Една от най-характерните структурни особености и функционални черти на турската икономика през последните 20-30 години е масовото изникване, бързото разгръщане, високо рентабилното функциониране и широкомащабното регионализиране и глобализиране на финансово-икономическите групи (ФИГ). Нещо повече: в качеството си на крупни холдинги и групи от компании, ФИГсе превърнаха в главния генератор, двигател и носител на сравнително високия и стабилен икономически растеж и социален прогрес в Турция. В качеството си на най-заможния, модерния, високо концентрирания и силно диверсифицирания елит на целия частен сектор и инициатива в страната, те станаха и специфичен фактор, мултипликатор и акселератор на социално-икономическия живот и мисъл в страната. При това след 1989 г., тези групировки започнаха да излъчват голяма динамичност и мащабност в процеса на тяхната регионализация, глобализация и транснационализация.Този факт стана и една от причините за все по-нарастващия им делови и инвестиционен интерес към близките и далечните страни и икономики, вкл. и българската.

ФИГ направиха

много голям количествен и качествен скок в своята еволюция

през периода 1989 - 2009 година. Този скок от външно и вътрешно естество доведе до възникнавето на все нови и нови крупни холдинги и групи и до широко мащабното укрупняване на старите такива.

Общият брой на ФИГ в Турция възлиза  на  322 през  януари  2008 г., срещу 109 през 1985 - 1986 година.  Те са най-мощната и модерната част от фирмената структура на турския бизнес и икономика. Относителният им дял в тази структура е 0.55 % или около 11 хиляди стратегически бизнес едицици срещу 99.45 % или 2 203 070  дребни, малки и средни фирми от неземеделските сектори на икономиката на Турция.

Мощността и силата им се обуславя и заключава в това, че те и техните стратегически бизнес единици произвеждат 62 % от БНП на страната и пласират 76 % от сумарната стойност на всички турски продукти. Всяка една от тях включва десетки и стотици дъщерни компании, фирми - внуци, филиали, клонове, представителства, дистрибутори и дилъри в страната и чужбина. Освен това, те имат огромни капитали и резервни фондове, научно-обосновани и
прагматично насочени стопански и маркетингови стратегии и програми,
модерни научно-изследователски и внедрителски департаменти и иновационни
стратегии, многобройни стратегически съюзи, периодично-обновен и
модернизиран продуктов микс и политика, научно-изграден и модерно-
функциониращ ценови механизъм и стратегия, пазарно-ориентирана и
партньорско-изградена дистрибуторска система, модерно и изпитана
комуникационна респективно промоционна стратегия и политика в страната и
чужбина.

Всичко това осигурява на ФИГ трайни и отчетливи конкурентни
предимства от национално и интернационално естество. Те действат глокално в
света, региона, Турция и България. По същество ФИГ са крупните и най-крупните представители и носители на финансовия капитал в страната, който както в света,2 така и в Турция е най-развита и висша форма на капитала като цяло. Тяхната модерност се състои в това, че всички или почти всички изградиха съвременни научно-изследователски и развойни департаменти, супер активни и нови комуникационни системи, изключителни ефективни продажбени структури, много иновативни продукти и продуктови асортименти, високо-конкурентни и надеждно-патентовани марки и опаковки, висококвалифицирани кадри. Сред последните са и многобройните жени собственички и съсобственички, високопоставени стратегически мениджърки и съветнички, днес за разлика от преди 20-30 години.

Кои са най-характерните и типичните представители на ФИГ, които се открояват особено сред всички и които включват преобладаващата част от 11 000-те най-големи фирми от този кръга?

Те трябва да бъдат разделени на три основни групи, сред които се открояват особено 143. Това са

най-големите 19, големите 16 и останалите 108 ФИГ

Най-големите 19 ФИГ са: Тюркийе иш банкасъ и холдингите Коч, Догуш, Сабанджъ, Ойак, Зорлу, Фиба, Чолакоглу, Текфен, Анадолу ендюстри, Чалък, Хабаш, Нурол, Мехмет назив гюлер, Йълдъз, Бойдак, Алтънбаш, Гийим санайиджилери, Дилер. Големите 16 ФИГ включват холдингите Чукурова, Енка, Доган, Еджзаджъбаши, Окан, Йашар, Билкент, Гама, Гедик, Тав, Санко, Бойнер, Дедеман, Хас, Йюксел.

Сред останалите 108 ФИГ пък се открояват особено холдингите и групите Джанкуртаран, Аккъок, Борусан, Енбой, Кибар, Сарай халъ, Татлъджълар, Гюриш, Акканат, Гювен, Агаоглу, Киска, Йозканлар, Корай, Орижин, Лимак, Йозалтън, Инджи, Ети, Арас, Хедеф, Сойак, Голдаш, Улусой, Бим, Аркас, Нух, Вакко, Евйап, Ихлас, Иттифак, Килер, Хайат, Комбасан, Нет, Камилкоч, Хей, Елгинкан, Стфа и др., чиито лично и семейно имущество се варира от 1 млрд. до 40 млрд. долара. Националният, регионалният и интернационалният бизнес на всички тези турски холдинги и групи през последните 20 години бе улеснен и ускорен от редица вътрешни и външни фактори, които определят и обогатяват техните маркетингови, пазарни, конкурентни, делови и инвестиционни стратегии от съответните страни, в това число и България и Турция.

Решаващо място и значение сред тези фактори се пада на маркетинговата обкръжаваща среда, с чиято структура, еволюция и динамика трябва да се съобразяват всички местни и чужди фирми, ако искат да имат нови и великолепни пазарни възможности и шансове и ако не желаят да получат малки и големи, реални и потенциални заплахи, несигурности и удари под кръста.

Маркетингова обкръжаваща среда на България и тази на Турция направиха феноменален скок в цялата си структура, еволюция и динамика през периода от 1989 г. до днес. Те станаха съвсем нови, модерни, още по-динамични и супер атрактивни за национални и транснационални корпорации и фирми. Казаното се отнася най-вече до маркетинговата обкръжаваща среда на България. Тя претърпя изключително големи, забележителни и интересни промени от количествено и качествено естество през един немного голям период от 20 години. Освен това, тя бе интернационализирана и стана неразделна съставна част от паневропейската маркетингова среда на Европейския съюз. По такъв начин тя определи и обуслови редица нови стратегии и доразви и обогати някои от старите стратегии за делова, инвестиционна и реинвестиционна дейност в и от страната и чужбина. Всички тези нови и най-нови моменти, присъщи на българската национална и интернационална пазарна среда бяха анализирани навреме и високо оценени от местни и чужди инвеститори, вкл. и от турските. В това отношение заслужава да се цитира обективните и ценни изказвания на Уфук Йозтюрк, който е собственик на едноименната турска група от компании, имаща голяма инвестиционна дейност в Банско. Той каза през местния и чуждия печат през 2008 г.:

"България днес е страната на чудесни пазарни възможности в пълния смисъл на думата".

Тази забележителна научна и емпирична констатация бе споделена и допълнена от основателното мнение на един друг турски собственик и мениджър от преди няколко години:

България има висок имидж и репутация пред турските инвеститори и фирми

Жизнената значимост и постоянната актуалност на всичко това в България и нейната маркетингова обкръжаваща среда за турските фирми като цяло и за ФИГ в частност се увеличи от геостратегическото и геоикономическото местоположение на България, като страна пълноправна членка на ЕС. Те започнаха да я разглеждат като една извънредно близка, перспективна, динамично развиваща се и благоприятна маркетингова среда, през която преминава пътят на икономическата интеграция на Турция в ЕС, и откъдето те могат по-лесно да навлязат в огромния паневропейски пазар. Ето защо всичко това се превърна в един жизнено важен допълнителен материален и морален мотив за максимално възможното използване на всички нови и стари стратегии за бизнес, обусловени и обогатени от България и нейната маркетингова среда.

Кои са тези стратегии? Най-съществените от тях, които се използват от турските холдинги, групи и фирми могат да бъдат разгледани по следния ред и начин:

• Стратегия за пряк и непряк внос на продукти от България в Турция и дори в някои трети страни. Данните в таблицата 1 са внушителни в това отношение. Общата стойност на този внос от България в Турция от 1990 г. до 2009 г., нараства около 387 пъти. Преобладаващата част от него се извършва от или чрез специализираните външно-търговски фирми на крупните турски холдинги и групи.

Таблица 1

Взаимната търговия между Турция и България (в млн. USD)

Таблицата е съставена от автора по данни на:

TОBB, Economic Report, Ankara, 1995-2005;

CBRT, Monthly Statistical Bulletin, Ankara, 1990-2004;

SIS, Monthly Statistical Bulletin, Ankara, 1990-2004;

Turkey - Economic Newspaper, Istanbul, 1990-2005;

Информационен бюлетин, БНБ, С., 2003-2009;

Zaman Bulgaria, Sofia, 2002-2009;

Türkiye - Bulgaristan Dis Ticareti. DEIK, Ankara, 2006-2009;

Bulgaristan Ülke Bülteni, DEIK, Ankara, 2007-2009.

• Стратегия за пряк и непряк внос на продукти от Турция в България и дори в някои трети страни през или чрез България. И тук впечатляващи са данните от същата таблица. Общата стойност на този износ нараства повече от 127 пъти. Голяма част от нея се извършва пак от или чрез посочените фирми на крупните турски холдинги и групи.

Един от важните изводи от тези две стратегии се състои в това, че те осигуряват на България едно значително и постоянно положително салдо за всички години с изключение на 2008 г., на разглеждания период от вноса и износа между Турция и България. Те разнообразяват и обогатяват продуктовия асортимент за потребителските и индустриалните пазари на двете страни. Освен това, като крупни вътрешни и външни продажби на продуктите, те стават носители и трансмисии на големи печалби в двете страни.

• Стратегия за създаване и управление на самостоятелни фирми, филиали и представители в България като страна "домакин" от и на турските холдинги и групи. Данните от таблица 3 и 4 показват, че и в това отношение има голям скок не само в общия брой на фирмите и техните филиали и представителства, но и в инвестирания от тях капитал в България и заетите лица в тях.

Таблица 2

Турските фирми и инвестиции в България (в млн. USD)

Таблицата е съставена от автора по данни на:

ITOVIZYON, ITO, Istanbul 2003-2005

Aylik Economik Veriler, ITO, Istanbul, 2002-2005

Turkish Bussiness Opportunities, Izmir, 2000-2005

Zaman Bulgaria, Sofia, 1997-2005

Turkey: Monthly Economic Newspaper, 1995-3005, Istanbul

ИНФОБИЗНЕС, БТПП, С., 2000-2009

Türkiey - Bulgaristan DIS Ticareti. DIEK, Ankara, 2006-2009

Bulgaristan Ülke Bülten. DEIK, Ankara, 2006-2008

• Стратегия за създаване на смесени и съвместни компании и предприятия между турските и българските фирми в България. Тази стратегия придоби особено масово приложение през периода от 1999 до 2007 г., както показват данните от таблица 3.
• Стратегия за строителни и инженерингови контракти. Това е една по-специфична, делова и пазарна стратегия, която е присъща на крупните строителни фирми на най-големите представители на ФИГ като Догуш холдинг, Текфен холдинг, Гама холдинг, Нурол холдинг, МНГ холдинг, Енка холдинг, Зорлу холдинг, крупните фирми Корай, Акфен, Киска, Йозтюрк и техните стратегически съюзи като Мапа-Дженгиз, Мапа-Тек-Масс-МНГ, Текфен-Гама и др. Те са мощни контрактори. Общата стойност на строителните контракти, които са извършени и се извършват от тях е напаравила огромен бум през последните няколко години, за да стигне до 1140 млн. USD през 2007 г., за разлика от една - две спорадични случаи от предишните години.
• Стратегия за самостоятелно или съвместно участие на турските холдинги и групи в приватизационния процес на българските държавни и общински компании и предприятия. Тук най-голяма активност се наблюдава в групата на Фуат Гювен, следвана от групите Йозкан, Алтънмайаи, Кибар холдинг.

Таблица 3

Турските холдинги и групи от компании и техните структури и индикатори    в България към 30.06.2009 г.

.

Съкращения: х = холдинг, г = група

Таблицата е съставена от автора по данни на различни местни и чужди източници,  Интернет страници на турски холдинги и групи, предишни проекти на автора.

• Стратегия за придобиване на недвижими имоти главно земеделски, строителни и туристически парцели и площи за настоящи и особено бъдещи инвестиционни намерения и проекти в България. Тази стратегия се наблюдава особено в по-граничните български окръзи и най-вече в района на Хасково и Свиленград, където се развива и трансграничното сътрудничество по инициатива и протекция на ЕС.
• Стратегия за ишлеме. Това е една от най-новите стратегии. Тя се прилага най-много от турските текстилни и конфекционни фирми, които имат значителни инвестиционни и междинни продукти с ниска себестойност, респективно цена. Те ги доставят на българските си партньори, които разполагат с високо-квалифицирана и евристично мислеща работна сила без особено високи заплати, която да произвежда новите продукти. Така турските и българските фирми подписват договор за ишлеме. Данните показват, че такива фирми са концентрирани главно в Хасково, Кърджали и Свиленград. Новите продукти, произведени по такъв начин се изнасят на трети страни от самите турски фирми.
• Стратегия за дилърство и дистрибуторство - обикновено, изключително, интензивно и селективно. Тя нарасна особено през последните 10 години. Прилага се от многобройни холдинги и групи в много градове и окръзи на България, особено в Бургас, Хасково, Кърджали, Свиленград, Разград, Добрич, Силистра, Варна, Търново и Търговище. Най-много дилъри и дистрибутори пък имат холдингите и групите: Юлкер, Доган, Сабанджъ, Хайат, Кент, Евлйап, Дуру, Шимшек, Кърлангъч, Коч и др.
• Стратегия за лицензиране, франчайзинг и договори за управление. Тя е най-нова стратегия, която се прилага много малко от турските холдинги и групи в някои сфери и особено в туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Данните обаче все още липсват.

Кардиналните промени в България и българската маркетингова обкръжаваща среда след 1989 г. и уникалното геостратегическо и геоикономическо положение на България бяха и са основните фактори за разработването и прилагането от турските холдинги и групи на 10 взаимосвързани стратегии спрямо България. Тези стратегии улесниха, ускориха и разнообразиха бизнес партньорството между двете страни. Освен това те допринесоха за стабилизирането на една многогодишна тенденция в българо-турските икономически връзки като цяло. Тази тенденция бе и продължава да бъде значително положително салдо за България в търговията й с Турция. То трябва да бъде запазено, закрилено и умножено от България за в бъдеще и особено сега в условията на националната и интернационалната финансова криза в света, региона и страната.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo