Единствената качествена мярка за представянето на един мениджър е нивото на мотивация на подчинените му служители. Хората в света на бизнеса представляват сериозен ресурс, изискващ повече внимание, разбиране и инвестиции. Те са сърцето, същността и причината за съществуването на всяка организация и предпоставка за успех. А успехът, на който и да е бизнес модел зависи изцяло от нивото на мотивация на хората, които го изграждат.

Как мениджърите постигат това? Всичко, което трябва да направят се свежда до няколко основни извода:

1) никога не пренебрегвайте важността на мотивацията, която е основното познание, необходимо на всеки индивид, претендиращ да е мениджър и

2) получете колкото се може повече познание по темата и следвайте основните правила, посочени в статията.

„Управление" означава „да свършиш необходимата работа, посредством наличните хора и  ресурси". Всеки е чувал фразата - „един човек, сам едва ли може да свърши нещо повече от това да отиде до тоалетната". За да направи каквото и да е в рамките на една организация, всеки мениджър се нуждае от хора. В противен случай, мащабът на дейността не би могъл да надхвърли размера на една пекарна.

Ако нямате способни и най-вече мотивирани хора, всичко което една компания притежава като системи, пазарен дял и ноу-хау става абсолютно ненужно. Затова, вместо да използвате системи, направете нещата да се случват посредством постигането на целите от мениджърите, които трябва да изграждат, поддържат, развиват и задържат способните човешки ресурси. Ключът към постигането на това е просто мотивация! Мениджърите в такъв случай трябва да бъдат оценени чрез нивото на мотивация на техните служители.

Защо успехът на мотивацията е толкова важен и човешките ресурси изискват толкова внимание, разбиране и инвестиция? Някой би си помислил, че веднъж поставени на място и при установени процеси, правила и процедури, при точно определени функции на позицията, подсигурено обучение и канализирани бизнес процеси като цяло, разбира се  служителите лесно биха паснали и дори биха могли да бъдат заменими, когато това се налага.

Това частично е вярно, защото всичко гореспоменато представлява основната организационна необходимост за съществуването на всяко предприятие,  но ако акцентът не е върху мотивацията, в даден момент провалът ще е гарантиран. Това, което квалифицира хората е тяхната мотивация да постигнат нещо. Например, кой има по-добри шансове да стане велик шампион по бойни изкуства - отговорът е ясен - който има мотивацията и желанието да го стори.

Съществуват хиляди случаи, в които хора със сериозни увреждания постигат много повече от други. Например, Реми Бърк, президентът на суринамската боксьорска асоциация е с парализирана дясна ръка, в резултат от автомобилна катастрофа, и дори в това състояние забележителният боец има множество изключителни постижения, някои от които са: „на  09 и 10 ноември 2007 г. влиза в Пан американските игри, организирани от проф. Мани Рейес. Той отново се състезава в любимото си направление - продължителен бой и става втори в тежката категория."

8-ми март 2008 г. Реми се състезава в Nisei Goju - „местният шампионат във Флорида, организиран от 9-тия Дан Хърби Томпсън и стана пръв при екстремните оръжия и пръв в продължителния спаринг за майсторската дивизия".

Колко други хора, физически в отлично здраве не са постигнали дори и малка част от това, което този велик човек, Реми Бърк е показал на света? Ако търсите да инвестирате в талантливо развитие, кой бихте избрали - талантлив, млад индивид в пълно физическо здраве или в някой като Реми Брук? Отговорът е ясен - този, който има необходимата мотивация да го стори.

Лично аз не вярвам, че най-важното преимущество е генетично предавано или е във финансовото наследство, защото нищо не може да се сравни с мотивацията. Вярно е, че талантливите индивиди могат да постигнат много с далеч по-малко усилия от останалите. Ако те обаче не инициират дейности с постоянство, рано или късно ще изостанат от другите, които не притежават такива преимущества, а просто са мотивирани.

Горепосоченото може да бъде доказано дори и математически. Например, ако кола се движи с постоянна скорост от 100 км/ч и спира два пъти само за секунди на разстояние от 10 км, средната скорост става 50 км/ч. Представете си, че карате чисто ново Ферари на дълъг път по посока морски курорт заедно с други хора, които карат далеч по-незабележими коли.

Нека също така предположим, че е въпрос на чест за вас да стигнете определената дестинация пръв, за да докажете способностите на собствената си кола. Вие обаче разчитате предимно на факта, че Ферарито е значително по-бързо от колите на другите хора с вас.­­­­­­­ В този случай, ако някой друг шофира малък и сравнително стар модел Форд Фиеста, но е решен да стигне пръв, то би го постигнал лесно, но с малко повече мотивация и подготовка.

Разчитайки на бързото си Ферари, със сигурност инстинктивно ще пренебрегнете някои малки подробности по отношение на предварителни мерки за избягване на почивки, посещение на тоалетна преди тръгване, да си вземете вода, кафе и храна, за да не се налага да спирате и т.н.  Ако човекът в малката и стара кола е мотивиран да стигне до морето преди вас, ще вземе в предвид такива мерки, за да компенсира факта, че неговата кола е далеч под възможностите на едно Ферари. Макар и да сте в бързата кола, ако нямате желание да стигнете пръв до морето е много вероятно да изгубите това състезание, особено ако спрете няколко пъти, за да ползвате тоалетна, да пиете кафе и да се храните в рамките на едно разстояние от примерно 500 км. В такъв случай, дори и да шофирате като някой маниак, човекът в старата Фиеста ще финишира пръв, без да се налага да надвишава ограниченията за скоростта на пътя.

Без съмнение, ключът към постигането на всяка цел, дори завършването на проста задача е мотивацията. В двата гореспоменати примера, мотивацията е причина за успеха. Едноръкият боец е по-добър от мнозина, които нямат подобен недъг; шофьорът с бавната кола достига до целта по-бързо от някой с бързо Ферари, просто защото има мотивация да го направи.

Мотивацията води до изграждане на способности и придобиване на познание. Боецът има нужда да научи изкуството на специфичните техники по-добре от другите, за да компенсира недъга си. Шофьорът на Фиестата трябва да научи и да вземе в предвид някои теории за средна скорост и в известна степен да жертва  физиологическите си нужди. Затова мотивираните хора са тези, които постигат нещо, те са причината нещата да се случват и те се нуждаят от цялото внимание и инвестиция. Представете си, че бизнесът ви е да произвеждате талантливи бойци и да транспортирате хора от А до Б, кой бихте наели и в кого бихте вложили пари - в добре сложените, перфектно изглеждащи индивиди, които са способни бързи шофьори на спортни коли  или просто в мотивирани хора? Отговорът е прост - мотивираните хора, защото те ще направят колата ви бърза и по-добре ще усвоят военното изкуство.

Най-вероятно ще изгубите времето си ако се опитвате да мотивирате хора с по-подходящ потенциал, но липса на силно желание за постижения, тъй като се налага първоначално да ги убедите, че могат да го направят, а трябва и да положат усилия. В този случай времето, усилията и инвестициите ви биха били напразни, защото ще пренебрегнете най-важното нещо - постигнатото по-висше състояние на духа, което е притежание само на един мотивиран индивид. Това е дълъг процес, отнема време и трудно се постига. Освен това, започвайки да убеждавате някого, че трябва да е мотивиран, бихте намалили още повече вероятността за успех, защото погрешно се намесвате.

Аз лично определям това като желание за задаване на посока в живота. С други думи, мотивираните хора са перфектните и най-желаните човешки ресурси. Те са преди всичко, едновременно отличителната черта и основната необходимост за всеки бизнес, а това означава, че мениджърите са напълно и неизбежно зависими от тях, за да успеят в начинанията си.

Тук е мястото да обясня какво е мотивация и какво поведение трябва да спазват мениджърите, за да имат мотивиран персонал. Най-точната дефиниция за мотивация е: „Вътрешни и външни фактори, които стимулират желанието и енергията в хората продължително време, за да са заинтересовани и отдадени на работа, на конкретна роля и цел и да проявяват упорство и усилие при постигането й. Мотивацията е в резултат на взаимодействие между съзнателни и подсъзнателни фактори като (1) сила на желание или необходимост, (2) стимул или награда и (3) очакванията на индивида и на неговите близки."

„Мотивацията засилва амбицията, повишава инициативността и дава насока, кураж, енергия и упорство да гониш целите си. Един мотивиран човек предприема необходимите действия и прави каквото трябва, за да постигне целите си...". Това е много вярно и точно казано, но повечето мениджъри не могат лесно да предприемат необходимите действия в такива случаи, за да постигнат единомислие и мотивация от една страна за тях самите, а от друга и за подчинените си.

Първият и най-важен урок за всеки мениджър може да бъде обобщен по следния начин - никога не подценявайте важността на мотивацията, защото познанието по този въпрос е същностната опитност за всеки мениджър. Нищо не е по-важно в една организация от това да имаш мотивирани хора, както и нищо не заплашва така бизнеса ти както липсата на мотивация сред служителите. Познанието на тази особеност само по себе си е добра застраховка срещу загуба на мотивация сред служителите ви.

Няма такова събитие или поредица от събития, които да представляват по-голяма заплаха от това. Дори и да са ви отнели лиценза за бизнес, да са ви изгорели фабриките или да са ви ударили конкурентите, докато хората ви са силно мотивирани и обединени, то може да преместите бизнеса си на друга планета, ако това ви се струва разумно. Обратното, ако усетите липса на мотивираност сред служителите ви, това означава, че неприятни гости почукват на вратата ви като провал, банкрут и.т.н.

Второто най-важно нещо за мениджърите е да се образоват по темата колкото се може повече. По въпроса има множество издадени книги, но ако тотално не сте заинтересовани да се превърнете в „книжен" тип мениджър и все още сте изправени пред предизвикателството да управлявате хора, има няколко много основни теории, които със сигурност трябва да знаете. Най-точната, широко разпространена и практически приложима теория е тази на Маслоу.

Йерархичното подреждане на потребностите е психологическа теория, изложена през 1943г. от Ейбрахъм Маслоу в труда му „Теория за човешката мотивация". Маслоу последователно развива идеята да включи наблюденията си за вроденото човешко любопитство. Теориите му сравняват много други теории на човешкото психологическо развитие, като всички се фокусират върху описанието на фазите на растеж на човека. Маслоу използва  термини като психологически, безопасност, принадлежност и любов, уважение, себереализация -  все потребности, които описват стъпките, по които преминава като цяло човешката мотивация.

Теорията няма много смисъл ако не погледнем практическата й приложимост. Заключенията на Теорията на Маслоу за йерархичното подреждане на човешките потребности за мениджъри е както следва:

„1/ Доколкото става дума за физиологичните нужди, мениджърите трябва да предоставят на служителите си подходящи заплати, с които да си набавят основните необходимости в живота. За работещите трябва да бъдат осигурени почивки и възможност за хранене;

2/ Доколкото става дума за безопасността, мениджърите трябва да осигурят на служителите си безопасно място за труд, сигурност, хигиенична работна среда и бонуси при пенсиониране, за да ги задържат;

3/ Що се отнася до задоволяване на социалните нужди, управлението трябва да стимулира екипната  работа и да организира социални събития;

4/ След покриване на нуждите, от уважение, мениджърите могат да одобрят и предоставят награда на служителите, които са постигнали и надхвърлили целите си. Ръководството може да даде на заслужилия служител по-висок служебен пост в дадената организация;

5/ Що се отнася до себереализацията, мениджърите могат да осигурят на служителите си предизвикателна работа, където уменията и компетенциите им да са разгърнати напълно. Освен това, може да им се предоставят възможности за растеж, за да достигнат върховете."

В допълнение, ако мениджърите са решили да мотивират служителите си, трябва да направят следното:

1/ Приспособете стила си на управление според типа бизнес, който управлявате или поне бъдете в тон със спецификите му. Например, ако копаете тунел и работниците са затворници, работещи под строг надзор и охрана, може да ви се наложи да им крещите, изразявайки ясно инструкциите си при всяка стъпка. Това обаче може да се приложи само в подобни случаи, когато не разчитате на дългосрочни отношения с работниците си и не се нуждаете от тяхната лоялност, креативност и посветеност. Ако управлявате екип от учени или дизайнери, то трябва да положите много повече усилия в изграждането на добри взаимоотношения с тях и да намерите правилния подход, така че да дадат повече от себе си, а не просто извършване на задачи в часовия пояс от 9 до 17ч.

2/ Бъдете ролеви модел за служителите си. Както Наполеон е казал: „Всеки войник носи маршалски жезъл в раницата си". Същността е, че всеки войник трябва да има желание да стане маршал, за да има дългосрочни надежди за по-добри постижения. Една дългосрочна цел трябва да бъде истински желана, войниците трябва да харесват маршалите си. Вашият профил, способности, ценности, визия и дори начин на живот трябва да бъдат за възхищение от вашите подчинени служители, за да могат те да се превърнат в доброволни последователи.

3/ Винаги се оглеждайте за мотивирани хора, тъй като това е извисяващо, уникално и в същото време абсолютно необходимо за бизнеса ви. Променете работния процес, дори и системите ако е възможно, особено ключов е гръбнакът на организацията, за да бъдете в тон със спецификите на различните видове мотивация. Най-добре справящите се живеят за да работят, работата е животът им и такъв тип хора ще направят начинанието ви успешно. Тези хора лесно се разпознават, а останалите още по-лесно. Винаги си задавайте въпроса - какво ще стане с хората ми, ако не трябваше да работят за пари. Ако отговорът е, че те работят, само защото се нуждаят от пари, то тогава трябва да знаете, че тези хора се трудят, само защото се налага да го правят. Това означава, че не обичат работата си и че работата не е животът им, а само една необходимост, посредством която да си плащат сметките. Това не са мотивираните личности и звездите в една организация.

4/ Предавайте колкото се може повече знания на всичките си хора и колеги. Взаимоотношението между шеф и подчинен трябва да е взаимно полезно и за двете страни. С други думи, служителят ви също гледа на вас като източник на познание и образованост. Владетелите на древните бойни изкуства споделят една мъдрост, която гласи: „за да се сдобиете с познания и способности, трябва да предадете това, което вече знаете като учителствате". Не се притеснявайте, че някой ще вземе мястото ви, като научи това което вие вече знаете, защото не го опазвате като го пазите за себе си. Страхът във всяко едно положение е най-лошият съветник, който може да имате в бизнеса.

Накрая, мотивацията е движещата сила на всичко в бизнеса. Мениджърите никога не трябва да подценяват важността на мотивацията; те трябва да са максимално образовани по този въпрос. Това всъщност е изкуството на управлението. Мениджърът е преди всичко лидер, който трябва да идентифицира мотивираните хора и да направлява усилията им към постигане на желаната цел. Единственото смислено и точно оценяване на представянето на мениджърите е нивото на мотивация на техните подчинени да изпълняват задълженията си. Мотивираните хора са  жизнено важни за всеки бизнес, също както храната и водата са нужни на човешкото тяло  за да живее.