Гърция и Италия са само началото. Защото е видно, че абсолютно всички благосъстоятелни западни държави, без изключение, се провалиха с модела си за разпределение на социалните блага. Цената, която те вече плащат за това, са планини от дългове и анемичен стопански растеж.

Това ли е краят на социалната държава?

Много добре разбира това Марио Драги - новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той не спира да набива в главите на лидерите на свръхзадлъжнелите държави жестоката истина, че за една страна не може да има спасение отвън, ако самата тя не иска да си помогне. "Националните правителства трябва сами да направят първата и много трудна стъпка - да предприемат мерки за съкращаване на държавния дълг и да проведат реформи, които да позволят на икономиката да си поеме дъх", убеден е Драги.

Марио Драги пледира за преход към нова епоха. Десетилетия наред цяла Европа, също както Северна Америка, харчеше повече от това, с което разполагаше. Поколения мекушави политици и откровени социални разсипници ощастливяваха гражданите си с нови и нови социални придобивки, водени най-вече от желанието си за преизбиране. Това важи вкл. за Германия, без значение дали в управлението са били консерватори или социалдемократи.

Неглижираната опасност

Удивително е, че моделът на тази благоденстваща социална държава функционираше дълго време - цели десетилетия. Докато икономиката процъфтяваше и държавните каси се пълнеха от данъци, останалият свят се правеше, че не забелязва опасността, произтичаща от растящите планини от дългове. Беше мълчалив съучастник в една порочна практика.

Едва сега нещо се размърда и гласът на скептиците започна да се чува. Дали обаче вече не е станало прекалено късно? Защото мнозина се съмняват, че силно задлъжнелите европейски държави някога ще успеят да изплатят напълно дълговете си.

Единственият изход е задлъжнелите държави да намерят лек срещу пристрастеността си към трупането на нови дългове. Всеки лекар знае, че пристрастеният може да бъде излекуван едва след като сам осъзнае своята слабост. За съжаление повечето политици, но така също и обикновените хора, все още са твърде далеч от това прозрение.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo