Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Подготовката на държавен бюджет за 2010 г. при съществуващата неяснота за настоящето и бъдещето на световната и българската икономика е комплицирана дейност, изискваща високи професионални умения. Вероятно как­во­то и да се каже, както и да се каже, винаги ще страда от непълнота и несигурност. Също така е ясно, че при конкретните условия критичните бележки ще звучат по-уместни и по-приемливи, отколкото едно подчертано позитивно отношение към проекта.

Именно при такива условия обаче формирането на адекват­на и относително пълна представа за близката перспектива с оглед изработването на правилна макроикономическа политика е най-належащо. При стабилна дина­ми­ка и пропорции вариантите се наместват сякаш от само себе си, а и макроикономи­ческите въздействия не са толкова резултатни. Във времена на несигурност необ­ходимостта от подходящо формулирана и насочена макроикономическа политика се чувства най-силно. В такива времена неудачно провежданата макроиконо­ми­ческа политика може да нанесе много по-големи вреди.

Подхождайки от такива позиции ще се постарая да формулирам избира­тел­но няколко принципни критични бележки към проекта без претенции за пълнота.

1. Необходимост от поставяне на правилна диагноза

В проекта се акцентира прекалено много на това какво е станало през пред­ходната година (и преди това), докато не по-малко внимание заслужава въпросът защо е станало. Преодоляването на затрудненията, създавани от кризисната ситуа­ция, изисква изясняване и открояване на причините, които са съдействали за до­сти­гане до финансовата и икономическа криза и вече на следващ етап - набелязване на мерки за премахване на причините, а не толкова за смекчаване на ефектите и туширане на последствията. В про­екта се подхожда до голяма степен технократски, което води до екстраполация на числа и тенденции без необходимото им съдържателно осмисляне. Надделява чис­ловата инерционност, за сметка на съдържателното осмисляне и попълнение. Имен­но поради това е трудно (ако не и невъзможно) да се открои определена фи­лософия и система на виждания, която стои в основата на изработването на кон­кретните предложения.

За 2005-2008 г. ЕС-15 поддържа средногодишни темпове на прираст на БВП от 2%, докато България съумява да реализира средногодишни тем­пове от 6.2%. Практиката показва, че е възможно българската икономика да поддържа относително високи темпове на икономически растеж при сдържано външно търсене. ЕС предвижда свиване на БВП за страните от ЕС-15 за 2009 г. от 4% и от 0.1% за 2010 г. (както се посочва и в проекта), но редукция на БВП за България от 1.6% и 0.1% респективно (което може да се види на страницата на Eurostat в Интернет). Остават загадки ос­нованията за предвижданата в проекта редукция на БВП за България от 6.3% и 2%, които предопределят приходната и разходната част.

2. Уточняване на източниците и финансирането на икономическия растеж

Най-общо източниците за финансиране на икономическия растеж могат да се определят като вътрешни и външни. Статистиката демонстрира относителна ста­билност на вътрешните източници - години наред вътрешните спестявания са на равнище от 15% от БВП. За предходните години външното финансиране беше до­миниращо, така че нормата на натрупване превишаваше 35% от БВП.

Не съществуват основания да се счита, че може да настъпи революционен обрат в поведението на вътрешния спестител. В такъв случай отново равнището на напрупване като предпоставка за осигуряване на определена икономическа дина­мика корелира с външното финансиране.

В проекта се предвижда равнище на ПЧИ за 2009 г. от 3 млрд.EUR, които за следващите четири години нарастват до около 3.5 млрд.EUR. Общият размер на очакваните ПЧИ за 2009-2013 г. е около 13.5 млрд.EUR, докато за 2006-2008 г. той е 21.4 млрд.EUR. Преодоляването на кризисните затруднения би следвало да привлече отново чуждестранен капитал в България, така че драстичната разлика по-горе остава трудно обяснима. Ако страната съумее да възстанови доверието на ЕС, тогава и чуждестранните инвеститори ще проявят по-голям интерес, така че потокът от чуждестранен капитал ще трябва да се увеличи. Толкова повече, че в бъдеще ще е наложително привличането на стратегически инвеститори. Предпоставка за по-високия интерес на чуждестранния инвеститор е по-високата доходност на инвестициите при обезпечена сигурност на перспективата (присъствието на ЕС). Но тогава ще се променят структурите в платежния баланс и ще е необходимо преоглеждане на предложената проекция.

3. Взаимоотношенията с ЕС

Финансово-икономическите ни взаимоотношенията с ЕС в предложения проект са до голяма степен вир­туални. В действителност ЕС е гарант на прогресивното социално-икономи­ческо развитие на страната и въстановяването на доверието на ЕС е ключова предпо­став­ка за социално-икономически просперитет.

В проекта надделява пожелателното начало във взаимоотношенията ни с ЕС. Необходимо е поемането на ясен ангажимент за премахване на пречките пред нормалното ни членство в ЕС, с ясно очертани срокове и институционални (пер­со­нални)  отговорности. Нищо подобно не може да се открие в проекта.

В приведените таблици са записани като "Външни помощи" очаквани постъпления за 2010-2012 г. от около 7 млрд.лв. (вкл. 2 млрд.лв за 2010 г.), докато гласуваните грантове от ЕС се оценяват на поне два пъти повече. Видимо негласно правителството се надява на европейски помощи, но избягва да поеме конкретни ангажименти, с конкретни срокове и отговорности. В такъв случай и бъдещият отчет остава персонално неадресиран. А и дали се залага усвояване на грантовете от 50%? В противен случай помощите следва да бъдат чувствително по-високи.

Като цяло проектът оставя впечатление за стремеж към колкото се може по-общо, безадресно и обтекаемо представяне. Показателно е, че дори не същест­ву­ват сравнения с отчетни години (например 2008 г.!). Обективните трудности не могат да оправдаят усилията за избягване на отговорности, за осигуряване на ненапрег­на­тост при бюджетното изпълнение и паралелно с това - за насочване към неадекват­на макроикономическа, респективно фискална, политика.

ГМ/241009

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo