"Бедните в ЕС не плачат за елините", пише в. "Стандарт"
По-зле сме от тях, но не харчим безразборно и правим реформи, казват в България
Месеци наред, докато водеше напрегнати пазарлъци с кредиторите си, лявото гръцко правителство се представяше като жертва на елитарен финансов и политически ред, съществуващ благодарение на богатите в Европа, и по-специално на германците. Но сред най-твърдите противници на проявата на благосклонно отношение към гръцкия премиер Алексис Ципрас и партията СИРИЗА бяха най-бедните страни в Европа - като България, най-бедната членка на Европейския съюз, и балтийските държави, жертва на десетилетията на самоналожена немотия по времето на Съветския съюз. "Ние сме много по-бедни от гърците, но направихме реформи. Когато имате проблем, трябва да се заемете с него, а не да го прехвърляте в Брюксел или на някого другиго", заяви в интервю българският президент Росен Плевнелиев, иронизирайки оплакванията на СИРИЗА, че Европа е изоставила Гърция.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Стандартът на живот у нас ще стигне европейския след 2040 г.", пише в. "Сега"
България трябва рязко да повиши производителността на труда или ще остане на светлинни години от стандарта на живот в другите европейски страни. Страната ни може да стигне европейския стандарт на живот не по-рано от 2040 г., и то при много работа и реформи. Това е най-оптимистичният вариант, посочен в доклад на Световната банка, представен вчера.

Едно от условията е да бъде осигурен средногодишен ръст на производителността на труда от 5%, като за последните години той е 3%. От банката дават шест сценария за развитие на икономиката у нас. Сред тях са увеличаване на цените на износа, връщане на емигрантите и други. Оттам посочват, че комбинираният сценарий, който включва комплексни мерки, е най-сигурният за развитие. За достигане на тези цели е много важно държавата да осигури още качествено средно и висше образование, добро ниво на образованието за всички, както и възможност за учене през целия живот. Необходимо е и подобряване на качеството на управление, защото спрямо ЕС България е на най-ниско равнище, особено що се отнася до влиянието на съдебната власт, коментират специалистите от банката.
Прочети още от в. "Сега"

"Десетте най-големи компании и шампионите по сектори", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" оглавява подреждането на най-големите компании в България "Капитал 100" с приходите си от 6.5 млрд. лв. за 2014 г. Новият-стар лидер остава в компанията на традиционните си подгласници - медодобивния завод "Аурубис България" и търговеца "Лукойл България" (виж таблицата с финансовите показатели). За пръв път тази година "Капитал" представя подреждане и финансови резултати на най-големите 300 дружества в България, със сто повече от предходните издания.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Гърция поиска 3-а спасителна програма", пише в. „24 часа"
Атина и Брюксел подновиха преговорите часове преди очаквания фалит
Драмата около кризата в Гърция взе нов обрат във вторник вечерта, часове преди Гърция да обяви фалит. Малко преди края на сегашната спасителна програма за Атина и часове преди крайния срок за превод на 1,6 млрд. евро на МВФ преговорите на практика бяха подновени, предаде Ройтерс.
Шефът на Еврокомисията пое инициативата и излезе с нова оферта към гръцкия премиер Алексис Ципрас, като освен сделката на кредиторите предложи и реструктуриране на гръцкия дълг до октомври. В отговор на това Атина излезе във вторник вечерта с ново искане. Тя предложи трета спасителна програма за страната с 2-годишен период на действие, предаде Ройтерс.
Прочети още от в. „24 часа"

"В очакване на енергийното чудо" е заглавиe от в. "Труд"
Истинско енергийно чудо - на това се надяват министри и депутати през следващия месец. От 1 до 31 юли трябва да се разрешат залежалите повече от десет години проблеми с цените на тока. И не защото така трябва, а защото бизнесът заплаши с масови протести.
Повече от очевидно е, че за месец не може да бъде реформиран секторът на енергетиката или да очакваме реални резултати от първите стъпки.
Прочети още от в. "Труд"

"МФ саботира ключови мерки на митниците за акцизните стоки" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Финансовото министерство бави вече четвърти месец предложени от агенция "Митници" промени в реда за контрол върху акцизните стоки. Предложенията бяха публикувани за обществено обсъждане още в началото на март и сроковете за получаване и отчитане на мнения на заинтересованите страни отдавна изтекоха. Така ключови мерки в областта на контрола върху горивата, алкохола и цигарите остават пожелателни, вместо да се прилагат задължително. При това положение митничарите трудно ще изпълнят поръчението на премиера Борисов да докарат в бюджета поне 1 млрд. лева допълнително.

Проектът на агенция "Митници" се опитва да компенсира "задния ход", който кабинетът "Орешарски" направи с приемането на нова наредба за контрола върху акцизните стоки. Мотивът за отказа от по-сериозен контрол тогава бе, че изискванията са непосилни за фирмите. Пълната подмяна на правилата през 2014 г. сложи и точката на съдебната сага между "ЛУКойл България" и агенция "Митници" за отнемането на лиценза за данъчен склад на нефтопровода на компанията от рафинерията в Бургас до София. Спорът бе точно заради монтирането на уреди за стриктен контрол.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Цената на парното пада драстично от днес" четем на първа страница във в. "Монитор"
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) намали цените на парното и топлата вода в цялата страна. От днес топлото в София поевтинява с близо 6%, в Бургас - с 13,5 на сто, във Велико Търново - с 12,5%, а за останалите топлофикации намалението е със 7-9 на сто. Това съобщи вчера председателят на КЕВР Иван Иванов след закритото заседание, на което цените са били гласувани. Първоначално в проекта си на решение регулаторът предвиждаше поевтиняване на парното само в София, Бургас и Пловдив.
Ако няма сериозно промяна в цената на природния газ в следващите три месеца, новите тарифи ще останат в сила и от началото на идващия зимен сезон през октомври. „С много голяма степен на сигурност мога да ви уверя, че промените в цените на топлинната енергия ще бъдат действащи и след 1 октомври, когато се определя цената на газа за четвъртото тримесечие", коментира Иванов. Според него
са изчерпани възможностите за промяна на цената на суровия петрол, към която е вързана и цената природния газ. Петролът вече се стабилизира около 60-65 долар за барел, заради гръцката криза даже има понижение, обясни шефът на КЕВР.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Атина изненада с оферта за трети помощен пакет", пише в. "Капитал Daily"
По-малко от 10 часа преди да изтече срокът за плащане на 1.6 млрд. евро на МВФ, правителството в Атина направи ново предложение на кредиторите си. Германия обаче веднага отказа да обсъжда каквото и да било, преди да е минал неделният референдум в Гърция.

Планът предвижда двегодишна помощна програма заедно с преструктуриране на задълженията, съобщи кабинетът на премиера Алексис Ципрас. Не бяха съобщени подробности за размера на поискания пакет и при какви условия Гърция би го приела. В официалното писмо се предлага и удължаване "за кратко време" на досегашната програма, която изтече в полунощ.

Не е ясно как ще реагират кредиторите от ЕЦБ, ЕС и МВФ, но веднага прави впечатление, че от плана на Атина отсъства Международният валутен фонд, на който властите ясно заявиха, че няма да платят във вторник навреме дълг от 1.6 млрд. евро.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Край на роуминга в ЕС от 15 юни 2017 г." пише в. „Труд"
Отпадането на роуминга за мобилни комуникации в рамките на ЕС ще е факт от 15 юни 2017 г., гласува Европейският парламент днес. За да влезе в сила решението, трябва да бъде одобрено и от всяка страна членка.
Преди почти година европарламентът обсъждаше отмяна на роуминга още в края на 2015 г. По-късно датата бе отложена за лятото на 2016 г., а сега се отлага с още 1 година, след като преди седмица еврокомисарят по цифрова икономика Гюнтер Йотингер заяви, че очаква роумингът да отпадне от второто тримесечие на 2017 г.
Прочети още от в. „Труд"

"Прокурор и данъчен до чадъра на плажа", четем във в. "Монитор"
Прокурори и данъчни започват масови проверки на концесионерите на плажове започват в цялата страна. Обвинител №1 Сотир Цацаров е разпоредил на Върховната административна прокуратура (ВАП) да осъществи надзор над наематели на крайбрежните ивици. Данъчните пък ще проверяват дали се издават касови бележки за шезлонгите и другите плажни съоръжения.
От държавното обвинение съобщиха, че до крайната мярка се стига след серия от медийни публикации и репортажи за нарушения при използването на плажната ивица на черноморското крайбрежие.
„Изнесени бяха случаи, в които концесионери заемат цялата площ на морските плажове и така те се превръщат изцяло в платени. Събират се такси и за зоните от плажа, които са предназначени за свободно (безплатно) ползване, като на тях без основание се разполагат различни съоръжения", обобщиха причините за започване на проверките от държавното обвинение.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Страх в Комотини, че ще обеднеят като българите", пише в. „24 часа"
Гърците смятат, че ограниченията ще продължат няколко месеца
Младите са убедени, че страната не трябва да се разделя с еврото
Празни улици и кафенета, опашки пред банкоматите.
Така изглежда гръцкият град Комотини в началото на седмицата, когато южната ни съседка обяви банкова ваканция.
Жителите на иначе оживения град са притеснени от неизвестните пред страната им. В Комотини се усеща напрежението, което съществуваше в България през 1996-1997 г. Това са и най-големите опасения сред жителите на Северна Гърция.
"Не искаме да станем бедни като българите", казват гърците, които вече са ограничили разходите си до минимум.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Хърватия не е във възторг от ЕС", пише в. "Стандарт"
На този ден преди две години Хърватия стана 28-ата членка на Евросъюза. Въпреки първоначалната еуфория при започването на преговорите за присъединяването към европейското семейство на входа на ЕС хърватите дадоха заден. Страховете им бяха свързани с вдигането на цените и с нежеланието на по-възрастните за влизане в нов съюз. Какво се промени за 2 г. и как хърватите възприемат днес голямото си семейство? "Стандарт" потърси отговорите на място.

Бях в Хърватия преди 2 г., точно преди хърватите да нарекат официално себе си европейци. Не изгаряха от никакъв ентусиазъм. Или пък ако е имало такъв, не му даваха израз. Оказва се днес положението не е различно, а и мнозинството не забелязва голяма промяна в ежедневието си. Предстоящият туристически сезон е основната грижа по Адриатическото крайбрежие, а бягството от жегата - приоритет във вътрешността на страната.
"Да ви кажа честно, за мен членството в ЕС не означава нищо. Животът ми изобщо не се е променил", споделя Ерна от Задар, която отдава под наем няколко апартамента в стария град.
Прочети още от в. "Стандарт"