Основна част от двигателя на българския потенциал е в чужбина - над два милиона емигранти. Сега е подходящият момент да накараме тези хора да се върнат в България и има реални шансове това амбициозно начинание да се превърне в реалност, което ще вкара държавата в режим на бърз растеж. Има начини това да се случи в следващите шест месеца, защото основната предпоставка е налице, а именно огромното желание на тези хора да се върнат в тяхната родина. Необходимо е обаче държавата и обществото да подпомогнат това да се случи, което не е никак сложно за изпълнение.
Работещите в България са едва една трета от хората или 2 188 749 от 7 364 570 души приблизително, като горе - долу същия брой активно население е в чужбина, основно в добре развити и силни икономики. Населението обаче, което е навън, като съвкупност, е с по-добри показатели от това, което е останало при нас. Типичният профил на българския емигрант е човек между 20 и 35 години, а повече от 75% от тях са със средно и висше образование. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.
Този процес е започнал от 1989 година и за двайсетина години сме „изгонили" потенциала на нацията. Не бих използвал термина изтичане на мозъци, защото той не обхваща достатъчно добре размера на проблема. Следва да се добавят понятия като износ на жени в родилна възраст, което, на практика, в момента с тези размери, понижава бъдещата раждаемост за дълъг период от време, приблизително 50 години.
Също така по-голямата част от тези хора са активно заети навън и често работят на две или три места, за да могат да се справят с темпа на живот и изисквания в по-развитите пазарни икономики, в които се намират. Въпреки че голяма част от тях извършват често по-ниско квалифициран труд от това, за което са учили в България, темпът на работа, постоянната ангажираност и по-добрите практики ги правят по-ефективен кадрови ресурс от този, който е в България в момента. Ситуацията в България, световната криза и безумно тежките фискални рестрикции, които следваме нанесоха жесток удар върху трудовия потенциал на България. В следствие на постоянен темп на намаляване на доходите, нарастваща безработица, свито потребление, разнообразието на употребявани стоки и услуги рязко се ограничи до няколко основни като горива, храни, лекарства, алкохол и комунални услуги. Това насочи интереси за монополизиране на тези сектори и съответно поддържане на високи цени с цел поддържане и увеличение на печалбите. Всичко това наложи пренасочване на много хора в извършване на нискоквалифициран труд с критично слабо заплащане.
Освен всичко от гореизброените е налице обостряне на стремежа към вклиняване към така известната „шуробаджанащина", хората все по-малко разчитат на своите професионални качества. Фокусът драстично е изместен от това хората да развиват своите умения и полагат все по-голямо старание да опознават невидимите сили, които ръководят процесите като това на кой да се подмажат, къде да внимават и как по-явно да превият гръб, където е необходимо. Следователно професионалният капацитет и качественото усъвършенстване са значимо влошени. Често срещана практика е да се назначават явно некомпетентни и неспособни кадри поради наличие на скрити уговорки. Например, скучаеща домакиня с абсолютно незначителен трудов стаж и образователен ценз може да бъде назначена на високо ръководна позиция, само защото мъжът й помогнал за това компанията, която я назначава, да спечели някакъв държавен търг. Това автоматично демотивира хората, които дамата ръководи и елиминира стремежа към това да работят добре и качествено.
Налице е вече много трагичен феномен, който е нетипичен за условията на пазарна икономика, а именно хората да работят на много ниски обороти, както и да не изразяват искания за растеж в кариерата. Убийствено оскъдното доверие на хората към институциите, нефункциониране на принципите на пазарната икономика, мизерията, злобата, разделението, царящата всеобхватна депресия, демонизация на повечето общественици нанасят пореден почти фатален удар върху съществуващия трудов ресурс в България. С други думи, съвсем скоро това, което е останало, няма да става за нищо.
Всичко това означава, че България се е движела през последните 20 години само с половин двигател, който вече е на път тотално да изпрегне и е време да си съберем това, което сме дарили на света. Защо това е възможно сега?
По-голямата част от нашите емигранти са вече навън повече от пет години, което е критичният минимум от време, необходимо за достигане на състояние на силно отчаяние и носталгия. Първоначално хората, когато заминат да работят в чужбина, изпадат във възторг от това, което виждат, а именно ред, дисциплина, усмихнати хора, евтина храна и комунални услуги съпоставими с доходите, независимо от това с какво се занимават. Това, което става ясно в последствие, е, че системата в развитите държави е устроена по начин, който да не позволява лесно забогатяване. Това е така поради много причини, но основно поради факта, че хората харчат по-голямата част от парите си там, където ги генерират независимо от работата, която работят, и нивото на реализация. Дори и тези, които заемат високи позиции във водещи световни компании бързо разбират, че парите им общо взето отиват там, от където са дошли. Става въпрос за високи данъци, социален натиск за разширяване стандарта на живот като скъпи къщи, коли, костюми, почивки и т.н. Остава единствено душевният уют на тези хора, че могат да идват няколко пъти в годината в България, да се чувстват богати и помагат на близките си. През последните години обаче животът в България значимо поскъпна и дори това не се получава както преди 10-15 години, например. Започват да търсят все повече, други, по-евтини дестинации, като пътувайки до тях наричат себе граждани на света и убеждават всички, най-вече себе си, че са направили правилен избор да напуснат България.
Световната криза доведе до увеличение на националистичните настроения, инфлацията и безработицата в Европа и Америка, където се намират по-голямата част от нашите сънародници. Това повлия драстично върху техните доходи, което бе съчетано с нарастваща нужда от това да изпращат все повече пари за техните близки в България. Не случайно работещите българи в чужбина са инвеститор №1 у нас, вкарвайки по 800 млн. евро в държавата всяка година, което означава, че те ни хранят, но с цената на лишения от тяхна страна. Освен това, след петата година извън граница идва моментът на интересно самоосъзнаване, а именно чувство за безполезност поради факта, че хората дават своята енергия, ресурси и данъци за благото на чужда държава, тази в която работят. Чувстват се все повече изолирани от България заради липсата на възможности, ниски доходи и страх от това, че са загубили своите позиции, работейки дълго време работа, която не отговаря на тяхната първоначална квалификация. Всичко това ги прави носталгично настроени и страдащи родолюбци. Казано накратко, станали са много по-ценни отколкото преди да заминат, да не говорим и за тези, които са учили там. Остава да решим въпроса как да си ги върнем в България.
Преди всичко е необходима активна държавна политика, която да промени обществените нагласи и настроения. Една от причините великите империи да са съществували особено в периодите на колонизациите и налагане на империализъм е това, че щедро са възнаграждавали своите верни войни - завоеватели. Нашите емигранти са днешните войни - завоеватели за България. Те ще ни донесат познание, образование, култура, стандарти на работа, дисциплина, инвеститори, пари и хуманност, ако щете. Трябва да им се обърне специално внимание, защото голяма част от тези хора се чувстват прогонени от България и съответно обидени. Мултиплицирали са негативните нагласи за България като честo ще ги чуете да говорят за ченгета, мутри, чалга, мизерия, „леки жени", простотия, кражби, мръсотия, неуредици и т.н.
Важното е да им покажем, че са добре дошли и имат привилегия, защото носят блага за България. Държавата, чрез регулаторните органи, може лесно да внедри доказани и образовани кадри от водещи световни университети и компании в ключови за България институции. Например, министерствата могат да наложат натиск върху определящи за държавата предприятия да приемат в управителните си органи такъв тип кадри и да им осигурят високо заплащане. Същото може да направят Комисията по Финансов надзор спрямо застрахователните дружества, БНБ спрямо банките и т.н. Пари, разбира се има, необходимо е оптимизиране на процесите в повечето, ограничаване на безсмислените разходи и разбира се, развитие на бизнеса и ще осигурим завръщане на способните ни Българи на бял кон като първа стъпка.
Същата приемственост следва да има в политиката и цялата държавна администрация. Това ще има лавинообразен ефект и притока на завръщащи се българи бързо ще се засили. Важно е обаче тези хора да бъдат дарени с власт веднага след тяхното завръщаме, а не да им кажем ‘Изчакайте докато се научите, за да видите как стават нещата в България". Това е така, защото няма да можем да се възползваме от техния ентусиазъм, пресни и добре усвоени навици за конкурентоспособност, справедливост и добра корпоративна култура. Тези хора няма да се съобразяват, разбират и толерират вредните скрити сили като това да държат някой си шеф на някое управление, защото бил шофьорът на някой си преди години. Нашите сънародници, учили и живели навън, ще подобрят значимо политическата класа. Освен че ще влязат в политиката няма да търпят някой да излезе и да им обяснява как някой друг бил калпазанин и виновен за всичко, както и това, че всички процедури били спазени, когато стринка му спечелила държавна поръчка за 100 млн.лева. Само по този начин ще започнат да се разрязват вредните възли в нашата родна икономика и общество.
Не следва да се тревожим, че хората от чужбина ще вземат и без това ограничените блага на България, защото те ще създадат нашата икономика. В случай че бъдем консервативни и приемем, че ще се върнат един милион души, средно с идването си ще донесат поне по 10 000 евро всеки, което е 10 милиарда евро ударна икономическа инжекция за държавата, поне 30% от тях ще си купят жилища, а продажбата на 300 000 жилища ще доведе до рязко съживяване. Това са още 15 милиарда евро в икономиката на България. Тези хора имат контакти във фирми, с които са работили, лесно ще доведат чужди инвеститори. Самите инвеститори ще имат по-голяма увереност в своите инвестиции, след като видят, че България подменя залинялата кръв в своя организъм, подобрява управленския си и кадровия потенциал като цяло. Освен това активността на тези 25 милиарда евро ще нагреят икономиката драстично, за да се засили цялостното вътрешно потребление, което съответно ще направи много бизнеси печеливши. Пазарът просто ще се разшири и това, което ще произвеждаме, ще се определи от наличието на потенциал, хора и инвестиции и нови ниши. Икономиката просто е много свита в момента и ако на един пазар няма хора и една сергия за домати е много, то там, където има тълпи и десет ще бъдат малко.
В случай че не успеем да върнем българите обратно в България, ще трябва да се насочим към други, защото икономиката и природата не позволяват вакуум. Имиграцията в страната е все още с ограничен размер, но с тенденция към нарастване и се определя от лица, идващи от страни с по-слабо икономическо и социално развитие. Няма как, рано или късно България ще трябва да внесе население, за да създаде ‘някаква' активност и защо това да не са нашите сънародници навън.
В заключение, време е да върнем нашия потенциал на България, нашите сигурни жокери за икономически просперитет, които са нашите сънародници, пръснати в изгнание по света и впрегнати да ни хранят. Това изгнание от друга гледна точка е полезна школа за нашия ценен кадрови ресурс. Сега е момента да го направим, всички предпоставки и нужди са налице.
boris
на 28.10.2013 в 12:26:38 #25Имиграцията в страната е все още с ограничен размер, но с тенденция към нарастване и се определя от лица, идващи от страни с по-слабо икономическо и социално развитие. --------------------------------------------------------------------------------- Буаха ха хахааааа?! Кои?
boris
на 28.10.2013 в 12:24:26 #24Аз предлагам да се въведе и входна такса за работа на българи в България. Така емигрантите ще се разпределят по добре и няма да се бутат и блъскат на границата . защото от една страна - има опасност да се изпотъпчат, а от друга ще се понапълни и хазната.
evropata
на 28.10.2013 в 10:55:11 #23Има една благоприятна ориентация за България след 1.1.2014 - освобождаване от малцинствата и решаване на част от социалните проблеми. Дават хибави детски по 180-190 евро и хубави социални за неграмотни, които живеят 2-3 пъти по-добре от висшистите в България. Преди 50 години и Турция така преметна Германия. Турците даже в очите им казали по своя инициатива, а не по немска, че искат да се освободят от социалните си проблеми най-напред. Те не са имали за цел да изграждат немската икономика.
evropata
на 28.10.2013 в 07:22:01 #22Трябва да се реши проблема с децентрализацията на икономиката, пък и на политиката и образованието. Говореше се министерства да се пръснат по страната. Така трябва да стане и с висшите учебни заведения. Фирмите и работниците в София могат да плащат повече данъци, а в провинцията по-ниски като стимул.
evropata
на 28.10.2013 в 07:01:53 #21Автора пише повече на теория и то повърхностна и неиздържана. Пожелавам му да бъде благодарен поне на някои от читателите, които изразяват мнениети си на форума. Не могат емигрантите да се върнат с камшик, без да им се направи издържан качествен анализ, например с анонимна анкета, за да се изяснят мотивациите им и създадат структури, които да отговарят на техните мотивации. За създаването на тези структури би трябвало вече отдавна да се използва опита на страните, в които са емигрирали младите хора, но не да се преписват или превеждат сляпо едно към едно, а да се доразвият за българските условия като се допълнят с малкото положителни български качества и се отстранят негативните елементи от запад. Вариантите могат да бъдат най-различни. Някои споменавам по-долу. Трябва да се предприемат стъпки от управляващите, след диалог с управляваните, за да е изгодно да се отглеждат деца, което за България означава, че по-можещите да плащат по-малък данък ако имат повече деца. Разходите за деца (да се определят стандарти на месец за храна, дрехи, транспорт до детска градина или училище, такси за детски градини, учебници и др.) трябва да не се облагат с данъци. Много е ясно, че детските не трябва да се увеличават, за да не се раждат деца за пари, като се знае какви деца. Детските не трябва да се плащат само защото децата изтърпяват времето в училище, а за по-добър успех да им се полагат повече. Освен това трябва да се увеличат и заплатите на възпитателите в детските градини, за да могат родителите по-спокойно да работят. Може да се помисли и да се предоставят например кредити за строителство на жилища от родители с деца на доста по-ниска лихва. Не всичко и на запад е идеално, само защото икономиките им са по-добри. Една от мизерията им е, че не могат да мотивират способното население да създава повече деца. Една от най-големите недомислици например е, че се затварят дестките градини в 16 часа и някой трябва да си вземе навреме детето, вместо да работи. Фирмите не се интересуват кой ще взема децата. Да не говорим, че в Германия на запад има далеч по-малко детски градини отколкото са необходими. Едно от предимствата на Германското образование е дуалната система като принцип (теория и практика в производството). По изпълнение може и да се доразвие, като в събота да се преподава теория, за да се обвързват учащите се с местното производство още по време на образованието, т.е., като завършат да имат вече зачитаща се практика при кандидатстване или направо работно място.
ForestDim
на 27.10.2013 в 23:21:14 #20Браво на Николай Ников! Чудесна статия, в която описва изключително точно стратегическия коз на България.
rumbata
на 27.10.2013 в 18:40:28 #19Изобшто не е малоумен авторът. Прибира си хонорарчето за тъпотиите, които пише, затова ги пише такива дълги словоблудства.
Bulgarian
на 27.10.2013 в 18:21:40 #18Когато комуно-изродите (като родителите на автора) си тръгнат от икономическия и политическия живот на България, тогава ще се върнат качествените българи. А самия автор бих го помолил да лайнори поне през ден. Всеки ден да гледам помии и словоблудствания на един малоумен графоман ми идва малко в повече
Dragunov7_62
на 27.10.2013 в 10:41:40 #17Здравейте! Живея повече от 10 години в чужбина имам скромен бизнес и живея нормален живот със семейството си както всеки европеец , може би бих се върнал в България ако мога да правя това което правя в чужбина без никой да ми пречи , не искам от никого помощ а само никой да не ми пречи . а това все още е не възможно . Друго което е проблем децата ми са родени и учат в чужбина , не ми се иска да ги лиша от качествено образование и реален шанс за развитие което в България е не възможно , и друго , бих се върнал в България ако някой ми посочи една единствена обедителна и разумна причина .
bobbi_Mk
на 27.10.2013 в 09:04:30 #16Добра статия. Реална е. Живея 13 години в чужбина и споделям напълно мнението на автора. Правил съм няколко пъти опити да се върна в БГ и да започна собствен бизнес... по една или друга причина не се получава. Планирам пореден опит на пролет 2014. Изпращам ежемесечно пари в БГ като всеки емигрант. Нямам мераци за държавни служби и бюро. Искам нормална среда за правене на бизнес без шуробаджинащина. ....... Б Б нарича лош материал не емигрантите... (както един от коментиращите по-долу нарече). Проблема е с манталитета на хората, които живеят в България и не са живяли в бяла държава. Именно манталитета на българите беше повреден от комунистите-политици. Продължава омерзителната политика на бившата ДС, медиите, които служат, журналистите които не мислят а припяват... Така се създава една пяна на повърнхостта, под която далаверите процъфтяват и шуробаджинащината. От държавата най-лесно се краде знаем. За това и Станишев сега направи нов фонд 500 милиона лева за общински проекти... Красиво звучи, нали... Но това е поредното начинание на комунистическите изчадия, дето ни прогониха навън.
Hlebarkata
на 27.10.2013 в 08:35:25 #15По-голямата част от нашите емигранти са вече навън повече от пет години, което е критичният минимум от време, необходимо за достигане на състояние на силно отчаяние и носталгия. еиии луд си иако батка
rumbata
на 27.10.2013 в 03:16:37 #14Живея извън България от над 20 години. И знам много добре какви заплати се получават от различните специалисти. Лафът не бе за заплатата, а за вмирисаната среда в България . Тази маразмена атмосфера в БГ никой не може да ти я компенсира с пари.
Ролинс
на 27.10.2013 в 00:40:57 #13Oсигурете им стандарт на живот еквивалентен на местата, където те живеят и ВЕДНАГА ще се върнат.
hellwitch
на 27.10.2013 в 00:35:54 #12Който не се е върнал след до 4-5г няма и да се върне. Носталгията няма как да победи здравия разу
Ролинс
на 27.10.2013 в 00:35:34 #118. rumbata | 26.10.2013 06:17 "дай 110 000 $ годишна заплата и се връщам. " Малко са. За толкова пари не си струва да се върнеш в кочината. За 500,000$ на година, платени предварително за следващите 10 години, мога и да се замисля. Чуди се ---------------------------------------- Ти въобще знаеш ли в САЩ какви заплати получава един специалист в сферата си? Ти въобще излизал ли си от България, че да даваш акъл? 110000 $ годишно е напълно реално.
Panther
на 26.10.2013 в 16:50:46 #10По принцип не харесвам автора, теориите са му много отвлечени и хвърчащи е небето. Отделно ми прилича на партийно синче, той си знае там как е, те синовете на видните комунисти станах най-големите капиталист... Конкретната статия има известни проблясъци на разумни идеи. България наистина загуби огромно количество млади и талантливи хора основно в детеродна възраст. Тези хора работят и живеят в Западна Европа, Северна Америка, Австралия и други. Много от тях се справят добре имат деца, имат имоти добри служители и работници са или дори имат личен бизнес в чужбина. Живеят в уредени държави, с ред и законност, с конкуренция при услугите, с уредено здравеопазване и образовение за децата им. Хората се справят чудесно, и това са същите хора които българските работодатели са изгонили а бившия български премиер нарича "лош материал". И за какво да идват в България? Безработица от над 20% и това с 2 милиона души заминали от държавата. Ужасна бизнес среда, малък пазар, всевъзможни пречки от държавните служби, на които бизнеса реално плаща заплатите. Съдебна система - посмешище пълно с нагли корумпета. Полиция която основно пази крадците в Парламента и кръговете окооло тях от народа. Банков произвол. Монополи на всички базови услуги, които си правят каквото си искат. Здравеопазване и образование в руини. Е, защо точно ще се върнат тези хора? Много показателно е, че при всичките проблеми в Гърция, Испания и Италия българите предпочитат да останат там като изключим тези които са притиснати съвсем до стената. Много от българите в Либия предпочитаха да останат там по време когато се водеха военни действия, отколкото да се върнат в България За финал - тези хора тук ще са едни изтормозени същества, които едвам свързват двата края, както е сигурно 3/4 от населението на страната. Реално са по-полезни за България с парите, които пращат от чужбина. Поне докато родителите им са живи, което няма да е още дълго. А децата им вече са загубени за България.
uncle_scrooge
на 26.10.2013 в 14:27:00 #9Да това е защото Израел има силно лоби навсякъде по различни сфери из богатите държави и се подпомага и спонсорира от тях . От друга страна и народа им е по-задружен и е предприемчив . Ние сме смешни и наивни аграри .
българче
на 26.10.2013 в 14:18:13 #8Това е самата истина, но много хора отказват да я проумеят. Едва ли ще се върнат 1 000 000 души, но нищо не се знае. Да не забравяме, че след създаването на Израел огромни потоци от евреи се насочват натам и само за няколко години Израел стана най-силната икономика в региона и създаде най-силната армия в Близкия изток. Авторът знае какво говори защото е живял дълги години в чужбина преди да се прибере в България. А дежурните тролове по-долу дето плюят всичко да вземат да си намерят някаква по-смислена работа.
Big Bang
на 26.10.2013 в 11:15:57 #7Автора е изключително посредствен икономист. Крайно време е някой от редакторите да го проумее. Трябва да признаем няколко очевидни факта: 1. Почти никой от всички тези хора, не желаят да се връщат. Защо ли да го правят ? Като общи работници в различните страни получават почасови ставки десетки пъти по големи от минималното почасово плащане в България. Ако път са намерили реализация с високо ниво на образование, филма за тях отдавна е приключил. Опита ни показва, че варианта да се върнат е само като министри. Уви няма токова много места. 2. Тъй като голяма част от тях имат роднини на територията на страна се формират парични потоци от тях към родните. Съветвам автора да провери в официалната статистика и ще разбере, че за календарна година сумата възлиза на 6 милиарда лева или на почти 8% от БВП на страната. Върнат ли се в страната потока спира, а това си е чист износ. Всъщност има и доста други аргументи но си е чиста загуба на време да продължавам да се аргументирам в позицията си, която е че връщането на всички българи в страната е не толкова желателно от икономическа гледна точка.
bah
на 26.10.2013 в 09:47:21 #6Смелите и умни българи са малко дори в чужбина останалите са същите овце не вярвайте в чудеса