В разгара на азиатската икономическа криза от 1997- 1998г. японското правителство, което е разочаровано от бездействието на САЩ и МВФ, дава предложение през средата на септември 1997 г. за създаването на Азиатски валутен фонд (АВФ). Инициатори на тази идея са проф. Еисуке Сакахибара и неговият заместник Харухико Курода.
Сакахибара и Курода представят вижданията си относно възможностите за създаване на Азиатски валутен фонд пред американското правителство и официални представители на Международния валутен фонд, веднага след годишната среща на МВФ и Световна банка. Азиатският валутен фонд трябваше да има количествен израз от 100 милиарда американски долара чрез който да се подпомагат страни, които са изпаднали в криза. В предложението за създаване на АВФ, обаче не бяха ясно записани важни детайли, като тези за членството, ресурсите на фонда, критериите за подпомагане и начина на управление.

Азиатският валутен фонд би служил като кредитор от последна инстанция за източноазиатските страни, които имат проблеми с платежните си баланси. При условие, че използват този кредитен потенциал, 13-те страни членки биха си осигурили достъп до милиарди долари, йени, евро и др. Увеличавайки възможностите си за защита на местните пазари при едно бъдещо непредсказуемо и бързо бягство на краткосрочните и средносрочни капитали от тях. По този начин те биха предотвратили нови валутни кризи.
Идеята за създаване на Азиатски валутен фонд е остро критикувана от американското правителство.
Изправило се срещу силната американска опозиция по този въпрос, японското правителство се отказа от предложението си. Според проф.Еисуке Сакахибара, американското правителство, представлявано от заместник-секретаря на Федералния резерв Лорънс Самърс, е видяло в идеята за създаване на АВФ опит на Япония за намаляване на американското влияние в Източна Азия.

Тъй като наред с Япония, финансовите институции на САЩ, Канада, Австралия и ЕС са също сред най-големите кредитори на фирми от района на Източна Азия, те нямаха интерес от създаването на Азиатски валутен фонд, понеже в случай на криза е особено важно кредиторите да говорят в един глас. Ако те са разединени, една група от кредитори може да започне дейност за обезпечаване на собствените си интереси, но за сметка на останалите.
В най-силно засегнатите от Азиатската криза страни започна интензивна риторика, насочена срещу САЩ и МВФ. Професор Кван заявява по това време, че "Азиатският валутен фонд може да се разглежда като опит от страна на източноазиатските страни да се освободят от доминирането на Вашингтон и да постигнат финансова независимост.
Срещу идеята за Азиатски валутен фонд се обяви и Китай, който по това време водеше финалните си преговори за членство в Световната търговска организация. За КНР тогава бе по-важно да си осигури подкрепата на САЩ. От друга страна китайското правителство се страхуваше от разширяване на японското икономическо влияние в АСЕАН, след създаването на АВФ, евентуално доминиран от Япония.

План за валутна защита

В резултат на американския натиск, японското правителство се отказа от плановете си за създаване на Азиатски валутен фонд. През 2000 г., обаче Институтът за международни валутни отношения в Токио, институция свързана с Министерството на финансите на Япония, заедно с Тайландския институт за изследване на развитието, представиха идеята си за т.н. План за валутна защита.

През май 2000 г. на срещата на Азиатската банка за развитие в Чианг Май (Тайланд), Япония предлага Плана за валутна защита, който се основава на двустранни суапови споразумения. Според тях, при проблеми на дадена страна с платежния си баланс, тя има право да ползва част от валутните резерви на другите страни от споразумението. Използвайки този механизъм, финансовите й власти ще могат да се намесват по-ефективно на пазара и да подкрепят националната валута. Предложената "Обща каса" възлизаше на 200 млн. щатски долара, а всяка от страните имаше право да заема максимум 80 млн.щ.долара за срок от три месеца. Планът за валутна защита предвижда да бъде увеличена сумата, като тя може да достигне 2 млрд.щ.долара, а също и да се увеличи срокът на заемите от 3 на 6 месеца.
На срещата през май 2000 г. японската страна отхвърли предположенията, че Планът за валутна защита в по-късен етап ще се превъплъти в Азиатски валутен фонд. Това е може би само тактическо изчакване, за да не се дразнят САЩ и ЕС, които имат опасения, че създаването на АВФ би намалило тяхното и на МВФ влияние в глобалната икономика.
За разлика от идеята за създаване на Азиатски валутен фонд, Планът за валутна защита бе подкрепен от САЩ и ЕС, тъй като се очаква да има положително въздействие върху финансовата система в Източна Азия.

На срещата АСЕАН+3, проведена в Сингапур през ноември 2000 г., инициативата от Чианг Май е одобрена. По същото време китайският министър председател Джу Ронгджи предлага да се създаде свободна търговска зона между Китай и АСЕАН.
През следващата година, на срещата на Азиатската банка за развитие в Хонолулу през май 2001 г. е доуточнен механизмът за работа на инициативата от Чианг Май. От Япония, която се явява страна донор се иска да отпусне на Южна Корея 3 млрд.щ.долара, на Тайланд - 2 млрд.щ.долара и на Малайзия - 1 млрд.щ.долара. Решено е автоматично да се отпускат 10% от предвидените суми, а за стойности над тях да се иска разрешение от МВФ. През юли 2002 г. бе решено тези суми да бъдат увеличени съответно на 7 млрд.щ.долара за Южна Корея, 3 млрд.щ.долара за Тайланд и 3.5 млрд.щ.долара за Малайзия. Бяха сключени и двустранни суапови споразумения с Китай за 3 млрд.щ.долара и Филипините за 3 млрд.щ.долара. Япония започна преговори за подобни споразумения със Сингапур и Индонезия. Южна Корея и Китай също сключиха двустранни суапови споразумения с някои страни от АСЕАН, като в крайна сметка общата сума достигна 17 млрд.щ.долара.

Изучаването и анализът на причинно-следствените връзки за кризата от 1997 г. показа ясно на ръководителите на страните от Източна Азия нуждата от създаване на общ регионален орган за финансово регулиране и стимулиране на икономиките от региона. Неговото формиране не би било трудно, понеже в Източна Азия се намират страни с едни от най-големите валутни резерви в света. Като цяло централните банки на страните от Източна Азия разполагат през 2005 г. с резерви от над 2000 млрд.щ.долара, два пъти повече спрямо 2001 г. (Таблица 1). В условия на криза те биха могли да превеждат значителни средства на нуждаещите се страни, при съответни взаимно-приемливи условия. През май 2000 г., в Чианг Май, идеята бе подкрепена дори от китайския финансов министър Ксианг Хуайченг, който отчете необходимостта от създаване на регионален фонд, за да се гарантира стабилния икономически растеж в Източна Азия. Така Китай, който притежаваше огромни валутни резерви и нямаше нужда от подпомагане показа солидарност с по-слабите страни в Югоизточна Азия.

"Новата инициатива на Миядзава"

Година след провалянето на инициативата за създаване на Азиатски валутен фонд, японското правителство обяви едностранен план за финансово подпомагане на източноазиатските страни, засегнати от кризата. Този план носеше названието "Новата инициатива на Миядзава", тъй като бе предложен от бившия министър-председател на Япония Киичи Миядзава. Нарича се "нов", понеже през 80-те години е имало друга инициатива на Миядзава, свързана с изпадналото във финансова криза по това време Мексико. "Новата инициатива Миязава" е обявена за пръв път на срещата на финансовите министри от Г-7 във Вашингтон през октомври 1998 година. Планът предвижда създаването на фонд в размер на 30 млрд.щ.долара, от които 15 млрд.щ.долара за краткосрочно и 15 млрд.щ.долара за средно- и дългосрочно финансиране.

Краткосрочните кредити бяха под формата на суапови споразумения с Японската национална банка. Тъй като валутите на посочените в Таблица 2 страни се стабилизираха, докато планът на Миядзава влезе в действие, краткосрочните кредитни линии не бяха напълно използвани.
"Новата инициатива на Миядзава" имаше за цел да покаже на страните от Източна Азия, че Япония е готова в случай на нужда да им помогне, както никой друг. По този начин Япония даваше ясно да се разбере, че се стреми към водеща роля в региона.

Монетарен съюз

Идеите, теоретичните разработки и модели за създаване на единна източноазиатска валута са известни от предложенията на проф.Сакахибара, проф.Кван и др. Подобно предложение през 2000 г. прави и група южнокорейски учени, в научен проект, финансиран от Южнокорейската централна банка. За разлика от японските учени, те обаче се изразяват скептично относно водещата роля на Япония при един бъдещ монетарен съюз. Според тях е нормално страна като Япония да играе важна роля в тези процеси, но в същото време трябва да се спазва и принципа за равноправие между отделните участници в монетарния съюз.
Имайки предвид предложенията от подобен характер, на годишната среща Азия - Европа през 2001 г. бе решено да се започне коопериран научен проект, отнасящ се до евентуална бъдеща азиатска валута. Това решение по-късно доведе до създаването на т.н."Проект от Кобе" , по които са работили учени както от цяла Източна Азия, така и от Европейския съюз. Финансирането на проекта е поето изцяло от японския Институт за международни валутни отношения, основан от Министерството на финансите. През пролетта на 2002 г., групата участваща в "Проекта от Кобе" предаде завършен доклад пред японския министър на финансите Масахуро Шиокава, който от своя страна го представи на срещата АСЕАН - ЕС през лятото на 2002 година. Основната теза на този доклад е, че е възможно създаването на Източноазиатска централна банка и въвеждането на единна валута до 2030 година.
Концепцията за по-голяма степен на коопериране, водеща до създаването на монетарен съюз получава все по-голяма подкрепа в региона. През 2002 г. е проведено социологическо изследване, сред ръководители на компании от повечето източноазиатски страни, а също така и в Австралия. Резултатите показват, че 43% от участвалите в изследването се обявяват в подкрепа на евентуален валутен съюз. Процентите варират от 15 в Австралия до повече от 50% в Япония, Южна Корея и Филипините. По въпроса за формирането на Азиатски валутен фонд, в негова подкрепа се обявяват 58% - включително повече от 80% в Малайзия и 75% в Япония.

Множеството водени разговори, академични предложения и социологически допитвания, касаещи евентуален регионален валутен съюз са безспорно интересни. Австралийската централна банка дори ги приема толкова сериозно, че през 2001г. обявява своята позиция, че в подобен съюз може да бъдат включени Австралия и Нова Зеландия.
На 14 януари 2006 г, Азиатската банка за развитие обяви готовността си да въведе обща азиатска валутна единица - акю (Asian Currency Unit - ACU), валутна кошница, представляваща средната стойност на валутите, отразяваща котировките на валутите на Китай, Република Корея, Япония, и на десетте страни от АСЕАН и която може да се превърне в азиатския аналог на еврото. При съставянето на кошницата от валути, включена в акю, ще бъдат отчитани редица фактори, сред които размерът на брутния вътрешен продукт на всяка страна, нейният външнотърговски обем, степента, в която нейната валута участва в международните разплащания. Така според анализатори на челни позиции ще застанат валутите на Япония, Китай и Южна Корея.

Динамиката на "азиатската валутна единица" ще бъде показвана ежедневно на електронния сайт на базираната в Манила, Азиатска банка за развитие. Обсъжда се възможността за пускане на облигации, деноминирани в акю. Появата на еврото също беше предшествана от въвеждането през 1979 година на "европейска валутна единица" - екю (European Currency Unit-ECU). Бяха необходими 20 години, за да може тя да се превърне в пълноценна парична единица. Ръководителят на регионалния икономически отдел на Азиатската банка за развитие Масахиро Каваи казва пред японския в. "Йомиури", че "ако след 20 години акю се превърне в единна азиатска валута, в това няма да има нищо необичайно". Той обаче подчертава, че преди това е необходимо да се създаде единно икономическо пространство за свободно движение на работна сила, стоки, капитали и услуги.
Трудно е да се прогнозира дали наистина ще се появи единна източноазиатска валута. Изучавайки взаимоотношенията и процесите в Източна Азия можем да направим извода, че особено важна роля за създаването на източноазиатска валутна система и Централна банка ще имат бъдещите взаимоотношения между Китай и Япония. Пред тях се очертават два пътя като варианти за дейност: поотделно да се стремят към хегемония в Източна Азия или с общи сили да осъществят източноазиатското обединение.