството на финансите, в условията на спадащи приходи, сега  е изправено пред трудната задача да намери пари за увеличение на минималната заплата и вдовишките пенсии.