В същото време обаче, обикновените японци остават по-скоро негативно настроени към живота си. Според едно изследване от онова време, процентът на хората дали позитивен отговор за качеството на живота си е паднал драстично в периода на икономически растеж. Японците ставали по-богати, но и по-нещастни, коментират днес от The New York Times.

Този период в историята станал основна тема в изследванията на икономиста Ричард Истърлин и разработения от него Парадокс на Истърлин. В доклад публикуван през 1974 г., той доказва, че икономическият просперитет не е задължително условие за удовлетвореността на населението. Според него хората в бедните страни са често пъти по-щастливи от тези в богатите, стига да могат да си покриват най-елементарните нужди. Колкото по-богати стават, толкова повече им се разширява кръгозора и разбират, че не могат да притежават всичко от което имат нужда. Това в крайна сметка ги вкарва в депресия.

В момента, в който хората успеят да си купят нова Toyota те са щастливи, но това състояние бързо се променя, когато разберат, че всъщност искат нов Mercedes, но не могат да си го позволят. Затова по-важно за човек е не какво притежава, а как то е съотнесено към средното ниво в обществото.

Този парадокс бързо се превръща в широко цитирано научно откритие, а в годините след това се доказва непрекъснато от десетки държави. Изведнъж научно бива доказана теорията, че парите не купуват щастие, а хипитата се оказват най-прави. Днес обаче, Парадоксът на Истърлин отново е критикуван от научните среди.

Миналата седмица двама американски икономиста от университета в Пенсилвания, са представили доклад, който прави опит да обори теорията на Истърлин. Той бързо си спечелва вниманието на световната общност и критиката на самия Ричард Истърлин.

В научното изследване, Бетси Стивънсън и Джъстин Улфърс доказват, че притежанието на повече пари е свързано с по-голямо щастие, въпреки че не го гарантира. Те отбелязват, че 34 години след излизането на Парадокса Истърлин, нещата са претърпели известна промяна. „Основното което казваме, е че доходът има значение", споделя г-жа Стивънсън.

За да се илюстрира по-добре твърдението на двамата учени, вестник The New York Times публикува в днешния си брой интересна графика, на която ясно се вижда, че колкото е по-богата една държава, толкова е по-щастливо населението й. Е, там виждаме и нашата си България, която въпреки средно високия доход на глава от населението е с по-нисък процент на удовлетворение от страни като Афганистан, Косово и Ангола.

Нещо още по-важно, двамата икономисти се опитват да докажат, че за хората вече е по-важно какво лично те притежават, а не как е съотнесено към богатството на съгражданите си. В САЩ около 90% от домакинствата с годишен доход от над $250 000 се самоопределят като „много щастливи", а при домакинства с доход под $30 000 (доста под средното ниво) само 42% се определят като „щастливи".

За да бъде осъвременена теорията на Истърлин, с изследването на въпроса се заема и Дейниъл Канеман, който е експерт по психология към университета Принстън. Той прекарва почти целия си живот в опити да разубеди икономистите, които смятат, че парите са всичко на света. Дори той обаче признава, че докладът Стивънсън-Улфърс е отличен научен труд, за който си струва да се говори и обсъжда.

Дори самият Истърлин, който в момента преподава в Университета на Южна Калифорния се е съгласил, че хората в богатите страни живеят по-щастливо от тези в по-бедните. Все пак той остава скептично настроен към твърдението, че именно парите ги правят по-щастливи от други нации. Според него щастието на хората не е нараствало еднакво във всички държави, които са ставали по богати. Най-красноречиви примери са САЩ и Китай.

„Много хора искат да разбият Парадокса на Истърлин, в което няма нищо лошо, стига да е направено с неоспорими доказателства", коментира ученият. „Според него докладът на Стивънсън и Улфърс е много хубав, но не предоставя достатъчно доказателства, за да се изградят правдиви изводи", продължава той.

На свой ред те признават, че данните може и да са малко объркани, но удовлетвореността от живота се повишава в 8 от 10 европейски страни, които са преживели икономически бум в периода от 1970 до наши дни. Дори в Япония този показател се покачва. Истинската причина в САЩ хората да не са толкова щастливи, е защото почасовото заплащане на много работници не се е покачвало в унисон с ръста на икономиката през последните 20 години.

Какви изводи можем да си направим от цялата тази бъркотия?

Ясно е че сам по себе си, икономическият растеж не може да направи хората по-щастливи, за което г-н Истърлин остава прав. В САЩ например, някой сериозни проблеми на здравеопазването, са повод хората да бъдат нещастни, въпреки че ресурсът е наличен. „Малките радости" на живота като повече свободно време и повече приятели също нямат нищо общо с това колко пари изкарваме.

Въпреки че тези неща са неоспорими, ще сгрешим ако прекалено много задълбаем в теорията на Истърлин. Факт е, че икономическият растеж не прави страните по-богати само в материалистичен план. Просперитетът на икономиката дава възможност на една държава да отделя повече средства за изследователска дейност, която пък опосредства по-дългия и здравословен живот. По-високият доход позволява на хората да посетят места и да преживеят неща, които по-бедните жители на планетата никога няма да могат. Когато един човек е по-богат, той може да си позволи да работи по-малко и да се наслаждава на свободното си време без да се тормози, че хладилника му е празен или колата му се нуждае от ремонт.

Изобилието е хубаво нещо. Ако погледнем отново към графиката ще видим, че масата от хора по света се съгласяват с това твърдение. Важно е обаче да се замислим, защо ние българите, въпреки че вече можем да си позволим много повече неща от преди, ставаме все по-негативно настроени към живота и бъдещето си. Дали пък Парадоксът на Истърлин не важи в пълна степен за нас? Оставяме въпроса открит.

На снимката е Дани Девито в момент от филма "Парите на другите" (Other People's Money).

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo