След лятната търговия в диапазон, в началото на есента доларът поднови и дори задълбочи свето низходящо движение от пролетта, като само в рамките на септември той успя да достигне едногодишни дъна спрямо всички останалите основни валути с изключение на британската лира. В основата на новата рязка обезценка на зелените пари стояха няколко фактора: падащите до рекордно ниски нива доларови лихви на фона на лихвите на останалите валути, силният апетит за по-високодоходни и по-рискови финансови пазарни инструменти, както и новата диверсификация на валутните резерви на водещи централни банки и суверенни финансови институции. Пробивът на американската валута над нейните важни технически нива на подкрепа също беше допълнителен мотив за неговата рязка обезценка, като само в рамките на септември, той загуби над 6 цента от стойността си спрямо еврото, а от началото на март насам се обезцени с цели 18% спрямо единната европейска валута.

Катализатор за доларовите разпродажби

бяха серията изненадващо силни икономически данни от двете страни на Океана, които сякаш са сигнал за по-ранно от очакваното възстановяване на световната икономика от тежката рецесия. Изненадващото повишение на БВП на Франция и Германия за второто тримесечие на 2009г. от 0.3% 3м./3м. показа, че едногодишна рецесия в двете водещи икономики от Еврозоната технически приключи предсрочно. В последните месеци имаше силно подобрение на редица водещи индикатор от Европа и САЩ в т.ч. индексите за бизнес активност в промишления и в сектора на услугите (които се покачиха към и дори над важното ниво от 50.0 пункта - разделител между икономическата експанзия и свиване), солиден растеж на потребителското доверие над неговите нива от разгара на финансовата криза през миналия септември, когато беше фалита на Lehman Brothers. Появиха се сигнали за постепенно възстановяване и на жилищния сектор в САЩ - от който на практика преди около 2 години тръгна и общата световна криза, преминало първо в ипотечна, последвана от финансова и достигнала до тежка глобална икономическа рецесия в края на миналата и началото на 2009 г. Това даде основание на редица водещи международни финансови институции като МВФ, Световната Банка и ОИСР да погледнат по-позитивно в бъдещото и да повишат своите прогнози за икономическото развитие до края на настоящата и през следващата година.

Общият „прекомерен" позитивизъм за предсрочно и рязко икономическо възстановяване, доведе до ново силно възходящо движение на фондовите и пазарите на суровини, като индексите на водещите европейски, азиатски и американски борси покачиха до 11-12 месечни върхове. Декемврийските фючърси на златото успяха в началото на септември да пробият обратно над 1000 д. за тройунция достигайки 18 месечен връх към 1025д. - точно под рекордните негови върхове от март 2008 г. в 1033/32 д. за тройунция, а петролът поскъпна до 75 д. за барел. Това доведе до възходящо движение на цените на суровините като цяло, което пък помогна за допълнителния възходящ тласък на пазарите на акции и до добро възходящо движение на компаниите от минно-добивния, финансовия, строителния и високотехнологичния сектори. В същото време серията финансови мерки от страна на Федералния резерв на САЩ, предприети в края на миналата година и началото на тази година за справяне с тежката кредитна криза и „налетите" стотици милиарди долари в паричната система, доведоха до сериозен спад на цената на доларовия кредитен ресурс на междубанковите пазари.  Тримесечните лихви по т.н. доларови Либори от началото на септември паднаха до рекордни ниво под 0.3% на годишна база, като така за пръв път в историята доларовата лихва се оказа по-ниска от тази в йени или в швейцарски франкове. На фона на силния „риск-апетит" за инвестиране в по-доходоносни финансови инструменти, това доведе до статут на долара като основна валута за рефинансиране (т.н. carry trade валута) - валута в която се теглят краткосрочни заеми и се инвестира в по-високолихвени валути (като AUD, NZD, EUR) и по-доходни рискови пазари като тези на акциите или на суровините. Именно тази нова функция на американската валута беше в основната на неговата рязка обезценка през септември и „зациклянето" в порочния кръг: спад на долара - покачване на цените на акциите и на суровините като петрол, злато и др. - нови заеми в долари и тяхното поредно инвестиране, водещо до нов спад на долара и т.н.

Самият ФЕД сякаш подкрепи тази негативна тенденция

след като на поредно заседание обяви, че запазва досегашната си политика на почти „нулеви лихви" и на доставяне на „изобилна ликвидност" на паричните пазари, макар да отчете възможността за скорошен край на рецесията и в световната водеща икономика най-вероятно през третото тримесечие на годината. Въпреки солидните сигнали за глобален икономически подем, страните от Г 20 продължават да се ангажират със запазване на досегашните мащабни антикризисни пакети от мерки (главно в жилищния сектор и различните програми в подкрепа на автомобилния бизнес), с което на практика помагат за „раздуването" на цените на финансовите активи. Изглежда опасенията от нов икономически спад при евентуална по-ранна т.н. „изходна стратегия" от редицата икономически стимули на фона на все още тежките проблеми с растящата безработица в световен мащаб, карат управляващите в индустриално развитите и най-силно развиващите се  икономики „мълчаливо" да подкрепят еуфорията на спекулативните инвеститори и финансови институции и текущата обезценка на долара. Дори администрацията на президента Обама сякаш започна да обмисля промяна в дългогодишната политика на силен долар с оглед новите приоритети на държавата. А именно преминаване от досегашен основен световен потребител, в страна с повишена спестовност и нарастващ износ, за сметка на очакваното от Азия (в частност Китай) и  Европа стимулиране на вътрешното потребление за сметка на досегашната им силно експортна насоченост.

Всички това беше в основата на новата рязка обезценка на долара на валутните пазари и на рязкото поскъпване на еврото над 1.4445/1.4339 - до нов едногодишен пик от 1.4844 долара. Все по-често се чуват призиви за продължаване на тази негативна за долара тенденция и поскъпване на единната европейска валута към и дори над 1.5000 нивото в скоро време. Но сякаш назрява рискът от оформяне поне на временно дъно за „зелените пари", последвано от негова възходяща корекция. Повод за това може да окаже отново т.н. риск-апетит, който, след като в момента достигна най-високите нива от началото на световната финансова криза, сякаш има потенциал постепенно да забави своята позитивна тенденция през есенните месеци и до края на годината. След бурното поскъпване на акциите на фондовите борси от началото на март насам с над 50%, в последните дни

инвеститорите станаха по-предпазливи

давайки си сметка, че това възходящо движение може би е изпреварило реалното икономическо развитие. Основното опасения на финансовите пазари в следващите седмици и месеци вероятно ще бъде свързано с факта за риска от известно отслабване на силното позитивно влияние върху икономиките на серията агресивни стимулиращи пакет от мерки. Популярната програма „Кеш за стари коли" в САЩ (при която закупилите нови автомобили получаваха данъчни облекчения за 4000 долара) вече изтече в края на август, а през ноември приключва и програмата за стимулиране покупката на първо ново жилище (чрез 8000 долара „бонус" от държавата за всяка сключена такава сделка). Това може рязко да забави в месеците до края на годината позитивния икономически импулс, с оглед оставащия все още нерешен проблем с рекордно високата и все още покачваща се (макар и с по-бавни темпове) безработица, което продължава да държи под натиск в световен мащаб личното потребление и разходи. Именно потребителските разходи са по принцип генераторът на всеки един устойчив икономически растеж и ако скоро няма ясни признаци за тяхното по-солидно съживяване, има реален риск от макар и временно забавяне на темпа на съживяване на световната икономика. Ако тези опасения се потвърдят, това може да предизвика сериозна низходяща корекция на пазарите на акции и нов спад в цените на суровините и по настоящата логика, това би довело до постепенно връщане на доверието към долара като световна резервна валута и т.н. „валута-убежище" при икономическа несигурност. При този възможен негативен за икономиката и позитивен за долара сценарий, американската валута може дори да се окаже, че вече е достигнала своите най-ниски нива за годината, от които да започне дори по-трайно и стабилно ново възходящо движение. Но само по-сериозна паника на инвеститорите на фондовите пазари и спад на EUR/USD обратно под 1.4466/1.4339 (важната зона на подкрепа еврото), ще даде сигнал за поредна обезценка на единната европейска валута обратно към/под 1.4190/1.4045 бившите негови дъна от кря на лятото и дори спад към 1.3830/1.3739 - следващата важна средносрочна зона на негова подкрепа.

Само ясно запазване на текущия възходящ икономически импулс, съпроводено с продължават интерес за инвестиране на „евтини" долари в различни високодоходни финансови активи, ще запази настоящия спад на американската валута и може да доведе до по-нататъшно поскъпване на EUR/USD към 1.5000 и 1.5150/1.5250 нивата и дори да се заговори за ново движение към рекордния връх на еврото от юли 2008 г. в 1.6038 долара -поне докато ФЕД на САЩ не даде сигнал за началото на нов цикъл на повишение на лихвите.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo