Глобалният недостиг на храни постави Близкия Изток и Северна Африка пред затруднение: да избират между производството на повече селскостопанска продукция за изхранване на нарасналото население - или да съхраняват вече оскъдните си водни запаси, пише автор на New York Times в специална серия на вестника, посветена на промените в световното търсене на продоволствие.

От десетилетия страните в региона дренират подпочвените води, опресняват морската вода и отвеждат могъщия Нил по канали, за да накарат пустинята да цъфне. Но тези проекти са толкова скъпи и трудоемки и костват толкова вода, че в крайна сметка се оказва по-изгодно да се внасят храни, вместо да се произвеждат. Днес някои страни внасят до 90% от насъщните продукти.

Световната хранителна криза кара много държави в този политически нестабилен регион да преосмислят математиката. От 1950 г. до днес населението на региона се е увеличило четирикратно и сега възлиза на 364 млн. души. През 2050 г. броят им вероятно ще достигне 600 млн. Тогава количеството прясна вода на човек - вече оскъдна - ще спадне наполовина, като недостигът на жизнено необходимия воден ресурс рискува да породи нови политически напрежения.

"Страните в региона са притиснати между чука на покачващите с цени на храните и наковалнята на устойчивото спадане на достъпната вода на човек от населението" - твърди професор Алън Ричардс, специалист по икономика и екология в Калифорнийския университет. "Просто решение няма".

Загубили доверие в световните пазари, страните от Северна Африка и Близкия изток се опитват да въведат нови схеми, които да гарантират доставките на храни. Така Джибути отглежда ориз в снабдявани с енергия от слънцето парници. Те се захранват с подпочвена вода и се охлаждат с морска вода. Според икономист на Световната банка, това е най-скъпият ориз на света.

Някои богати на петрол страни като Саудитска Арабия и Бахрейн наемат големи масиви плодородни обработваеми земи в нестабилни държави като Пакистан и Судан и доставят произведената там продукцията у дома. В тези страни има земя и вода, ние имаме пари - обясняват петролните шейхове.    

В Египет, където през април недостигът на субсидиран хляб породи вълнения сред населението, правителствените служители казват, че ще се опитат да отгледат повече жито върху два милиона акра край границата със Судан.

В региона не е лесно да се постигне самозадоволяване с храни. Пример е Саудитска Арабия, която впрегна подпочвените води и през 1980те стана самодостатъчна в производството на пшеница. В началото на 1990те страната дори бе голям износител на зърно. Само че през тази година властите заявиха, че преустановяват програмата, тъй като тя им коства прекалено много вода. Сирийски специалист обобщава: "Можеш да вкараш пари и вода и да направиш пустинята зелена, докато едно от двете си отиде - или парите, или водата".

Египет например от десетилетия мечтае да превърне големи Сахарски терени в обработваема земя. Най-амбициозният проект бе стартиран през 1997 г. край оазиса Тошка - лунен пейзаж от пясък и камъни. Президентът Хосни Мубарак сравни амбициите си със строеж на пирамида: да се „окултурят" 500 000 акра земя и да се заселят десетки хиляди нови жители. Досега никой не се е преместил да живее край Тошка, а посеви има едва на 30,000 акра. Ръководителят на проекта се шегува: Сахара е перфектна за селско стопанство, докато се наливат вода и торове. Само в едно нещо Сахара има предимство - летните жеги не са благоприятни за вредителите по посевите и пестициди не са необходими.

Може да се отгледа всичко на тази земя - люцерна, домати, грозде, пазени от слънцето с прозрачни бели мрежи. „Проектът е отличен, но са му нужни много пари". Населението на Египет ежегодно се увеличава с 1.3 млн. души и до 2050 г. ще се удвои. Още сега 77 милиона души се теснят на територия, равна на площта на Тайван. Кайро вече има 12 млн. население. 20% от египтяните живеят в бедност. Те получават от правителството своя хляб наречен балади за приблизително една стотинка.

Според макроикономистите, вместо да се стараят да се самозадоволят с храни, страните в региона следва да отглеждат тези култури, в които имат сравнителни предимства: например цветя, които не изискват много вода за напояване и се продават много скъпо.

Пример дава 39 годишен предприемач от Израел, който върху 150 акра в пустинята Негев е направил същинска империя за производство на домати и пипер. Растенията с изправени стъбла се гледат в оранжерии и напояват с пречистена вода от канализацията, която според бизнесмена е толкова чиста, че трябва да й се добавят минерали. Водата се подава на капки по специални помпи, привързани към корена на растението, за да се избегне изпаряването. Във всеки парник има и компютър, който отчита колко вода и торове се използват в момента. „Капковото напояване спестява пари. Не можеш да движиш нещата като селяк. Трябва по-прецизно, като бизнесмен".

Израел е обсебен с темата вода, което и показват думите на бизнесмена. Израелското правителство стриктно регулира използваната от фермерите вода. Капковото напояване бе измислено именно тук през 1950те. Израел е световен лидер по добиви на капка вода и според мнозина трябва да служи като нагледен пример за другите страни в региона. Египет и особено Тунис вече модернизират селскостопанския си сектор по примера на Израел. Въпреки това, от четири години има суша („криза на дълбоките води") и Израел е намалил квотите отпускана на фермерите вода.

Египет поне има Нил. Но великата река все по-често привлича завистливите погледи на съседите си. Изградени са канали, отвеждащи водите на реката в Синайската пустиня и към оазиса Тошка. „Египет няма друг шанс, освен да накара пустинята да цъфне" - казва съветник на министъра на селското стопанство на страната. Цялото производство и население на Египет в момента е концентрирано върху 4% от територията на страната. „Нямаме лукса да си избираме, трябва да работим върху всеки акър, който се поддава на култивиране".

Едновременно с това обаче урбанизацията ежегодно поглъща 60 000 акра от най-плодородните площи на Египет. „Те сеят сгради за апартаменти вместо пшеница" - критикува съветник на правителството от Холандия.

Над 5 хиляди години фермерите са обработвали щедрите наносни почви край Нил и в Делтата, които реката е създавала. Издържали са на суши, наводнения, скакалци, външни нашественици. Икономическото развитие се оказва тяхната главна заплаха. Новите сгради край Нил не само рушат спокойствието на селския живот по тези древни полета, изтъкват специалисти, но и водят до спад на добивите. Сянката им не е добра за растенията.

Талат Мохамед има три акра с картофи, вече притиснати като в менгеме между многоетажни блокове. Той не иска да продаде парцела си на спекулантите, тъй като казва, че обича да работи навън. Само че започва да се обезкуражава, прекарвайки часове в почистване на участъка си от изхвърлени сутиени, опаковки на храни и паста за зъби, празни бирени кенове, найлон и джапанки. "Египтяните откриха земеделието" - казва Мохамед, безпомощно гледайки мрежата от електрически кабели и сгради в оглушителния шум на трафика - „и ето какво стана".

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo