Иван Симидчиев, началник на ДНСК пред "Икономически живот"

Преди седмица НСИ отчете поредния спад на издадените разрешителни за строеж. По инерция на пазара обаче продължават да излизат нови сгради. На какво се дължи това?

- Нашата информация специално в това отношение е доста последваща. В момента продажбите вървят доста трудно и предприемачите не бързат да въвеждат обектите в експлоатация. Проблемът им всъщност е следният - от една страна, тече срокът на разрешителните за строеж и те имат да извършват минимални довършителни работи, но от друга, ако въведат обектите си в експлоатация, означава от следващата година да започнат да плащат данъци. И при положение че това е продукт, чиято цел е да се реализира на пазара, а това в момента е много трудно, една подобна стъпка би означавала още загуби за инвеститора.

Има, естествено, и строежи, които са завършени и са замразени. Както и такива, които са стопирани, без да са довършени. За тях вероятно ще възложим на общините текущ преглед, за да се установи дали обектите са замразени както трябва. Да се види например как е изградена строителната ограда, имат ли охрана и как са обезопасени.

Какво става със замразените за по-дълго време обекти?

- Трябва да се прецени доколко те са безопасни. Някои обекти може да са стояли замразени и 15 години. След това се изготвя нова експертиза, ако трябва, прави се замерване или част от обект се разрушава. Въпросът не е колко време ще стои в незавършен вид строежът, а да не бъде опасен за обществото.

Мислите ли, че строителният сектор ще бъде един от най-потърпевшите и губещите в условията на икономическата криза?

- Секторът ще е най-потърпевш от гледна точка на обстоятелството, че доскоро беше най-преуспяващ. Предстои да се нормализират темповете, цените и скритите печалби. Тоест  да се свие онзи огромен марж, който се получаваше между строителната себестойност и продажната цена на даден имот. Разпределението на тази печалба между участниците в строителството ще бъде вече различно. Крайният потребител плаща цената, но големият процент от разликата между строителната себестойност и продажната цена отиваше в джоба на предприемача, не при строителя.

Неслучайно имаше толкова много предприемачи...

- И всички свободни пари в даден момент се насочваха именно към този сектор. Така се стигна до пренатоварването му. От една страна, като количество, а от друга - като качество. Качеството се понижи - от визия и проект  до изпълнение, и не отговаряше на съвременните изисквания. На места, където няма инфраструктура, се стигаше до издаване на разрешителни за строителство с обещанието тя да бъде изградена на по-късен етап. Впоследствие това не се случваше. И в момента има обекти, които са завършени, но не може да бъдат приети, тъй като са с неизградена инфраструктура.

Къде има най-много такива проблемни обекти?

- Можем да говорим за цяла южна София, селата над Околовръстния път и зоните под него. Ако става въпрос за страната, то това може да се каже за цялото Черноморие. Поради ниските наклони, там почти всичко трябва да се прави помпажно, което изисква по-висока себестойност на инвестицията, когато става въпрос за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. Дори в местата, където има построени такива съоръжения, те реално не работят както трябва - дали поради липса на капацитет, или поради неправилно заустване в морето.

Един от най-грозните случаи е в курорта „Слънчев бряг". Но започнаха да се появяват и добри практики като, да речем, на „Св. Тома". Там не само е подсигурено локално пречистване, но заустването е на над 2 км навътре в морето. Така че дори в даден момент да се стигне до някакъв инцидент, докато замърсителят стигне до брега, той ще се е разнесъл.

Преди време с изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) се увеличиха правомощията на местната власт, даде й се право да спира незаконните обекти и се въведе своеобразен състезателен принцип. Заработи ли схемата в практиката и станаха ли общините по-активни при налагането на санкции за неизрядни строежи?

- Ако през миналата година има около 1200 заповеди за спиране на строителство, то от тях едва 400 са издадени от общините,  останалите са от нас. И при положение че общините в България са 264, това значи, че на община се падат по-малко от два подобни издадени документа.

Реалността през годините е показала как в много общини е насаден своеобразен феодализъм. Затова не може да разчитаме законът да заработи, докато нещата стоят непроменени.

Това ли са най-сериозните проблеми, на които се натъква в момента ДНСК, или има по-големи?

- Едни от най-големите ни затруднения сега са със съда. Заради противоречива практика поискахме тълкувателно решение. И причината е, че магистратите очевидно не виждат въпросното противоречие. Давам пример - имахме случай, при който се стигна до отмяна на заповед за прилагане на определени мерки за незаконен обект, без дори да се разбере за каква заповед става въпрос. В конкретния случай трябваше да се стигне до премахване единствено на рецепцията на хотела, но съдията явно не е чел за какво става въпрос и това се вижда от решението.

Подобни проблеми възникват с изцяло незаконни обекти, които са в несъответствие с плана. Но съдът казва, че не можем да ги премахнем, тъй като те са окомплектовани с разрешително за строеж. Тоест  произволно се избира едно изречение от закона (ЗУТ- б. а.) и едва ли не се приема за водещо. В същото време се забравя друг член от нормативната уредба, който третира премахването на незаконните строежи и който далеч не е по-маловажен.

Един вид това разрешение за строеж се приема като своеобразна индулгенция, което е престъпление от страна на главния архитект. И съвсем скоро ще предложим на прокуратурата това да се приема за престъпление по служба и съответният главен архитект да носи наказателна, а не само административна отговорност.

Предвиждате поредни изменения на ЗУТ?

 - Да и целта е преди всичко да „затворим вратички", позволяващи на юристи и адвокати да спасяват незаконни строежи. Ще настояваме също за премахване на една недомислица според мен - планът да се обжалва на една инстанция. Защото разрешенията за строеж се оспорват на три инстанции, а планът, който на практика се явява законът - на една. Друг важен момент е чл. 156, чиято поправка предвижда влезли в сила решения да не подлежат на подмяна. И в тази връзка предлагаме да се прилага наказателно производство.

Очертават ли се хайки за инспектиране на незаконни строежи в скоро време, или броят на неизрядните обекти намаля през последните години?

- Предстоят ни обичайните планови проверки по Черноморието преди сезона, някъде през април-май. Необходимо е да прегледаме старите неща, тъй като стигнахме до единодушно мнение, че заради намалелите строителни обеми нарушенията също ще бъдат по-малко. Във връзка със Закона за Черноморското крайбрежие имахме преклузивен срок и трябваше да премахнем определени строежи. Но за част от тях се образуваха преписки и се обжалваха. Затова в това отношение ще трябва да направим актуализация.

Преди старта на зимния сезон не е правена инспекция, тъй като през миналата година беше извършена много сериозна такава в Банско. В Пампорово също сме правили по-задълбочена инспекция. А това са двете планински точки, където застрояването е най-интензивно. Курортът Боровец се развива според плана, който беше направен за него.

Устройствените планове на общините, в това число и на този в София, измененията на който се обсъждаха наскоро, продължават да се оспорват от граждани и от неправителствени организации. Колко резонни са техните бележки?

- Аз, естествено, няма как да не адмирирам планирането, тъй като предишната практика с частичните изменения беше доста порочна. Докато един общ устройствен план решава нещата генерално. Относно възникналите спорове кое и как да се развива  - специално в Студентския град в столицата например е имало възможност да се потърсят на по-ранен етап спасителни варианти, които сега се измислят. При някои изменения в плана на София става въпрос за технически грешки, които са отстранени.

Перспективата

„Строителството е отрасъл, който няма как да дръпне назад, но очаквам случайните предприемачи да отпаднат от него. Ако един завод спре, след това той може никога да не заработи", казва Иван Симидчиев. Той смята, че в строителството може да фалират фирми, но дори да останат 300 от общо 6000 в страната, след известно време те пак ще бъдат добре работещи. В условията на икономическа криза безспорно ще има стагнация както като заети, така и като обеми, но шефът на ДНСК се надява, че това ще се отрази положително на качеството на строителния продукт. „Ще се върви към употреба на по-съвременни материали, ще останат по-квалифицирани кадри, по-добрите фирми. За мен кризата ще е пречистване на отрасъла. И ще се радвам след 2-3 години да тръгнем от едно съвсем друго качествено ниво", не скрива оптимизма си Симидчиев.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo