Глобализацията радост за България

Даниел Хамилтън и Джоузеф Куинлан по поръчение на Американската търговска палата написаха книга с обем 250 страници, озаглавена „Глобализацията и Европа", предварителният текст на която бе обнародван в началото на март. Целта на книгата е да се демонстрира как икономическата глобализация влияе на Европа и доколко европейските държави са готови да печелят от икономическото обвързване със света, едновременно с това минимизирайки отрицателните ефекти от глобализацията.

Като европейска страна и нов член на ЕС от януари 2007 година, отделно внимание е обърнато и на готовността на България да се впише в новата глобална икономика. България е относително бедна държава, пише в доклада, и среща значителни трудности в опитите си да изгради здрава пазарна икономика и да влезе в европейския „меийнстрийм". По конкурентноспособност страната ни заема 79 място, зад Египет, Виетнам и Колумбия, но преди Китай и Русия (според възможностите за възползване от информационните технологии).

България е на дъното в Европа по отношение отговора на критериите от Лисабонския договор, като ситуацията се влошава от засилващата се конкуренция на други бързо развиващи се държави. И все пак България в сферата на иновациите има далеч по-добри перспективи от Гърция, Испания и Италия. Факторите за това изненадващо заключение са евтин труд, бързи структурни промени и голям приток на инвестиции у нас.

А според цитирания на друго място в доклада „KOF индекс на глобализация" на Швейцарския икономически институт, България е на доброто 42 място, след Полша на 38мо и Турция на 41во, но преди Румъния на 43то, САЩ на 61во, Бразилия, Русия, Китай, Япония (по данни от 2005 година).

Също така се посочва, че България е в догонваща фаза, заедно със страни като Кипър, Латвия, Полша и Румъния. Изследователите са забелязали голямата ни зависимост от австрийските инвестиции, което е една от формите на т.нар. европеизация (процес кореспондиращ с глобализацията и изразяващ засилващата се взаимосвързаност на европейските икономики).

Един от най-големите проблеми за икономиката на България ще дойде заради негативните демографски процеси. На този етап страната ни е своеобразна заплаха за страните от централна Европа като например Полша, Чехия и Словакия, тъй като може да предложи на чуждите инвеститори еднакво квалифицирана, но по-евтина работна ръка.

Ако погледнем по-генерално на изследванията в книгата, ще отчетем, че ЕС е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война, считат авторите). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.

Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че ЕС вече има „собствен Китай пред вратата си".

Делът на външната търговия в БВП на 15 водещи членове на ЕС в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.

Европа се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според авторите на книгата, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за Европа и глобалната икономика.

Доброто за Европа, което глобализацията носи, е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Хамилтън и Куинлан обясняват проблемите на губещите от глобализацията с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.

Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата. Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти.

Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.

Да се върнем на изследването от Американската търговска палата. Европа остава най-голямата търговска общност в света, като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ. Европа е износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории.

Европа е главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки на ЕС не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.

Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.

Има много проблемни моменти в политиката по имиграцията на Европа. Всяка година в ЕС пристигат нови около един милион души отвън, но те не могат изцяло да потушат демографското налягане. Проблемът е, че в ЕС пристигат предимно хора с ниска квалификация, докато по-квалифицираните отиват в САЩ и другаде. Само 0.9% от работната сила в ЕС са високо квалифицираните имигранти, докато в САЩ те са 3.5%, а в Австралия почти 10%. От квалифицираните имигранти в света, 55% се насочват към САЩ, докато към Европа едва 5%.

Инфлацията в Европа е значително по-ниска, отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство ще са над €5,000 годишно.

Европа е дом на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ.

„Да строиш там, където продаваш" - е новата мантра на глобалните компании, според авторите на доклада. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара. Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.

От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски.