Влиятелната глупост - посочва видният американски икономист Джон Кенет Голбрайт - може да бъде господстващо обстоятелство в стопанския живот.

Изглежда в съответствие с този съдържателен извод в продължение на две десетилетия в нашата страна протичаше процес на натрупване и спекулативно нарастване на капитала, главно чрез увеличаване на печалбата за сметка на намаляване на доходите; откъсване на цените от производствените разходи и качеството; високата инфлация; прилагане на нерационална данъчна система; свръхинвестиционност.

Една година след началото на глобалната финансово-икономическа криза обаче, производството - измерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП), - значително спада, безработицата нарасна, банковото кредитиране намаля; впечатляващ е броят на фалиралите фирми.

Кои са причините и факторите предизвикали икономическата криза и определили нейната дълбочина и обхват? Какво е тяхното отражение върху Бюджет 2010?

Обосновани ли са твърденията, че тези причини са общи, предимно външни и произтичат единствено от световната криза?

Данните показват, че съдържанието, продължителността и отрицателните последици от кризата върху икономиката ни в немалка степен се дължат на специфични вътрешни условия и нарушени стопански пропорции.

Дисбалансът между ръста на инвестициите и на брутния вътрешен продукт

 

За периода 1997 - 2008 г. инвестициите за създаване на активи, предназначени за доставяне на продукти и услуги в бъдеще, нарастват над 12 пъти и достигат значимата за страната ни сума от 135 млрд. лв., докато производството се увеличава 3.9 пъти (таблица 1).

От посочените в таблицата показатели се установява, че БВП, разглеждан като основен първоизточник на средства за повишаване на технологичното равнище на обществения трудов процес и фактор за развитие на икономическата система, нараства необосновано бавно. За анализирания период (1997 - 2008 г.) темпът на нарастване на инвестиционните разходи е 3.1 пъти по-висок от този на брутния продукт.

През 1997 г. инвестициите са 14 % от БВП, а в края на периода 43 %, или произведеното е многократно по-малко от изразходваното.

Особено бързо нарастват разходите за създаване на веществени дълготрайни активи през последните години. За времето 2005 - 2008 г. инвестиционните разходи са 87277 млрд. лв., или 64.6 % от всички инвестиции за разглежданите дванадесет години.

Потвърдена от практиката истина е, че от размера на инвестициите и създадените благодарение на тях активи зависи количеството и качествената определеност на приведения в движение жив труд, неговата продуктивност, ефективността на производството.

 

Таблица 1

 

Брутен вътрешен продукт и инвестиции за създаване на дълготрайни материални активи по цени на съответната година

 

Години	Брутен вътрешен продукт		Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи		Съотношение между темповете на нарастване на инвестициите и БВП
	Абс. числа (млн. лв.)	В процент 1997=100	Абс. числа (млн. лв.)	В процент 1997=100
1997	17055	100.0	2364	100.0	1.00
1998	21577	126.5	3388	143.3	1.13
1999	22776	133.5	4601	194.6	1.46
2000	26753	156.9	5409	228.8	1.46
2001	29709	174.2	6694	283.2	1.63
2002	32335	189.6	7221	305.5	1.61
2003	34410	201.8	8503	359.7	1.79
2004	38275	224.4	9950	420.9	1.88
2005	42797	250.9	13263	561.0	2.24
2006	49361	289.4	17743	750.5	2.59
2007	56520	331.4	27447	1161.0	3.50
2008	66728	391.3	28824	1219.3	3.12

 

Сравнителният анализ обаче показва, че необосновано високата инвестиционна активност е причина за несъразмерността между ключовите икономически показатели. Поради бързото увеличаване на капиталовите разходи и на заетите лица (не рядко без необходимата квалификация), разходите за труд и капитал нарастват по-бързо от икономическия продукт, а производителността и ефективността на трудов процес се понижават (таблица 2).

 

Таблица 2

 

Изменение на разходите за труд и капитал, на производителността на

труда и на ефективността

Години	Реални разходи (в %)				Производителност на труда (в %)		Ефективност на труда (в %)
	За труд		За капитал		1997г.=100	Пред. год. =100	1997г.=100	Пред. год. =100
	1997г.=100	Пред.год.. =100	1997г.=100	Пред. год. =100
1997	100.0	100.0	100.0	100.0	10.0	100.0	100.0	100.0
1998	116.3	116.3	166.5	166.5	110.6	110.6	83.5	83.5
1999	119.8	103.0	220.1	132.2	118.3	107.0	76.9	92.2
2000	117.9	98.4	253.1	115.0	129.3	109.3	78.5	102.3
2001	112.9	95.7	300.7	118.8	139.3	107.7	77.5	98.9
2002	117.9	104.4	340.9	113.4	139.3	100.0	73.7	94.9
2003	128.0	108.6	352.8	103.5	138.2	99.0	72.2	97.9
2004	133.0	103.9	381.8	108.2	140.5	101.6	71.3	99.1
2005	143.0	107.5	475.0	124.4	146.6	104.4	65.9	93.0
2006	154.9	108.3	597.9	125.9	151.1	103.1	60.6	92.0
2007	178.5	115.3	803.2	134.3	152.6	101.0	51.0	84.2
2008	199.8	111.9	678.6	84.5	155.2	101.7	55.4	109.3

 

Анализът на посочените в таблица 2 данни свидетелства за:

• Системното нарастване на разходите за труд и капитал. Спрямо 1997г., в края на периода разходите за труд нарастват почти два пъти, а разходите за капитал - 6.8 пъти. Над трикратно по-бързото увеличаване на капиталовите разходи опредметени в дълготрайни материални активи, в сравнение с разходите за труд е показател преди всичко за негативното изменение на човешките ресурси и на производителността.
• По-бързо повишаване на разходите за труд и капитал в сравнение с новосъздадената стойност. Това обстоятелство предпоставя системното нарастване на дисбаланса между инвестициите и брутния продукт и е съществен фактор за рязкото понижаване ефективността на производството.
• Засилващата се обратна зависимост между разходите за капитал, въплътен в активи и тяхната възвръщаемост. Стойността на дълготрайните веществени активи, необходими за създаване на единица брутен вътрешен продукт от 0.08 лв. през 1997 г. нараства на 0.32 лв. в края на периода т.е. 4 пъти.

От казаното до тук следва, че забавеният темп на нарастване на икономическия продукт е повлиял негативно върху размера на капиталовите разходи по отделни години и периоди и върху създадените ДМА, а непълното оползотворяване на последните е фактор задържащ ръста на БВП.

Прирастът на брутния вътрешен продукт се определя от двата основни фактора на производството - обществената производителност на труда и броя на заетите лица (таблица 3).

 

Таблица 3

Прираст на брутния вътрешен продукт в резултат на изменение на производителността и броя на заетите лица

 

Години	Реален БВП (млн. лв.)	Общ прираст на БВП (млн. лв.)	Заети лица (хил. човека)	Производителност на труда (лв.)	Прираст на реалния БВП от:
					Повишаване на производителността на труда		Изменение броя на заетите лица
					Абс. ч. (млн. лв.)	В % към общия прираст	Абс. ч. (млн. лв.)	В % към общия прираст
1997	17055		3030	5629
1998	18178	1123	2921	6224	1737	154.7	-614	-54.7
1999	18715	537	2811	6658	1221	227.4	-684	-127.4
2000	19906	1191	2736	7277	1690	141.8	-499	-41.9
2001	20603	697	2628	7839	1480	212.3	-783	112.3
2002	21203	600	2704	7840	7	1.2	593	98.8
2003	22044	841	2834	7778	-176	-20.9	1017	120.9
2004	23099	1055	2922	7905	371	35.2	684	64.8
2005	24582	1483	2980	8249	1025	69.1	458	30.9
2006	26439	1857	3110	8501	784	42.2	1073	57.8
2007	27925	1486	3253	8585	272	18.3	1214	81.7
2008	29344	1419	3361	8731	492	34.6	927	65.4

 

• За периода 1997 - 2008 г. обществената производителност на труда се повишава системно, но бавно и неравномерно. Нейното равнище от 5629 лв. на заето лице достига 8731 лв., или нараства с 55.1 %.
• Установено като произведение от броя на заетите лица в края на анализирания период и разликата между равнището на производителността в края и началото на периода, увеличаването на БВП в резултат на повишаващата се производителност с 6494 млн. лв. т.е. 52.9 % от общия прираст, а от нарастване броя на заетите - 5790 млн. лв. (47.1 %).
• За времето 2004 - 2008г. общия прираст на икономическия продукт е 7300 млн. лв., а относителният му дял от увеличаване на заетите лица е вече 59.7 %. Нарасналият дял на брутния продукт от изменение броя на заетите лица е индикатор за ниската продуктивност на носителите на работна сила, предопределяна главно от несъответствието между фактическото равнище на безработицата и нейната естествена норма.

От гореизложеното следва, че поради свръхинвестиционността и непълноценното използване на създадените ДМА, възниква и се задълбочава несъразмерността между разходите и обема на производството, понижава се ефективността, задържа се ръстът на еквивалента на стойността на работната сила - работната заплата и жизненото равнище.

Нарастващият дисбаланс между количеството и качествената

определеност на работната сила

 

 

Предпоставки за това бяха създадени още в началото на прехода, но влиянието му върху икономиката нарасна с увеличаване броя на участващите в трудовия процес. Основни характеристики на този дисбаланс са:

• Негативните изменения в структурата на заетите лица по възрастови групи (таблица 4).

 

 

Таблица 4

Разпределение на заетите в България през периода 1998 - 2008 г.

 

 

Групи на работната сила	Разпределение на заетите лица между различните групи (в %)
	1998 г.	2008 г.
Според възрастта (в навършени години)
От 15 до 34	32.3	29.7
От 35 до 54	55.4	55.1
55 и повече	12.3	15.1
По полов признак
Мъже	53.2	53.3
Жени	46.8	46.7

 

Данните в таблица 4 показват, че най-висока е заетостта във възрастовата група от 35 до 55 навършени години. Относителният дял на заетите от 15 до 34 години намалява с 2.6 процентни пункта, а на заетите лица на 55 и повече години нараства.

В състава на работната сила преобладават мъжете, делът, на които през 1998г. е 53.2 %, а в края на анализираният период - 53.3 %.

Намаляващият относителен дял на заетите лица във възрастовата група от 15 до 34 години, незначителното положително изменение на дела на мъжете, както и нарастващият дял на заетите на 55 и повече години с 2.8 процентни пункта поражда тенденцията естествената норма на безработицата да се повишава.

• Влошаване на трудовата структура на населението (таблица 5).

 

 

Таблица 5

Структура на населението в зависимост от способността му за труд (в %)

 

Групи от населението	Години
	1997	2008
Общо, хиляди	8283.2	7606.6
Под трудоспособна възраст	18.1	14.5
В трудоспособна възраст	57.3	63.2
Над трудоспособна възраст	24.6	22.3

 

Приведените данни показват, че за времето 1997 - 2008 г. настъпват съществени изменения в структурата на човешките ресурси, свързани или предопределящи ефективността на производството и труда. С 676.6 хил. души намаляват човешките индивиди, които реално могат да се включат в системата на труда. С 3.6 процентни пункта намалява населението под трудоспособна възраст. В резултат се влошават функционалните възможности на работещите.

• Изоставане на страната по участие на населението в образователния процес. По участие на населението в образователния процес по възрастови групи България не само, че не е водеща по обхват, но и сериозно изостава от страните в ЕС-25. Силно впечатление прави обстоятелството, че страни като Португалия, Испания и др., които имат по-лоша образователна система от нашата, полагат много усилия да обхванат хората в образователния процес, докато у нас този обхват е не само нисък (96.3 през 2006 г.), но системно намалява и през 2008 г. е 93.3 на сто. Учащите се от 15 - 19 години, като дял от населението в тази възраст в България, е 76.0 %, в Белгия - 95.5 %, в Полша - 92.6 %, в Германия - 88.6 %. Делът на учащите се във възрастовата група 20 - 29 г. в България е 18.7 %, във Финландия - 42.9, в Швеция - 36.1, в Дания - 37.8 на сто.

Приведените сравнения показват, че в нашата страна не са създадени необходимите условия за повишаване качеството на носителите на работна сила, на сложността на труда и на конкурентността на произвежданите продукти.

• Влошаване на състоянието между заетите по икономически дейности; повишаване на коефициента на икономическа активност, главно поради намаляване на общата численост на населението.

Съществени обобщаващи показатели за дисбаланса между количествените и качествените елементи на работната сила са: ниската и системно намаляваща стойност на продуктите и услугите, произведени с единица активи; изоставането на темпа на производителността на труда от сумата на изплатените работни заплати и от общия доход на човек от домакинство; засилване на инфлационните процеси.

Дисбалансът между произведения БВП с единица ДМА (възвръщаемостта) и техническа съоръженост на изпълнителите

 

 

Задържайки ръста на производителността на труда, този дисбаланс се отразява неблагоприятно върху темпа на икономическия растеж, засилва колебанията в стопанския цикъл, влияе върху дълбочината и продължителността на икономическата криза.

Функционалната зависимост между веществените дълготрайни активи и производителността позволява равнището на последната да бъде представено като произведение от стойността на тези активи, поставени в движение от едно заето лице и величината на икономическия продукт създаден с единица активи (таблица 6).

 

 

Таблица 6

Нарастване на производителността на труда в резултат на изменение техническата съоръженост на изпълнителите и възвръщаемостта на ДМА

 

Години	Реални стойности на придобитите ДМА (млн. лв.)	Дълготрайни материални активи на заето лице (лв.)	Възвръщаемост на ДМА (лв.)	Общ прираст на производител ността (лв.)	Прираст на обществената производителност на труда
					От увеличаване на ДМА на заето лице	От изменение на възвръщаемостта на ДМА
					Абс. ч. (лв.)	Абс. ч. (лв.)
1997	1377	454	12.4
1998	2293	785	7.9	997	4107	-3110
1999	3031	1078	6.2	434	2292	-1858
2000	3485	1274	5.7	619	1241	-622
2001	4140	1575	5.0	562	1701	-1139
2002	4694	1736	4.5	1	841	-840
2003	4858	1714	4.5	-62	-62	/
2004	5258	1799	4.4	127	318	-191
2005	6541	2195	3.8	344	1753	-1409
2006	8233	2647	3.2	252	1817	-1565
2007	11060	3400	2.5	84	2379	-2295
2008	9344	2780	3.1	146	1423	-1277

 

Представените показват, че съотношението между стойностните величини на брутния продукт и на придобитите ДМА от 12.4 намалява на 3.1, или 3.9 пъти и отразява негативното влияние на системно снижаващата се възвръщаемост на средствата на труда върху обществената производителност.

Основна движеща сила, осигуряваща общия прираст на производителността и почти целия прираст на БВП, е била нарастващата стойност на дълготрайните веществени активи, приведени в движение от заето лице. В същото време ниското технологическо равнище на производството и на професионалната квалификация на изпълнителите са сред най-важните причини за понижаване или задържане на възвръщаемостта.

Потвърждава се същественият извод, че инвестициите и създадените с тях активи не са се превърнали в главен двигател за нарастване обема на производството, а свръхинвестиционността е безусловен негативен фактор, задържащ ръста на производителността и на икономическия продукт.

Нарушеният баланс между производствените разходи, стойността и

цената на стоките и тяхната полезност

 

 

В периода на преход и първоначално натрупване на капитал към присъщите обществено необходими разходи, формиращи реалната стойност на стоките, се включват и несвойствени разходи, от които днес особено значение придобиват лихвите изплатени за ползван кредит; личните разходи на бизнесмените и разходите за реклама.

Величината на разходите за ползван кредит се определят преди всичко от високия размер на предоставените кредити и лихвените нива. У нас цената на паричните ресурси, с които банките финансират основната си дейност се определя преди всичко от стремежа да се компенсира влиянието на инфлацията и запази или увеличи печалбата; нарастване на застраховката за кредитен риск; невъзможността да се използват ресурси, които ЕЦБ отпуска на кредитните институции в еврозоната, в която страната ни не членува; забраната на банките да бъдат рефинансирани от БНБ в условията на валутен борд.

Производствените разходи се увеличават и поради трансформиране на някой лични разходи в корпоративни. Такива са разходите за скъпи автомобили за бизнесменски цели, обзавеждане на луксозни вили, пътувания и почивка в чужбина, закупуване на престижни предмети и много други, които включени в производствените разходи, повишават стойността и цената на стоката.

Размерът на разходите за реклами е в зависимост от нарастващия им обем и интензивност с цел увеличаване на продажбите и компенсиране на високите надценки на организациите за разпределение и реализация.

Продуктите на човешкия труд са не само стойностни, но и полезни предмети. В преходния период - особено през последните 10-12 години - полезността се понижава. Този негативен процес намира израз в: влошаване качеството на продуктите, включително на масово потребяваните и жизненоважните; нерационалната структура и непълното оползотворяване на създадените производствени и експлоатационни мощности в промишлеността, селското стопанство, туризма.

В последните 20 години в туризма например са инвестирани 40 млрд. лв., но в нискокатегорийни обекти, носители на минимални доходи. В годината, предшестваща началото на глобалната финансово-икономическа криза (2007 г.) въведените в експлоатация туристически обекти (ваканционни апартаменти, къщи и др.) са с обща площ 976 хил. кв. м., а използваемостта им е едва 30 - 33 %; 1 млн. кв. м. са площите на офис сградите, значителна част от които са без наематели. Висок е относителният дял на незавършеното строителство, главно поради извършени значими капиталови разходи за проекти, изграждането на които е замразено. Понижава се обществената полезност на продуктите и услугите, чието материално съдържание са природните продукти, поради влошеното качество на последните.

Всичко това води до несъразмерност между стойността и цените на стоките и тяхната способност да предоставят материална изгода на хората.

Разривът между общия доход на домакинство, изразяващ способността на всеки негов член да купува стоки и услуги и да произвежда и потребява продукти от домашното си стопанство и разходите за основен капитал, от производителното прилагане на които зависи количеството на приведения в движение жив труд, заетостта и доходите.

Професионалният анализ на БВП по компоненти на неговото крайно използване показва, че за периода 1997 - 2008г. разходите за натрупване на основен капитал се увеличават 7 пъти по-бързо от общия доход средно на човек от домакинство. Изводът е, че капиталът ангажиран във веществени активи не се оползотворява пълноценно за повишаване на доходите, покупателната способност и качеството на живот. И най-после,

ясно изразената непропорционалност между добавената стойност, създадена в отраслите на материалното производство и в сектора на услугите

 

За периода 1993 - 2008г. относителният дял на брутната добавена стойност, произведена в материалното производство (индустрия, селско и горско стопанство) намалява с 7.8 процентни пункта (таблица 7).

Ниският и системно намаляващият дял на добавената стойност, създадена в отраслите на материалното производство, по същество означава, че към предишната стойност не се присъединява обществено необходимата нова стойност, главно поради съкращаване на стадиите, през които преминават суровините и материалите произведени в други индустриални отрасли и в селското стопанство; намаляване на масата на труда и производителността; нарастване стойността на материалите (най-често детайли, комплектуващи изделия и др. голяма част, от които са вносни).

 

Таблица 7

Структура на брутната добавена стойност по икономически сектори и групировки по икономически дейности (в %)

 

Години	Общо	Икономически сектори и групировки по икономически дейности
		Селско стопанство, лов и риболов	Индустрия	Услуги
1993	100.0	10.6	35.0	54.4
1994	100.0	11.7	35.4	52.9
1995	100.0	13.9	33.6	52.5
1996	100.0	11.7	32.6	55.7
1997	100.0	26.6	28.2	45.2
1998	100.0	21.1	28.7	50.2
1999	100.0	16.3	28.2	55.5
2000	100.0	13.9	29.1	57.0
2001	100.0	13.4	28.7	57.9
2002	100.0	12.1	29.1	58.8
2003	100.0	11.7	29.1	59.2
2004	100.0	11.0	29.2	59.8
2005	100.0	9.4	29.4	61.2
2006	100.0	8.5	30.9	60.6
2007	100.0	6.2	32.3	61.5
2008	100.0	7.3	30.5	62.2

 

В същото време не винаги обосновано расте делът на добавената стойност създадена в групите на сектора услуги, където в голяма степен тя е резултат на преразпределителни процеси, на трансформиране на произведената работна заплата в печалба. В последна сметка това води до деформиране съдържанието на БВП и намаляване на доходите.

Съществени фактори предизвикали тези процеси и довели до дисбаланси в икономическата система и организация са, както некомпетентността и безотговорността, така и противообщественото съчетаване и обвързаност между интересите на овластени и корпорации.

Преднамерено бяха обезсилени, деформирани или недостатъчно използвани регулативните лостове: фискалната политика - за формиране на рационални пропорции между личното и инвестиционното потребление и за дозиране на инфлацията; държавният резерв - за коригиране или предотвратяване на несъразмерността между реалните и пазарните цени при дефицит на ресурси (спекулативното натрупване на запаси от стоково-материални ценности след освобождаване на цените в началото на 90-те години; поскъпването - главно поради сушата - на пшеницата, царевицата и слънчогледа през 2007г. и др.); законът за устройство на територията - за рационалното пространствено развитие на страната и спиране на безконтролното строителство; кредитът и лихвените проценти.

Социално необосновани бяха основните източници, формиращи значимата за нашата страна парична маса:

Първо, разликата между разходите за заплащане на вложения труд и стойността, създадена от него. За периода 1993 - 2002 г. ръстът на печалбата е 3 пъти по-висок от доходите от труд.

Второ, инфлацията, която е последица, преди всичко от липса на зависимост между пазарните цени и обществено необходимите производствени разходи. Официалната статистика показва, че средногодишната инфлация измерена чрез потребителските цени през 2006 г. е 7.3 %, през 2007 г. - 8.4 %, през 2008 г. - 12.3 %.

Трето, високия размер на косвените данъци (ДДС, мита, акцизи). Особена роля сред тях принадлежи на данъка върху добавената стойност, който обременява цената на отделните стоки и услуги, заплаща се от потребителите и е относително най-висок (над 25 % от общите приходи). Основни и най-коректни платци на ДДС са гражданите с минимални доходи.

Или чрез заплати, неравностойни на създадения икономически продукт, високи цени и данъци хората с ниски доходи практически финансираха държавата, а комфортната общност, управлявайки в свой интерес, увеличаваше богатството си.

В резултат на допуснатите икономически дисбаланси и нарушени стопански пропорции, не е реализирано потенциалното съвкупно производство, забавен е ръстът на доходите.

Направените изчисления на базата на официални статистически данни показват, че при балансирани макроикономически показатели и реализиране на потенциалната възвръщаемост на активите, брутният вътрешен продукт и доходите през 2007 и 2008 г. биха могли да се увеличат повече от 2 пъти.

По отделно и в съвкупност дисбалансите засилват колебанията в цикличното развитие на икономическата система, предопределят държавните разходи, приходи, излишъци или дефицити за съответните финансови години.

Негативните изменения в производството, безработицата, доходите, инфлацията - в резултат на нарушените икономически пропорции и процеси - намират обобщен израз в Бюджет 2010.

Разработен на основата на допускания за продължаваща рецесия на икономиката, в приетия държавен бюджет обемът на производството намалява, а икономическият растеж е отрицателен (- 2 %).

Според алтернативните бюджети и прогнозни очаквания, производството би могло да се увеличи с повече от 2 млрд. лв., а икономическият растеж да бъде положителен. Разбира се, между оптимистичните и реалистичните прогнози съществуват различия. По-близки до реалните са онези прогнози за брутния вътрешен продукт, които са съобразени не само с влиянието на външните фактори породени от глобалната финансово-икономическа криза, но и с отражението на посочените вътрешностопански дисбаланси и нарушените икономически пропорции в периода на прехода.

От тази позиция Бюджет 2010 може да се разглежда като израз на оправдана предпазливост, проявена с цел относително по-точно отчитане на професионално-квалификационното равнище на изпълнителите; необходимото време и ресурси за „размразяване" на капитала във вид на неоползотворени активи; възможното възстановяване на чуждестранните и най-вече на западноевропейските пазари и подема, който те ще предизвикат в българските производители; безработицата.

По предварителни данни регистрираните в бюрата по труда през март 2010 г. са намалели с повече от 4000 души, но броят на безработните остава висок - 376 хиляди. Равнището на безработица е 10.14 % или с 4.5 пункта над средното за 2008 година. При висока безработица голям брой квалифицирани работници и специалисти, поради принудително отсъствие от работа, напълно или частично ще загубят своята професионална квалификация и умения. Нарушава се процесът на възпроизводство на тяхната работоспособност - включително поради ниските доходи и недостатъчно потребление на жизненоважни хранителни продукти - следствие, на което те не могат веднага да се включат пълноценно в трудовия процес в периода на възстановяване на икономиката от рецесията.

Дефицитът в Бюджет 2010 отразява възможното увеличаване на разходите следствие на безработицата, намаляване на производството и на приходите. Върху размера на приходите съществено е влиянието на фискалната политика, компонент на която е плоският данък. В условията на икономическа криза всяка промяна в данъчната система, несъмнено крие определен риск. Следва да се изтъкне, че въвеждането на плоския данък се прикриваше с необходимостта да се увеличат държавните приходи и доходите на гражданите; да се намали дяла на сивата икономика и преди всичко да се стимулира повече инициатива и инвестиции. Конкретните данни обаче показват, че събираемостта на плоския данък през 2008 г. не е по-висока; намалява трудовото възнаграждение на работниците с ниски работни заплати; делът на сивата икономика остава висок 30-32 %, а в някой производства и дейности достига 50%. А свръхинвестиционността е предпоставка за дисбаланси и несъразмерности в националното стопанство, за замразяване на активи.

При прогресивен данък и разумни разходи, както прогнозният, така и фактическият бюджетен дефицит (от 1.4 млрд. лв. в края на март 2010 г.) можеше да има други измерения. В действителност данък „лукс" - необходим в настоящата кризисна ситуация - явявайки се в известен смисъл коректив на действащата данъчна система, поради трудности в прецизното му определяне и събираемост, щеше да бъде безпредметен.

Приетият бюджет е разработен при незначителна инфлация (2.2%) и отразява низходящото движение на производството, нарастващата безработица и относително високото (спрямо производителността) ниво на доходите. Съществено е, че инфлацията през настоящата година е с 10.1 пункта по-ниска в сравнение с 2008 г, а последната от своя страна е предизвикана преди всичко от стопанските дисбаланси.

Увеличаването на преките чуждестранни инвестиции с 350 млн. евро може да се приеме за положително, но само, ако тези инвестиции не се превърнат във фактор, засилващ процеса на свръхинвестиционност, не водят до нови замразени активи, и/или удължаване на времето и степента на непълноценно използване на съществуващите производствени мощности.

В заключение следва да се подчертае, че инвестициите вместо да ускоряват икономическото развитие и материалния прогрес се превърнаха във фактор, задържащ ръста на своя първоизточник - БВП, потреблението и качеството на живот. Скъпите веществени активи създадени с тези инвестиции, - особено ниско продуктивните: хотели, ваканционни къщи, хижи и молове - вместо източници на производителна заетост и на нови стойности продължават да бъдат застинали, безмълвни символи на стопанско невежество и безотговорност.

----------------------------------------------------------------

Използваните в статията данни са взети или преизчислени от Статистическия справочник на НСИ.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo