Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Защо ли Европа не се сети за националната си сигурност? Сигурно защото умее да мисли, когато трябва, т.е. винаги. А защо ние се сетихме? Защото не умеем да мислим, защото (по думите на министър-председателя С.Станишев) все още не сме се научили да мислим. Един правителствен мандат не е достатъчен за такова научаване. Лошото е, че там където има дефицит на мисленето, има дефицит на всичко.

Междувременно объркващите послания на любимия на народа управленски елит дадоха вече резултат. Икономиката все още предстои да нагази във фи­нан­со­ва­та криза, но най-чувствителната струна - паричната - затрепера. В продъл­же­ние на три поредни месеци нетните продажби на чуждестранна валута от брут­ни­те валутни резерви на БНБ нарастват (Фигура 1). Няма осезателни индикации за наличието на финансова криза у нас, но населението и икономическите агенти пре­ценяват, че е по-добре да преминат на евро-позиции, отколкото да стоят на левови позиции. И то при условие, че нерезиденти продължават да увеличават система­тич­но депозитите си в български резидентни ТБ (Фигура 2).

В нашата най-нова икономико-политическа история се открояват две "на­ционални" болки, които периодично се активират. Затрудненията идват при опита за структури­ра­нето на приноса за това между отделни личности  и партии. Едната е въвеждането на евро, сега и без отлагане, а другата е любовта към нашите родни, стари и пре­стари Козлодуйски АЕЦ-блокове. Когато нещо се обърка, когато за­мирише на изгоряло, тогава заработват изпитаните обединяващи механизми. Не че ще се случи нещо, но да се пошуми. Движението е всичко, целта е нищо.

Организирано бе "народното" недоволство. Започнаха да прииждат славни наши трудещи се все с явни и неявни интереси в една и съща област - енергийната. Министър-председателят, който иначе е много ангажиран, успя да отдели време и да се срещне с излъчени неформални ЛИДЕР-и и разбиращо да приеме техния писмен протест. Ако това беше преди две десетилетия, тогава всички щяхме да сме там и след това организирано и мирно да поемем за мирна протестна демонстрация пред представителството на ЕС в нашата красива столица. Е, до там този път не се стигна.

 Приказките за престарелите ни Козлодуйски АЕЦ-блокове се придружават винаги от хвалби на известни, та до най-известни специалисти, на върховни спе­циа­лизирани институции и на кого ли още не и какво ли още не. Не достига сме­лост за следващата стъпка: Щом като ЕС не приема тези авторитетни и най-авто­ри­тетни позитивни и най-позитивни оценки, то да се обяви официално ръководството на ЕС (сакън не и европейските народи) за корумпирана среда, в която решенията се взе­мат в интерес на явно и неявно очертани империалистически лобита (за­дъл­жи­тел­но, със силно изразени икономически интереси!), без съобразяване с кре­щя­щи по­зи­тивни аргументи, в ущърб на трудовия ни народ, с неприкрито желание да не ни дадат възможност да се поизправим поне малко. И защо пък толкова трябва да се съ­образяваме с ЕС? Навремето изгонихме МВФ (направи го народното пра­ви­телст­во на Ж.Виденов през 1995 г.) и какво толкова ни се случи? Преживяхме го! Бихме могли този път да опитаме с европейските ни завистници. Сигурно пак ще го пре­живеем, някак си.

За жалост (перефразирайки смисъла на думите на Президента на Република България) слагаме каруцата пред коня. Конят е ЕС, а скапаната каручка си е нашата собствена. Най-добрата икономика в контекста на националната ни сигурност (не НЕсигурност) е интегрираната в рамките на ЕС, в тясно сътрудничество с ЕС, ръка за ръка с ЕС. И ако нещо не ни допада, вината е наша и там трябва да я търсим. За изграждането на стабилна икономика и за преодоляването на всякакви там кризи не е нужно да се измислят някакви необичайни управленски техники и екзотични при­йоми, а да се следват прозаични правила и принципи на поведение, които в нашите българо-балкански условия се оказват изключително трудни за изпълнение, като например спечелването на доверието на ЕС и възстановяването на европейските грантове.

Учудващо е с каква лекота се лансират идеи за референдум за прехвалените ни Козлодуйски АЕЦ-блокове. Това ще бъде нашият роден български принос в ре­фе­рендоманията, който вероятно дълги години ще остане ненадминат. Кой ще гла­сува на този референдум? Баба Пена и бай Пенчо? Щом като могат да се изкажат за уличното осветление защо да не могат да подкрепят родната ни атомна енергетика. Със същия успех бихме могли да проведем референдум за спиране на земетресе­нията. Нали там има учени хора, те сигурно могат да го направят. Така де!

В своята собствена четвъртвековна практика в сферата на икономиката на енергетиката съм имал възможност да беседвам неформално с хора от бранша. Чу­вал съм немалко страхотии (официално необявявани и непотвърждавани), свързани с управлението на атомните ни електроцентрали. И ако трябва да вярвам на някого, то е на ЕС, а не на нашите заинтересовани среди. А ако трябва да се проведе рефе­рендум, въпросът следва да бъде: "Съгласен ли сте да живеете под гилотината на престарелите ни АЕЦ?", а не "Съгласен ли сте да плащате по-малко за елек­тро­енергия?". Толкова повече, че дори и тази сметка (за евтин ток) не е точната.

ГМ/230109

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo