Г-н Георгиев(председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи) , каква е оценката ви за актуалното състояние на пазара на земеделска земя в България?

- Пазарът на земеделска земя не е засегнат от глобалната икономическа криза, която се отрази изключително негативно при недвижимите имоти като цяло. Голяма роля за настоящото "отрезвяване" оказа и необоснованият спекулативен ръст на цената на земята през първите 9 месеца на изминалата 2008 г. В резултат на това цената на земята скочи на места с 60-70% в рамките на визирания период. Световната криза и проблемите с реализацията на иначе добрата реколта доведоха до това "отрезвяване" на пазара и връщане на нови привлекателни нива от 250-350 лв. на декар. Въпреки това много от пазарните участници се оттеглиха, а и се получи съществено разминаване при очакванията на продавачите и новите реалности. Това на практика спря сключването на сделки.

Освен председател на асоциацията вие сте и прокурист в „ЕЛАНА пропърти мениджмънт". Какъв дял от пазара се държи от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и каква е ролята им в процеса на комасация на земята?

- АДСИЦ са основните двигатели на пазара на земя и на практика с появата им стартира този пазар. Делът на АДСИЦ през изминалата година намаля спрямо предходните години, тъй като професионалистите в управлението на дружествата прецениха, че до голяма степен ръстът през последната година е спекулативен, и намалиха инвестициите си през годината.

Кога би могло да се въведе данък върху земеделските земи?

- Не мисля, че е възможно да се въведе данък върху земеделските земи в момента, тъй като администрирането му би излязло значително по-скъпо от приходите, които ще постъпят в държавния бюджет. Все пак в момента говорим за 9 милиона собственици на множество малки парцели, при това и в сложни отношения на съсобственост помежду им - всичко това прави на практика икономически необосновано въвеждането на данък.

Аграрният министър Цветанов съобщи, че 3 хил. стопани няма да получат европейски плащания за площ обработваема земя. Как ще се отрази това върху земеделието в България?

- Това би се отразило на земеделието, ако съответните фермери не съумеят да покрият разходите си и респективно преустановят бизнеса си. Факт е обаче, че в последните години се наблюдава траен ръст на обработваемите площи поради все по-големия брой на земеделските стопани и по-нарастващия обем на обработваната от тях земя. Важна роля изиграха САПАРД и европейските програми, благодарение на които земеделските стопани съумяха да се сдобият с нова и далеч по-добра техника, което силно повиши производителността им.

Имате ли наблюдения дали се разминават данните в Информационната система за администрация и контрол (ИСАК) на Разплащателната агенция и Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) на Министерството на земеделието и храните?

- Разлики има и те са несъмнен факт. Ежедневно при нас постъпват оплаквания от наши арендатори, че им отказват субсидии за площите, които сме им отдали да обработват, тъй като същите се водят като необработваеми. Парадоксално е, че тези имоти често се обработват от тези арендатори от няколко години, което логично ни навежда на мисълта, че не са правени проверки на място и отказът за заплащане на субсидии е често необоснован и ощетява множество коректни земеделски стопани.

Арендни отношения

През 2008 г. са сключени 154 510 арендни договора за наемане на около 3.3 млн. дка земя. Отчита се лек спад в размера на наетите площи спрямо 2007 г. Средният размер на земята, наета през 2008 г. от един арендатор, е 439 дка и в сравнение с 2007 г. е по-нисък с 45 на сто.

Според договорите за отдаване на земеделска земя под наем България се дели на три групи:

- Първа - с развити наемни отношения - най-активен е пазарът в Северен Централен район, където има 2129 арендатори и са сключени договори със 66 900 собственици.

- Втора - с умерено развити наемни отношения - Североизточният и Северозападният район на страната, където средният размер на земята, наета от един арендаторт е 380 дка.

- Трета - райони със слабо развити наемни отношения - това са всички южни части на страната.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo