През последните месеци слухът за настъпващите суверенни фондове към Wall Street започна да се превръща в истерия. Милиардите на арабските шейхове и китайските комунисти се изливат директно във финансовите центрове на САЩ и ЕС. До сега те изчакваха удобен момент, а разразилата се кредитна криза им предостави отлична възможност да се намесят по-тясно в работата на корпоративна Америка. Парите бързо им осигуриха място в борда на директорите, а когато настъпи часът на истината, те ще...

Е, както точно ще направят? Ще се изнесат по най-бързия начин от сградата и ще я взривят ли? Или може би ще решат да унищожат компанията, в която са инвестирали маса пари, просто за да навредят на омразните американци? Звучи някак нереалистично.

Страхът от чуждите капитали изсипващи се над Америка е голям, но и неоснователен. Суверенните фондове са държавни инвестиционни предприятия, които са ужасно богати и продължават да трупат огромно състояние. Към момента тяхното богатство се оценява на $3 трлн., а към 2015 г. се очаква да притежават между $10 и $15 трлн. Голям процент от тези пари идват от продажбата на природни богатства като петрол, злато и др.

Според последните социологически изследвания проведени през февруари, около 55% от американците смятат, че тези фондове подкопават националната сигурност. Само 10% са заявили, че се радват на големия интерес от чуждите инвеститори. С най-голямо недоверие се ползват суверенните фондове от Близкоизточните страни и тези от източна Азия.

Преди около година, повечето неспециалисти даже не бяха чували за тези инвестиционни предприятия. Именно проблемите на имотния сектор и последвалата ипотечна криза изкараха на светло чуждите фондове. Широката публика разбра за тези организации, в момента в който банките Merrill Lynch, Citigroup и Morgan Stanley обявиха, че получават директни инвестиции от тях.

Днес, за суверенните фондове се пише навсякъде. През миналата седмица стана ясно, че Китай планира да увеличи обема на парите за инвестиции в чужбина до $90 млрд. В същото време излезе и новината за формирането на суверенен фонд от Исландия, а американското правителство започна да търси връзка между тези предприятия и евентуални враждебни намерения.

Дали обаче цялата тази паника е основателна? Самият факт, че американските финансови компании трябваше да бъдат спасявани с помощта на азиатски и арабски пари, сам по себе си носи достатъчно голям символизъм. По-големият проблем е дали чуждите правителства не биха могли да използват направените си инвестиции, за да прокарват изгодна външна политика.

Тук е уместно да разгледаме огромните амбиции на Газпром да инвестира средствата си в инфраструктурата на западна Европа. Скептиците твърдят, че дори руската компания да стане собственик на разпределителната мрежа, тя физически ще остане на територията на Запада и няма да може да се разглоби по нареждане на Кремъл. Това е вярно, но в ролята си на основен доставчик на газ за Европа, Газпром може да държи като заложници западните политици.

Инвестициите на суверенните фондове може би целят същият политически натиск. Кандидатът за президент на САЩ Хилари Клинтън на няколко пъти предупреждава за прекалено голямата финансова мощ на тези предприятия, а американското правителство вече изпитва трудности при насочването на китайската външна политика, след като страната държи процент от компаниите на Wall Street.

Защитниците на суверенните фондове споделят, че те са истинските инвеститори, които влагат пари в едно предприятие и дават мило и драго то да се развива добре, за да печелят от вложените си пари. Това ги прави бизнес субекти, а не спекулативни играчи.

Въпреки, че в тези думи има голяма доза истина, те не обхващат цялата картинка. Ако се съмнявате, погледнете колко пъти големите западни инвеститори (особено пенсионните фондове) правят инвестиционни решения на база политически убеждения. Примерите са много, а най-пресните са агитирането за по-малки инвестиции в Китай и изтегляне на бизнеса от Иран. При това положение, ще е глупаво ако напълно отхвърлим възможността за политическа атака от страна на инвестиционните фондове на някакъв етап в бъдеще.

Проблемът е че ако правителството започне да налага определени рестрикции на суверенните фондове, това бързо ще прерасне във всеобща истерия. Чуждите инвестиции лесно се използват от демагозите по света за прокарване на някакви техни си политически идеи. При това положение, западните политици трябва да са много внимателни, когато налагат определени ограничения на суверенните фондове, за да не навредят на преките частни инвестиции.

Ако правителствата на Китай, Русия и страните от Близкия Изток притежават големи инвестиции в американски и европейски компании, те и ще имат пряк интерес цялата икономика да се развива, за да се увеличава богатството им. Така от политическа гледна точка, едва ли ще тръгнат да рушат собствеността си.

Естествено близките икономически и търговски взаимоотношения не са гаранция за липса на бъдещи въоръжени конфликти. Със сигурност обаче, добрите бизнес взаимоотношения правят подобна негативна развръзка по-малко вероятна. Е, това вече е хубаво нещо, нали?

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo