За борбата със сивата икономика и законодателните мерки в тази област разговаряме с изпълнителния директор на агенция „Главна инспекция по труда", Румяна Михайлова.

Г-жо Михайлова, ръководената от вас инспекция има ключава, макар и непряка роля в борбата със сивия сектор в икономиката. Бихте ли казали какви са резултатите от дейността ви в това направление от 2009 г. до средата на тази година?

Инж. Румяна Михайлова е родена през 1958 г. в Сливен.
Дипломиран машинен инженер по специалността "Технология на машиностроенето, металорежещи машини, икономика и управление" към Висшия машинно-електротехнически институт гр. Варна.
Има следдипломна специализация по трудово право и магистратура по "Публична администрация" в СУ "Св. Климент Охридски" .
От 1986 г. до 1990 г. Румяна Михайлова е инспектор в Инспекция по охрана на труда и социално осигуряване. От 1993 г. до 2001 г. е главен инспектор в Районна инспекция по труда Сливен, след което до 2007 г. е директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Сливен.
В периода от месец май 2007 г. до месец август 2009 г. Михайлова е Главен секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като от август до ноември 2007 г. е и.д. Изпълнителен директор на инспекцията.
От 24 август 2009 г.  инж. Румяна Михайлова е назначена за Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Владее френски и руски език.

Борбата със „сивата икономика" е сериозно предизвикателство пред Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" като контролна институция. „Недекларираната заетост", като една от формите на „сива икономика", включва заетостта, създадена от легални икономически субекти, която обаче не се декларира пред упълномощените държавни органи и върху доходите от която не се плащат дължимите данъци, социални и здравни осигуровки. Укриването на данъци и осигуровки е основен мотив за съществуването на т.н. „недекларирана заетост".

От 2009 г. агенцията провежда системна, последователна и активна политика за борба със „сивата икономика" в рамките на законовите си правомощия, като извежда контрола по законосъобразното възникване на трудовите правоотношения и заплащането на труда като приоритет в контролната дейност на агенцията.

Факторите, които оказаха влияние върху положителните резултати в борбата с „недекларираната заетост" могат да се разделят на няколко групи: законодателни, административни, превантивни, контролни и административно-наказателни мерки.

Нека започнем поред - какви са ключовите законодателни промени, които регулират дейността ви и достатъчни ли са те за постигането на максимална ефективност от действията ви?

Част от мерките срещу „сивата икономика" са законодателните промени, въведени през 2010 г. и 2012 г. в Кодекса на труда, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Кодекса за социално осигуряване, с които до голяма степен се възпрепятстват възможностите за допускане на нарушения при прилагане на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.

По отношение на сключване на трудови договори за непълно време (най-често за работа на 4 часа), по които работниците или служителите работят в действителност на пълен работен ден, са предприети мерки чрез промяна в Кодекса на труда, които противодействат на подобен вид заобикаляне на закона и които правят контролът по спазване на трудовото и осигурително законодателство по ефективен.

Промените в Кодекса на труда дават възможност на контролните органи на Инспекцията по труда, при установяване на незаконосъобразно полагане на извънреден труд от работници, наети при непълно работно време, да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време.

Също така с измененията на Кодекса на труда се даде право на контролните органи на Инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа.

Доколко строгостта на административните мерки кореспондира с ефекта от налагането им...

Като част от усилията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" да осъществява по-ефективен контрол по отношение на нарушенията, които допускат работодателите при изплащането на дължимите трудови възнаграждения на своите работници и служители, е разработен и въведен специализиран софтуер за проследяване изплащането на трудовите възнаграждения в предприятия, допуснали забавяне при изплащането им, с който се събира цялата информация за проследяване на процеса на изплащане на трудовите възнаграждения.

Въвеждането на този специализирания софтуер подобри качеството на контролната дейност поради възможността която даде на инспекторите по труда да проследяват изпълнението и сроковете на дадените предписания, да се проследява как върви процеса на изплащане на трудовите възнаграждения и да се анализира информацията за предприятията с проблеми при изплащането на работните заплати в реално време.

Мерки в сферата на контрола по спазване на трудовото законодателство
На база анализ на резултатите от контролната дейност през годините са идентифицирани икономически дейности, в които съществува най-голям риск от допускане на практиката „недекларирана заетост".

Информацията от контролната дейност на ИА ГИТ позволи идентифициране на законовите изисквания, спрямо които най-често се прилага практиката на „недекларирана заетост", а именно: работа без сключени в писмена форма трудови договори или нерегистрирани трудови договори в Национална агенция по приходите; сключване на трудови договори за 4-часов работен ден, а реално полагане на труд от 8 или повече часа; полагане на нощен и извънреден труд; заплащане на възнаграждения в размер по-голям от уговорения в трудовия договор („под масата", „на ръка"); работа на непълнолетни лица без предварително разрешение от инспекцията по труда.

Какви други кампании прави изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда"?

Агенцията организира и проведе целенасочени и масирани кампании за установяване на работещи без трудови договори, съвместни кампании с НАП в предприятия, където преобладават работещи на 4-часов работен ден, както и в предприятия със забавено изплащане на трудови възнаграждения. Голяма част от проверките са организирани и проведени в обекти със сезонен характер на дейността, като например предприятия от икономически дейности: „Търговия на дребно", „Ресторантьорство", „Хотелиерство", „Строителство", „Производство на облекло", „Селско стопанство", „Охранителни дейности" и „Сухопътен транспорт". Проверките са проведени във всички часове на денонощието с оглед установяване на нарушения, свързани с недекларираната заетост, както и по време на официални празници.

Друго направление на инспекционната дейност, във връзка с незаконната заетост е свързана с проверки по законосъобразното наемане на непълнолетни лица, както и извършване на проверки по всички сигнали от граждани, синдикати или други държавни институции с данни за допускане на „недекларирана заетост".

В борбата със „сивата икономика" Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" си взаимодейства и с други контролни институции, кат НАП, НОИ, АЗ, МВР и др., обменяйки оперативна координация, данни и информация за обектите на контрол и целогодишно организиране на съвместни проверки. Установена е практика, инспекторите по труда да информират АЗ и АСП при установени случаи на работещи без трудови договори, които получават социални помощи или обезщетения за безработица.

Какви са резултатите от контролната дейност и приложените принудителни административни мерки?

В областта на трудовоправните отношения едни от най-често констатираните нарушения са на нормите по заплащане на труда.

Резултатите от контролната дейност показват, че се наблюдава тенденция за намаляване на продължителността на периода на забавяне на трудовите възнаграждения - рядко работодателите надхвърлят период на забава на трудовите възнаграждения от два - три месеца.

От август 2009 г. до настоящия момент са изплатени забавени трудови възнаграждения и други плащания на работещи след намесата на Инспекцията по труда на стойност над 233 милиона лева, както следва:
- от м. август 2009 г. те са над 22 млн. лв.
- през 2010 г. те са над 39 млн. лв.;
- през 2011 г. са над 70 млн. лв.;
- през 2012 г. - над 69 млн. лв.;
- през първото полугодие на 2013 г. - над 33 млн. лв.

На второ място са нарушенията, свързани с възникването на трудовите правоотношения. През 2009 г. са установени 1063 случая на работа на лица без трудови договори. През 2010 г. са установени 2 990, като през 2011 г. са установени 5 957 случая на лица без сключени писмени трудови договори, което представлява увеличение около 2 пъти. През 2012 г. са установени 4 175 нарушения за работа без трудов договор, а през първото полугодие на 2013 г. - 1 653. Най-често нарушенията, свързани с полагане на труд без сключени писмени трудови договори, се допускат в предприятията от отраслите „Ресторантьорство", „Търговия на дребно", „Хотелиерство", „Търговия на едро" и „Строителство".

Поради стагнацията на пазара на труда някои от работниците се съгласяват да работят въпреки неизгодните за тях условия и нарушените им трудови права, дори отказват съдействие на инспекторите по труда за констатиране на допуснатите нарушения по спазване на трудовото законодателство. В някои случаи самият работник отказва да подпише писмен трудов договор, с оглед възможността да ползва обезщетението при регистрация като безработен и помощи по реда на социалното подпомагане едновременно с получаване на недекларираното трудово възнаграждение.

Има ли много тежки нарушения, за които е потърсена административно-наказателна отговорност?

При всички случаи на установени нарушения се прилагат принудителни административни мерки и се търси административно - наказателна отговорност за установените нарушения на трудовото законодателство, съгласно Кодекса на труда.

През 2009 г. контролните органи на Главна инспекция по труда са съставили 11 140 акта за установяване на административни нарушения на трудовото законодателство, през 2010 г. броят им нараства на 13 664; през 2011 г. на 20 410; през 2012 г. те са 19 305, а през първото полугодие на 2013 г. - 7 939.

Наложените санкции по влезли в сила наказателни постановления за периода са в размер 61 472 626 лв.

Как върви сътрудничеството ви с други органи, в чиито правомощия е контролът на трудовите правоотношения?

От 2009 г. до края на първото полугодие на 2013 г. с представители на други контролни органи са извършени общо 19 045 проверки. От оперативна гледна точка, предвид същността на събираната информация, с най-съществен ефект са съвместните проверки с представителите на ТД на НАП. Приоритет на съвместната работа с НАП са въпросите, свързани с нарушенията по забавяне или неизплащане на трудови възнаграждения на работещите и работа при непълно работно време. В резултат на тези проверки някои работодатели сключиха допълнителни споразумения за преминаване на 8-часов работен ден, което има положителен ефект върху осигурителните права на работещите.

Сътрудничеството с МВР е изключително успешно от гледна точка на установяване на груби нарушения на трудовото законодателство. За това допринася обстоятелството, че част от проверките са нощни и недобросъвестните работодатели си позволяват по-смело да нарушават изискванията на трудовото законодателство. Основно тези съвместни проверки бяха свързани с установяване наличието на трудови договори и работа на непълнолетни.

Резултатите от съвместните проверки показват, че те са ефективни и дават възможност за събиране на повече доказателства при изясняване на възникнали спорни обстоятелства и установяване на нарушения на трудовото законодателство.

За подобряване на качеството и ефективността на съвместната работа спомогнаха и сключените национални споразумения за съвместна дейност през последните няколко години. Не е без значение фактът, че инициатор на споразуменията за съвместно сътрудничество беше ИА ГИТ. Резултатите от съвместния контрол показват, че тези проверки допринасят за по-бързо решаване на възникналите проблеми в предприятията, чрез своевременна намеса в зависимост от правомощията, тъй като се избягва загубата на време за сигнализиране на един или друг орган за проблемите, които са от неговата компетентност.

Трябва да се отбележи доброто взаимодействие и със структурите на национално представените синдикати. Често възникналите въпроси се решават в оперативен порядък, без да е необходимо формализиране. Това е особено актуално, когато се налага да се реагира незабавно, за да не се стига до конфликтна ситуация в дадено предприятие. През изминалите години синдикатите активизираха дейността си, като започнаха по-често да сигнализират за нарушения на трудовото законодателство.

Какви са ефектите от приложените мерки в борбата срещу „недекларираната заетост"?

Резултатите от контролната дейност в последните няколко години показват, че е налице процес на дисциплиниране на работодателите по отношение на възникването на трудови правоотношения, като се наблюдава намаляване на броя на работещите без сключени и нерегистрирани трудови договори. Изключение правят само предприятията, намиращи се на територията на  София, както и обектите със сезонен характер на дейността, където разчитайки на невъзможността за осъществяване на постоянен контрол, работодателите си позволяват да наемат работници без трудови договори.

В резултат на съвместни проверки на НАП и Инспекцията по труда относителният дял на работещите на 4-часов работен ден намалява, като работодателите им внасят осигуровки на двойно по-висок доход. В резултат на контрола над 42 000 лица, които са били осигурявани на 4 часов работен ден, а са работили на пълен работен ден, вече се осигуряват на реално отработеното работно време.

През годините непрекъснато намалява броят на непълнолетните лица, наемани на работа без дадено от Инспекцията по труда разрешение.

Както беше споменато по-горе, в резултат на контролната дейност на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" са изплатени забавени трудови възнаграждения на работещите в размер на над 233 милиона лева.

В заключение, „недекларираната заетост" остава сериозно предизвикателство за Главна инспекция по труда. Анализът на предприетите през последните години мерки за нейното ограничаване дава основание да бъдат направени важни изводи. В обобщение може да се отбележи, че дейността на Агенцията ще продължава да бъде насочена и занапред към „изсветляване" на икономиката, чрез предприемане на мерки в борбата с „недекларираната заетост".