Докъде ще стигне отварянето на Куба? След като възобнови контактите си със САЩ, комунистическият остров би могъл да разчупи в по-голяма степен икономическата си изолираност, като се сближи с Международния валутен фонд, друг стар неприятел. Това би могло да стане, въпреки че не липсват препятствия, анализира за „Франс Прес" Джеръми Торджман, цитиран от БТА.

МВФ не винаги се е ползвал с авторитет в Хавана, както и сред редица нейни южноамерикански съюзници (Венецуела, Боливия ...), които го обвиняват, че се финансира от привържениците на икономическия "неолиберализъм".

Бившият кубински лидер Фидел Кастро никога не бе пропускал възможността да се възправи срещу една "злокобна" институция и нейните "убийствени съвети", стигайки в началото на предишното десетилетие до призива чисто и просто тя да бъде "унищожена".

Под неговото ръководство Куба дори стана през април 1964 година единствената страна в света, хлопнала вратата на институцията, въпреки че тя бе една от държавите основателки на Фонда. Тогава Островът скъса отношенията си и със Световната банка.
Резултатът: Днес Куба е една от малкото страни, заедно със Северна Корея и Лихтенщайн, които са извън тези две институции, представляващи ключовата носеща конструкция на международната финансова система.

Пречки

Времената обаче се променят. "Върховният лидер" вече не е толкова на почит, икономическите връзки с Вашингтон се затоплят и новото поколение кубински ръководители изглежда не е толкова враждебно настроено към институциите от Бретън Уудс, отбелязват експерти.

"Младите кубинци са все по-отворени към идеята да участват в световната икономика, а това предполага нормализиране на отношенията с МВФ и Световната банка", твърди пред AFP бившият съветник за Латинска Америка на президента Бил Клинтън, Ричард Фейнбърг.
Задушавана от американското ембарго, което е в сила от 1961 година, Куба би могла да се възползва от присъединяване към МВФ, за да привлече инвеститори и да се подготви за отваряне към американските туристи, които сега не се допускат на Острова.

"Това би било нещо хубаво за Куба. Просто няма достатъчно инфраструктура днес и са необходими милиарди (долари), които няма да дойдат изведнъж. Куба трябва да бъде стабилна, за да привлича инвеститори", обяснява Тери Марис, бивш директор на Центъра за изследване на кубинската икономика.

Строго регламентирана, кубинската икономика сега едва крета с растеж от 1,3 % през 2014 година - най-ниския от идването на власт на Раул Кастро през 2006 година. Социалните й показатели (образование, здравеопазване...) при все това са твърде високи според индекса за човешко развитие на ООН.

Връщането на Куба в МВФ няма да бъде лесно. Страната ще трябва да подаде официална молба за присъединяване, да предостави ресурси на институцията и да приеме "да спазва задълженията, които имат държавите членки", посочи пред AFP говорител на Фонда. С други думи - Хавана ще трябва да приеме да отвори икономиката си и да се подложи на годишни оценки на МВФ с риска да бъде смъмрена за политиката си в някои сфери. Засега страната не е дала сигнали за намеренията си по тази тема.

"Въпросът, който се поставя, е дали те са готови да спазват правилата на играта, като направят много по-прозрачна икономиката си и приемат да си сътрудничат с други страни", коментира Карл Мийчам, директор на отдел "Америка" в Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies - CSIS) във Вашингтон.

Предпазливост

МВФ няма да погледне с лошо око присъединяването на Куба, което би му позволило да подсили представителността си, но засега заема изчаквателна позиция.

"Ние чакаме и наблюдаваме", каза неотдавна директорът на МВФ за американския континент Алехандро Вернер. Позицията на САЩ ще бъде от решаващо значение за МВФ, в който Вашингтон има право на вето и е най-големият акционер.

Държавният департамент на САЩ засега отказва да коментира тази тема.
"Пътят ще бъде дълъг", твърди пред АФП Хуан Триана, професор в Хаванския университет. Според Триана ключовете за кубинското развитие са по-скоро във Вашингтон, отколкото в МВФ.

Ембаргото и включването на Куба в американския списък със страните, подкрепящи тероризма, са пречки, които не позволяват на Фонда или на Световната банка "да направят каквото и да било" за Острова, допълва той.