Всички новини идващи от Люксембург и Брюксел през седмицата са като един истински турски сериал - предложения, обрати, контра предложения и декларации. На пръв поглед изглежда, че всичко това е като част от голяма игра за „сделката за Гърция".

Истината е по-тъжна за жалост. Гърция вече фалира. Фалира заради неспособността на самите гърци да осъзнаят на какво се дължи настоящата им ситуация и да вземат адекватни решения в правилния момент. Изборите през януари тази години просто бяха предпоследния ковчег в гръцката икономика. Последният е оставен на новосформираното правителство на Ципрас, който с типично социалистически подходи дори не може да го забие правилно.

Но защо фалира Гърция?

Гърция фалира, защото произвежда по-малко, отколкото харчи. Това е простото обяснение на ситуацията. По-сложното е свързано с факта, че настоящето ултраляво правителство се опитва да обори тезата на своите кредитори („тройката", „институциите" или просто МВФ, ЕЦБ и Еврогрупата), че мерките за икономии на публичните разходи не работят. Същите мерки, които проработиха в Ирландия, Испания, Италия и Португалия (в различна степен).

Гърция продължава да произвежда по-малко, отколкото харчи и днес. Разлика е в това, че гръцкият премиер Ципрас не желае да изпълнява политиката на икономии, защото според него тя съсипва държавата. В известна степен е прав. По начина на управление през последните години, Гърция наистина „режеше" разходи, но правеше това самоцелно, а не като част от икономически реформи. Например имаше намаление на пенсии и заплати в държавната администрация, но това не бе съпътствано с реформи, а с чиста проба фискални мерки, които логично доведоха до обедняване.

От друга страна, гърците никога не са обичали да плащат данъци, но особено след идването на власт на Сириза, този процес се мултиплицира геометрично. Все по-малко гърци и гръцки фирми плащат данъци, чакайки чудо. Истината е проста, а именно, че от идването на власт на Сириза, заради блокираните средства от тройката, гръцката държава харчи по-малко от преди и затяга коланите още повече. Но дори това не е достатъчно, защото отново липсват реформи.

Гръцките пенсии са с най-висок дял от бюджетните разходи в цялата Еврозона. Те бяха намалени през последните години, но самата пенсионна система не бе реформирана. И в момента е абсолютно нормално да се пенсионираш на 50 години в Гърция, заради редицата изключения и преференции, които дава пенсионната система. За жалост българската пенсионна система е доста сходна, но за това по-късно.

Гърция не реформира данъчната си система, за да стимулира бизнеса и хората да плащат данъците си. Напротив, редица изключения и вратички просто позволяват на почти всеки да не плаща данъци. За това и МВФ не вижда смисъл в увеличаването на данъчните ставки, при положение, че тези данъци изобщо не се събират. Има ли разлика дали корпоративният данък ще бъде 20% или 30%, когато никой не го плаща, а държавата не прави нищо, за да си го получи?

Гърция поддържа различни данъчни ставки за ДДС спрямо вида на продуктите (електроенергия, храна), както и местоположението (островите са с преференциален ДДС режим). Косвените данъци като ДДС се събират по-лесно, но те също влияят пряко на потреблението. Ципрас и Сириза дълго време се бунтуваха срещу увеличението им, но дори в тяхното собствено предложение от тази седмица бе заложено увеличение.

Проблемът отново е различен, преференциите за островите остават. Целта на тези преференции е да стимулира най-вече туризма, но ефектът е различен, твърде много сделки фиктивно се случват на някой остров, заради по-ниското ДДС, а реално се осъществяват другаде.

Тук идва ред и на аналогия с България и множеството критики спрямо липсата на преференциални ставки за ДДС (например за храна и лекарства) и плоския данък. Налице ли са изключения в данъчната политика, винаги ще се намерят начини тези изключения да се ползват и не точно по предназначение.

Плоският данък, както и унифицираната ставка за ДДС за всички продукти и услуги, до голяма степен елиминират този проблем. За това и е пълно безумие в България да се въвеждат допълнителни ДДС преференции от настоящите или да се променя плоския данък. Това би отворило врати за всички, които под една или друга форма ще се опитат да плащат по-малко данъци, без да имат основание за това. Дори напротив, за да избегнем масовото криене и неплащане на данъци, търсене на вратички и прочие, България трябва да унифицира данъчната си ставка за всички продукти и услуги, които се облагат с ДДС.

Но да се върнем на Гърция и нейните дългови проблеми

Според Меркел и Оланд, Гърция не желае трети спасителен пакет, тоест всичко би следвало да се изчерпи с втория, в който има блокирани около 7.2 милиарда евро. Те са основният дебат през последните седмици между Гърция и тройката. Дори обаче да бъдат разблокирани, тези средства биха били достатъчни до края на август. Защото Гърция все още харчи повече, отколкото събира като данъци. И след два месеца отново ще се озовем в ситуация, в която Гърция ще моли за пари, а лошите кредитори няма да и дават.

Гърция вече е фалирала, но гръцките политици, както и представителите на Еврозоната, Еврогрупата, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд просто си прехвърлят топката, за да се види в кого ще остане тя в неподходящия момент и кой трябва да обяви фактите и да бъде лошия вестоносец. А съобщение е, че Гърция фалира.

Разликите между кредиторите и Сириза

Последното предложение на Сириза бе окачествено като „добра основа за преговори". Дефакто то предвиждаше увеличаване на ДДС за преференциалните до момента стоки (основно електроенергия и храна), увеличаване на пенсионната възраст и по-високи данъци за бизнеса.

Това предложение е типично социалистическо и самоубийствено за гръцката икономика, защото то отлага и задълбава проблемите, вместо да ги решава. Ето и причините:

• Увеличаването на ДДС ставките за преференциални стоки до момента е добро решение, но не решава казуса с данъчните измами чрез фиктивни сделки сключени на островите (където се предвижда преференциалния ДДС режим да остане).
• Увеличаването на пенсионната възраст е самоцел, ако не е съпроводено с цялостна реформа и отмяна на всички вратички и привилегии за по-ранно пенсиониране. Тоест няма значение дали пенсионната възраст ще се увеличи с 4 години, когато 70% от работещите ще продължат да се пенсионират на 50 години, заради редицата изключения.
• По-високите данъци за бизнеса ще доведат до още по-голямо криене (ако изобщо е възможно), а финансовият министър Варуфакис за пет месеца вече доказа, че не просто не може да подобри събираемостта, а напротив, влоши я до критични нива. Тоест как кредиторите могат да вярват на Гърция, че тя ще събира по-високи данъци от фирмите, при положение, че и при сегашните Сириза отчайващо влошава събираемостта?

Дори да има сделка до края на юни и Гърция да не фалира, заради вноската си към МВФ на 30-то число, на практика страната вече е фалирала. Сириза показа само за пет месеца какво ще се случи на всяка една държава, която залитне по лявото социалистическо управление - фалит.

И ако пак направим аналог с България, ние на няколко пъти сме били близо до него. Нека си спомним социалистическите управления на Луканов (мораториума върху външния дълг), Виденов (хиперинфлация и банкови фалити), Станишев (разхищенията на бюджетните излишъци) и Орешарски (банков фалит, упадък на икономиката и рецесия), за да извадим изводите си за себе си. Когато една държава не е богата, тя не може да си позволи социалистическо управление. А когато е богата, може да си го позволи за кратко (защото след това вече няма да е богата).

И макар аналог със състоянието на Гърция да е неуместен, управляващите в България следва да се замислят за реформи, които са болезнени, но е по-добре да бъдат направени сега, отколкото не дай боже някой ден, когато се налага да се съобразяваме с МВФ:

• Пенсионна реформа - отмяна на всички привилегии за ранно пенсиониране, включително тези в МВР.
• ДДС - Унифициране на ставката за всички продукти и услуги с цел избягване на злоупотреби.
• Запазване на плоския данък с цел ежегодно увеличение на събираемостта (което е факт и в момента, за всяка една година след въвеждането му).
• Криминализиране на неплащането на осигуровки и данъци в особено големи размери.

Не се ли реформираме днес, никой не знае дали някой ден няма да ни се наложи да го направим в по-тежки времена под диктовката на МВФ или други външни кредитори.

В заключение, ние не трябва да се радваме на фалита на Гърция, защото той едва ли ще донесе позитиви за нас, по-скоро трябва да си извадим изводите как никога да не допускаме подобен развой в България.

И да, всички преговори през последните седмици не са за спасението на Гърция, а за това кой да бъде обвинен за нейния фалит. За това и преговорите ще се протакат до край, дори и да се стигне до сделка, тя ще реши проблемите за няколко месеца, но няма да ги реши преди гърците сами да разрешат проблемите си със своята икономика разчитаща на дотации, субсидии и заеми, за да осигурява висок стандарт.

Теорията на игрите, която гръцкия финансов министър „владее" всъщност е теорията на вестоносеца:

Кой пръв ще каже истината, че Гърция е фалирала. Ципрас иска да прехвърли отговорността на тройката, кредиторите искат да накарат Ципрас да признае истината, че неговата програма е абсурдна, а моята прогноза е, че по традиция МВФ ще обяви, че Гърция на Ципрас, Варуфакис и Сириза просто банкрутира.

Остава въпросът: Кога?