Странно е колко силен ефект предизвиква евтината музика, отбелязва популярният англйски драматург и композитор Ноеу Коуард. Най-вероятно той би казал същото и за евтините пари. С депозирани средства, които трупат лихва не много по-голяма от 0 процента в много от индустиралните страни се наблюдава стремителен възход на финансовите пазари. Tака започва анализ на сп. Economist относно причините за ръста на фондовите пазари и основата върху, която стъпват и най-вече политиката на големите икономики да поддържат ниски лихвени проценти.

В САЩ вложените пари в нискорисковите взаимни фондове носят дивиденти от не повече от 0.1% след като бъдат обложени с данъци. Така ако бъдат вложени 100 000 долара в тези фондове, инвестиращи предимно в държавен дълг и депозитни сертификати, след година инвеститора ще бъде с едва 100 долара печалба.

За това няма нищо учудващо във факта, че инвеститорите вече изтеглиха 332 млрд. долара от тези типове инвестиционни схеми или около 10% от общите им активи, според информационната служба EPFR Global.

В другите страни играчите също изглежда, че са пренасочили кешовите си наличности на финансовите пазари. Глобалният индекс MSCI измерващ движението на акции и индекси по целия свят е нараснал с 24% от тази година, след като за периода между 1 януари и 6 март спада с подобна стойност.

На дълговите пазари разликата в лихвите между високодоходните корпоративни дълговите книги и държавните бондове (спредът)  в началото на годината достигна 16 процентни пункта, като в момента средно той е около 7.5 процентни пункта. Като по този начин следва почти плътно движението на борсите. Стоковите пазари също не правят изключение, след като златото се върна обратно над 1000 долара за трой унция.

Това което виждаме сега е една „сладка точка" в която се преплитат все по-добри прогнози за икономически и финансови резултати, но перспективите за влияние върху водещите лихви са замразени следствие на потиснатата инфлация.

На 23 септември ФЕД обяви, че американската икономика е отлепила от дъното, но основните лихви няма да бъдат променяни.

Данните за второто тримесечие показват, че икономики като Германия и Франция вече са изплували от блатото на рецесията. Освен това печалбите на компаниите от S&P 500, независимо, че на годишна база се понижават с 30% за второто тримесечие отбелязват възход спрямо периода януари-март. Това дава основание на анализаторите да очакват ръст от 28.7% на корпоративните печалби през 2010 г.

Каквото важи за развитите икономики се отнася сега и за развиващите се пазар. В тези страни борсовите индекси са нараснали със значителните 62% от началото на годината и са 94% над техните най-ниски стойности.

В интерес на истината дори се заговори, че пазарите в развиващите се икономики ще надуят следващия балон, благодарение на по-свободната политика от страна на регулаторните органи. Много от инвеститорите са на мнение, че в тези страни има по-големи шансове за растеж отколкото в развития свят. Доказва го и силното вливане на ликвидност в китайските базари. Според Societe Generale банките в Китай които не искаха да отпускат кредити, сега са го направили на кредитополучатели които не искаха да теглят заеми. Това доведе до изливане на средства на фондовите и стоковите пазари както и при недвижимите имоти.

Все пак трябва да отбележим, че разговорите и темата за този балон изпреварва реалният ход на събитията. Важно е обаче да се запомни, че този вече шестмесечен ръст, може да бъде заличен за също толкова време или дори по-малко - точно както стана след септември миналата година.

По-важният въпрос е дали този скок  (Dow Jones Industrial Average наближава 10 000 пункта при 14000 за октомври 2007 г.) е началото на един дългосрочен бичи пазар(характеризиращ се с ръст) или на такъв, който ще се озове в капана на мечките, който щракна за Япония през 90-те години на миналия век. Така заради редицата правителствени намеси и стимули икономиката с силно зависима от решенията на централните банки и властите в отделните държави и може да тръгне в по нанадолнището още един път, щом тази подкрепа се оттегли.

Някои от тези стимули вече изчерпаха средствата заделени за тях. Програмата „кеш за брички" в САЩ например помогна на продажбите на нови автомобили в САЩ да достигнат приравнено годишно темпо от 14.1 млн.  през август. За септември обаче се очаква продажбите да спаднат значително до 8.8 млн. на осреднена база според Edmunds.com.

Списанието привежда интересен пример за състоянието икономиката в момента. То е окачествено със сюжета от филма Уикенд при Бърни, в който двама офис служители се натъкват на мъртвия си работодател, отивайки в охолното му имение с идеята да празнуват. След това с цел да продължат партито те слагат слънчеви очила на неговото лице и се преструват че началникът им е жив.

Фондовият пазар и този на корпоративните дългови книжа също така бяха ускорени благодарение на мерките за количествено улеснение (печатане на пари, с които се изкупуват облигации от страна на централните банки). Мярката спомогна за запазването на нивата на лихвите по държавните книжа. През юни лихвата по десетгодишните правителствени бондове на САЩ възлизаше на около 4% при 3.5% сега, която е сред най-ниските в историята. Страховете сега са че, ако количествените улеснения спрат, лихвите могат да се покачат стремглави, което да увеличи цената на заемите като цяло.

Наскоро дори се появиха твърде цинични покани от страна на хедж фондовете, коментира списанието. Мениджър на такава структура в Лондон заяви, че количествените улеснения в даден момент ще спрат, но до тогава бичият фондов пазар ще бъде подпомогнат от правителствените марки и че всеки би трябвало да се възползва от това.

От друга страна по всичко личи че фондовият пазара следва плътно прогнозите за икономическо възстановяване. Широкият американски индекс S&P 500 върви при стойности на съотношението P/E от 20 (цената на акция отнесена към разпределената печалба върху ценната книга)  взимайки предвид прогнозите за оперативните печалби. Приведено към официалните счетоводно стандарти обаче съотношението достига 27. И двете стойности за далеч от средните си. Според анализаторската компания Smithers & Co американският пазара е надценен с 37% взимайки предвид резултатите на компаниите за последните 10 години в резултат на което пазарите изглеждат уязвими от нова дупка.

Изданието припомня наскоро заявено становище от UBS ,според което излятата ликвидност на пазарите помпа много по-силно индексите, отколкото фундаменталните данни. А трендове задвижени по този начин имат навика да обръщат посоката си, заключва Economist.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo