Христо Миленков, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата пред "Икономически живот"

Г-н Миленков, дълго време се смяташе, че металите - черни, цветни и скъпоценни, могат да бъдат своеобразен оазис за инвеститорите и дори много борсови играчи пренасочиха капиталите си от валутните и капиталовите пазари към стоковите. Какво става с борсовите стоки по време на криза?

- Оставям ценните метали настрана, защото те имат различна функция от „класическите" стоки. Както се вижда, те продължават да поддържат високи цени и дори при златото има тенденции към поскъпване, дори като опит за намиране на резервна валута, в смисъл за монетарни инвестиции. През втората половина на 2008 г. и началото на 2009 г. повечето класически борсови стоки на международните пазари поевтиняха драматично.

Цената на зърното падна на 40% от тази, която беше в началото на 2008 г., нефтът поевтиня от началото на юли повече от 3 пъти, цената на черните метали падна на 40% от тази, която беше преди няколко месеца. Това е свързано с понижената инвестиционна активност, тъй като преди 7-8 месеца в Китай нямаше финансова криза и икономиката прегряваше от огромни инвестиции. Сега, както се вижда, темпът на тези инвестиции спадна драстично и повечето черни и цветни метали, свързани с инвестиционния процес, поевтиняха.

Цените на всички стоки паднаха значително. Основното обяснение, което се дава от всички инвеститори, които се изтеглиха от фючърсните пазари, е спад на търсенето, произтичащо от финансовата криза. Тя сама по себе си доведе до една преоценка на активи в световен мащаб. Четох някъде, че активите в света са се обезценили с около $30 трилиона. Не бива да мислим, че тези активи са изчезнали, просто се е намалила тяхната цена и оценка в очите на инвеститорите и икономистите, но реалните активи продължават да съществуват. Изчезнаха т. нар. виртуални активи, които доведоха до кризата.

Тези активи, емитирани от големите инвестиционни банки (предимно американски),  надуваха балона, но за съжаление той гръмко се спука. Това доведе до криза на доверието, което блокира инвестиционния процес навсякъде. Ако някой само преди година беше казал, че може да съществува основен лихвен процент, равен на 0.25%, щяха да го погледнат като откачен.

В момента такъв е основният лихвен процент в САЩ. Тези дни Англия понижи основния си лихвен процент до най-ниското ниво, откакто съществува националната им банка. Единствено в България лихвите, но не на БНБ, не падат. Това се приема като превенция срещу риска, тъй като рискът в българската икономика продължава да бъде висок.

Може ли да се търси някаква зависимост между капиталовите и стоковите пазари?

- Разбира се, че има зависимост. На световните стокови пазари инвеститорите оценяват риска и тенденциите в бъдещото развитие на икономиката. Въпреки че в чистия смисъл на думата - стокови пазари почти не съществуват, а такива, където всичко се търгува под формата на фючърси. Това предопределя някои насоки и важни сигнали към инвеститорите в реалната икономика.

Чисто български парадокс ли е, че цените на горива и на хранителни стоки на едро падат, а на дребно - не?

- Цените на горивата за потребители в голямата си част - някъде над 50%, са акцизи и данъци. При това цената на труда в България е много ниска, но и тя непрекъснато ще се повишава. Изравняването на цената на труда в България с другите европейски страни ще доведе до поскъпване, което се изразява в по-големи търговски надценки на стоки и услуги.

Това не е български патент, просто ние влязохме на много ниска база. Друг е въпросът, че амбициите за повишаване цената на труда трябва да са в синхрон с качеството на този труд, разбирайте производителността. Сблъскваме се с една дилема - хем искаме да получаваме повече, хем работим мърляво. Аз мисля, че една по-консервативна политика по отношение на безконтролното повишаване на доходите, би била много здравословна за нашата икономика.

Не е възможно да работиш мърляво и да получаваш като един швейцарец или като един сингапурец, или като гражданин на Люксембург - няма да стане. Всякакви извадени от контекста на икономическата реалност числа (казвам го шеговито - не числа, а набор от цифри), размахвани сами за себе си, заблуждават и подвеждат.

Защо в България не потръгва борсовата търговия с енергия и въглеродни емисии?

- Това е въпрос на култура на пазара и на хората, които пряко или косвено са свързани с него. Търговията ни е на ниво 19-ти  век и борсите работят основно като спот пазари, а не като такива, които ориентират инвеститорите. Липсват някои инфраструктурни елементи, като съвременна клирингова система например. На борсата вече работи една клирингова система, подкрепена и от добре работещ арбитраж, така че по спот сделките няма проблеми. Един фючърсен пазар изисква по-голяма сигурност на участниците, което е свързано с клирингова къща, каквато в България няма. Има идея да се направи паневропейска клирингова къща, която ще повиши сигурността на междубанковите разплащания и транзакции.

Как ще коментирате налагащото се напоследък мнение, че в условията на икономическа криза стоковите пазари зависят все повече от спекулативните инвеститори и ликвидността, която те осигуряват? За пример се посочва търговията през август миналата година, когато оттеглянето на инвеститорите от стоковите пазари предизвика резки движения на цените на основните борсови метали.

- Веднага прозира негативна оценка,  щом кажем „спекулативно". Поначало спекулантите са хората, които местят блатото и не му позволяват то да се заблати. Както Гарабед Минасян каза в едно интервю - трябва да забравим спокойствието, където всичко стои в своето русло - животът ни да протича като движение по железопътна линия с ясно трасе и предизвестени събития. Непрекъснато трябва да има тревоги, търсене на нещо ново, развитие. Променят се целите, променят се и ценностите. Не са ни виновни спекулантите - всеки търси начин за по-богат живот.

Така е, но все пак трябва да са ясни опорните точки, за да не попадаме в страната на чудесата...

- Както се казва - една цена винаги има две противоположни отношения към нея. Миналата година, когато цената на зърното бе драматично висока, да видяхте някъде да протестират земеделски производители? Плачеха тези, които трябва да консумират тази стока. Сега не можем да спрем недоволството на земеделските производители, защото решиха, че цената трябва да бъде вечно толкова висока.

Кризата означава момент на смяна на политиката, в който прекалено се открояват недостатъците на един предишен модел и търсене на нов модел. Това е смяна на цялата политика и поведение, ако щете. Сега всички искат „повече държава" за разлика от свръхлиберализма, пред който много се прекланяха само преди година. Промяната е болезнена.

Това означава ли, че икономиката изисква отново връщане към силната държава?

- Без държава икономиката не може да съществува. Виждаме до какво доведе пълната свобода - до тази криза. Често не се прави разлика между свобода и слободия. Кой го беше казал, че свободата е осъзната необходимост. Търговията на стоковата борса е еманация на този спор, при който се намира равновесие на тези противоборстващи тенденции - там винаги има хора, които искат да продадат скъпо, и хора, които искат да купят евтино, но сделки се сключват на равновесна цена.

В този аспект тя е модел на правилното регулиране на пазара. Всички инструменти, които доведоха до кризата, не са борсови и това вече е отчетено. Това е философията на борсата. Това означава регулиране при свръхсвободен пазар.

Притегателен пазар

Наскоро Софийската стокова борса отчете рекордни продажби от близо 20 години насам, но те са могли да бъдат и повече. Ако през второто полугодие не бяха намалели цените на горивата, Миленков е сигурен, че оборотите щяха да бъдат доста по-големи.

Борсата все повече се утвърждава като място, където хората търсят и намират по-висока ликвидност на пазара, което означава, че все повече се доближаваме до характеристиката на стоковата борса, където няма думата „няма". Това е механизъм, който дава повече гаранции при осъществяването на сделките и дори съдейства за намаляване на вътрешнофирмената задлъжнялост.

В България тя е съпоставима, ако не и по-голяма от БВП, което за една слаба икономика като нашата, е много страшно. Това е една от причините борсата да бъде такъв притегателен пазар - гаранцията, че всеки продал ще си получи парите, а всеки платил - ще си получи стоката.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo