Европа е на път да въведе по-строги мерки срещу управлението на Владимир Путин. С този ход обаче редица европейски страни рискуват загуби в ключови икономически отрасли. Един анализ на интересите на големите страни.

Европейският съюз е на път да въведе нови, по-строги санкции срещу Русия. Този път обаче допълнителното изостряне на отношенията с източната съседка на съюза може да доведе до значително загуби за големите европейски страни. Ето защо членките на ЕС не са единни в това как точно да бъде наказана Русия. Така например британците не искат финансови санкции, французите искат да не прекъсват доставките на военни кораби, а белгийските фермери на ябълки и круши. Кореспондентът на германския вестник FAZ в Москва анализира интересите на всяка една от водещите икономики.

Германия

Русия се нуждае от високотехнологични стоки от Запада, за да продължи модернизирането на икономиката си. Германия ги осигурява - особено в отраслите енергетика, машиностроене, инфраструктура или автомобилостроене. Благодарение на тях търговията между двете страни достига през 2013 година 76.5 млрд. евро. Новите санкции обаче заплашват именно тези отрасли. Бърз пример: от машиностроителния сектор в Германия вече алармираха, че няма да успеят да доставят вече произведени поръчки и съответно няма да получат плащания за тях.

Франция

Франция има ясен бизнес интерес - оръжейната търговия с Русия. Страната се опитва да изключи тази търговия от евентуални нови санкции. Ако все пак не успее, Париж рискува да бъде замразена поръчка за четири носача за вертолети от типа „Мистрал", които руската армия е поръчала за своите военноморски сили. Първият от тях с името „Владивосток" е с планирана доставка през октомври тази година, а руски специалисти вече се обучават във Франция за неговата експлоатация. Втората машина с името „Севастопол" е планирана за догодина, като само първите два вертолетоносача ще осигурят приход за военната промишленост на страната от 1.2 млрд. евро.

Париж не иска да санкционира Русия и в областта на банките и то поради съвсем прозаична причина - двата най-големи френски трезора BNP Paribas и Societe Generale са силно зависими от руския финансов пазар.

Енергийният сектор на страната също иска да бъдат избегнати санкции. Шефът на гиганта Total Кристоф де Маржери наскоро заяви, че се надява той да бъде изключен от планираните санкции.

Великобритания

Готови ли са британците да жертват лондонското сити, за да накажат Москва? Ясно е, че евентуално финансово ембарго ще засегне най-много града край Темза. Лондон е на практика финансовият филиал на Русия в чужбина. Английската столица е най-важния офшорен финансов център за руския икономически елит, а на лондонската борса са записани много руски компании.

Великобритания обаче не рискува само финансовия си сектор. Енергийният концерн British Petrolium например притежава 20 процента от руския петролен гигант „Роснефт".

Холандия

Страната е един от най-важните търговски партньори на Русия в ЕС. Ниската земя внася стоки за 20.5 млрд. евро и изнася за 6.8 млрд. евро.

Холандия обаче поставя във фокуса не толкова икономическите проблеми, колкото евентуално забавяне на разследването на катастрофата с малайзийския самолет от 17 юли, където загинаха 194 граждани на страната. За правителството в Хага разрешаването на случая е от ключово политическо значение.

От икономическа гледна точка страната притежава известна свобода с оглед на това, че сама осигурява нуждите си от газ. Някои местни компании обаче като финансовия гигант ING Group са силно свързани с руския пазар, където имат голямо количество клиенти.

Белгия

Добър бизнес с Русия прави и Белгия. Химическата и фармацевтичната индустрия в страната може да загуби важен пазар с евентуални санкции срещу Москва. Освен това диамантената индустрия в страната внася някои суровини именно от Русия, които би затруднило обработката на скъпоценните камъни. Според медийни публикации фермерите в страната също изразяват опасения от евентуални санкции - браншът продава ябълки, круши и ягоди за 160 млн. евро годишно в Русия.