Високите селскостопански цени, които са все още по-скоро поносими в развитите индустриални държави, поставят развиващите се страни пред голямо предизвикателство. Най-засегнатите са най-бедните сред бедните. Над 2,7 млрд. души, почти 40% от световното население, живеят с по-малко от 2 щатски долара на ден, които при високите селскостопански цени едва стигат за съществуването им. Но те от своя страна дават импулс за развитие на земеделието.

При това възниква въпросът дали световното селско стопанство е в състояние да изхрани 7 млрд., или дори  9 или 10 млрд. души. Как се е развило производството на хранителни продукти в световен мащаб?  Тези въпроси коментират Мартин Банзе, Райнер Клепер от  Институт за пазарни анализи и селскостопанска търговска политика към института „Фон Тюнен", цитирани от farmer.bg.

Какви са шансовете на „ралото да удържи на темпото"?

През 1996 на срещата на световно равнище за изхранването бе поставена целта броят на недохранените да бъде най-малкото намален до 2015 година. Вместо почти 20% от световното население, през 2015 г.  по план те трябваше да бъдат по-малко от 8%. Междинните доклади на Световната агенция по изхранването ФАО обаче показват незабележим прогрес в борбата с глада; процентът се понижи малко и междувременно дори пак се увеличи.

Драстично повишилите се в последните години селскостопански цени допринесоха за това развитие на нещата. При разход за храна между 50 и 80% от приходите най-бедните по света са особено силно засегнати от повишаването на цените. При разглеждане на развитието на световното земеделско производство обаче става ясно, че причините за провала в борбата с глада трябва да се търсят по-скоро в слабата покупателна способност, отколкото в наличието на хранителни продукти.

По изчисления на Световната банка при повишаване на цените на основните хранителни продукти с един процент доставката им до световното население се влошава с половин процент. По изчисления на Международния институт за изследване на политиката по храните от това следва, че броят на недохранените хора се увеличава в следствие на повишаването на цените.

Нарастващо производство в световен мащаб

През последните две десетилетия глобалното зърнопроизводство (жито, царевица, ечемик и ориз) се е повишило с над 40%. А световното производство на месо (говеждо, свинско, пилешко и овче/козе месо) - с над 60%. Други групи растителни продукти показват още по-забележими темпове на растеж. Производството на маслодайни растения между 2007 и 2009 г. се е повишило с почти 130% в сравнение с периода 1987-1989 г. При производството на плодове и зеленчуци показателите в това отношение са сходни. При животновъдството пилешкото и свинското месо, както и яйцата заемат челните позиции. В сравнение с периода 1987-1989 г. световното производство на пилешко месо се е повишило с 140%. Една производствена група, която дори изпреварва с много този прираст, са аквакултурите. Тяхното производство се е учетворило за последните две десетилетия. Производството на риба днес надхвърля цялото производство на говеждо месо.

Прирастът на пшеница на световно ниво се разпределя относително поравно. Все пак съществува едно значително изключение. Наблюдава се стагнация при производството на пшеница в Европа в сравнение с 80-те години, докато производството на месо за периода 2007-2009 г. дори е намаляло в сравнение с периода 1987-1989 г. За сравнение - два региона с растеж на производството над средния правят впечатление - Южна Америка и Азия.

Значителното повишаване на производството на селскостопанска и морска продукция в развиващите се страни ни дава да разберем, че „развитият Север" вече не изхранва „развиващия се Юг" и че световното земеделско производство се пренасочва към развиващите се страни. Ако процентът на животновъдство в Северна Америка, Европа и Океания бе 60% за периода 1987-1989 г., то днес (2007-2009) той е едва 40%. Още по-осезаема е тази разлика при производството на риба. През 1987-1989 г. делът на тези страни е бил 27% от световното, докато за периода 2007-2009 г. е намалял наполовина на 13%. Много изследвания за следващото десетилетие прогнозират, че това пренасочване на производството на хранителни продукти ще продължава от индустриалните държави в посока развиващите се държави.

Повече  продукция - само  чрез  повишаване на добивите

През последните две десетилетия обработваемите земи в световен мащаб наистина се разшириха с 20%. Въпреки това е доста съмнително дали това разширяване на земеделски площи ще продължи и през следващите години или пък ще бъде ограничено чрез нарастващата урбанизация и промените в световния климат. Затова ново повишаване на продуктивността е възможно само чрез повишаване на добивите. Да се мобилизира това и то при нарастващия недостиг на вода е една от сериозните задачи за следващите години.

За използването на производствената база липсва спешно необходимото разширяване на подобрени и подходящи складови възможности, както и инвестиции  в транспортната и комуникационната инфраструктура в развиващите се страни. В световен мащаб необходимото разширяване на добива обаче се задържа от значително повишените производствени разходи за производството на суровини (енергия, гориво, торове, растителна защита), които се използват в процеса на земеделското производство.

Повишено търсене  на хранителни и фуражни продукти

Причините за това са на първо място увеличаващото се световно население с прираст от над 80 млн. души годишно, на второ - повишаването на приходите с променени хранителни навици и повишаващо се търсене на месо, и на трето място - нарастващото производство на биоенергия. Особено повишение в това отношение показват САЩ, където вече 30% от вътрешното производство на царевица се преработват на биоетанол. Това развитие е стимулирано по целия свят чрез различни политически мерки под формата на добавки от биогоривото към горивата и директни и индиректни облаги за производството и добавянето на биогорива.

Възможни перспективи

За в бъдеще трябва да се очаква едно по-високо ниво на цените за селскостопански суровини и хранителни стоки в сравнение с предишните десетилетия. Причините за това се коренят в непрекъснато растяща нужда от селскостопански продукти за хранителни и фуражни цели, както и за производството на енергия. С всяко покачване на цената на суровия петрол растителните масла и пшеницата, както и растенията със съдържание на захар ще се използват все повече за производство на биоенергия, особено на биодизел и биоетанол за сметка на изхранването на човечеството. Затова ценовите реакции при ограничената използваема селскостопанска площ и други ресурси, са почти неизбежни.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo