"Фалшиви пари за Великден", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Чували с фалшиви банкноти аха да залеят пазара по Великден. Печатница за ментета разбиха полицаите в бургаското село Черни връх вчера. Спецовете били удивени от майсторската изработка на десетолевките и двадесетолевките. Първите ужилени с ментетата щели да са овчари от Странджа. Босът на печатницата - 50-годишният Димитър Георгиев, наскоро излязъл от затвора след присъда за фалшифициране на пари. Бургазлията и помагачите му смятали да напазаруват с пачките цели стада и да ги препродадат преди Великден и Гергьовден. Криминалистите не изключват част от ментата вече да са пласирани. Те се различавали от оригиналите по липсата на воден знак и релефен печат, но измамата трудно се хващала с просто око. Тарикатът Димитър дори им залепвал цигарен бандерол, който имитирал разноцветната лента.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Хора в парламента свързани с наркотрафика" четем на първа страница във в. "Монитор"
Депутати са свързани с наркотрафика. Бомбата хвърли парламентаристът от „Атака" Десислав Чуколов, след като народните представители изслушаха на закрито заседание МВР шефа Цветлин Йовчев за аферата с хванатия 1400 кг кокаин в гуми за ралито „Париж-Дакар" и обиските в офисите на общинаря от ГЕРБ и шеф на бюджетната комисия в СОС Орлин Алексиев, проведени веднага след нея. А също и за връзката между аферата и делото срещу Брендо „Кокаинови крале", за която потвърди наскоро самият Йовчев. Изслушването продължи близо час, като след него Йовчев лаконично избягна въпросите. Чуколов обаче, по чиято идея беше проведено то, обяви: „След всичко, което чух, ми стана ясно, че в залата има хора, свързани с наркотрафика". В залата бяха само депутатите и вътрешния министър без каквито и да било други външни лица освен стенографките. Чуколов обясни също, че Йовчев им е разказал схемите, по които са се перяли парите от дрогата, и допълни, че чутото било като сценарий на сериал, подобен на „Семейство Сопрано", както и че „Атака" ще настоява за разсекретяване на стенограмата. „След като се разсекретят документите, ще стане ясно, че ГЕРБ не са били такива борци срещу престъпността, каквито се изкарват", обобщи той.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Онлайн покупките: повече дрехи, но вече и храни", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Дреха. Това е най-любимата покупка на пазаруващите онлайн в България. Вторият бестселър е доставката на готова храна, докато покупките на хранителни продукти все още са в дъното на класацията. Това сочи представително проучване на "GfK България", направено през последния месец сред пазаруващите, което беше представено на конференцията "Онлайн продажбите на храни", организирана от списание "Регал", част от групата на "Икономедиа".

Търговци на храни обаче отбелязват, че все по-осезаема част от продажбите им минават през интернет (виж другия текст), но посочват като задължително условие да имат и класически магазин, където клиентите да опитат продуктите. Освен това данните на GfK показват, че средната сметка при храните е най-висока (виж графиките).
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Тировете пак напълно свободно по магистралите", пише в. „24 часа"
Още по-либерален режим за движението на тировете по празници и в почивните дни въведе държавата за тази година, като ги пусна да се движат свободно не само по магистралите, но и по първокласните пътища.

Това става ясно от заповедта на пътната агенция, която традиционно се издава преди активния летен сезон. Според нея камионите над 12 тона няма да се движат в периода от 1 юли до 15 септември в петък от 18 до 21 часа и в неделя от 14 до 20 часа.
Също така се забранява движението им целогодишно в последния работен ден преди официален празник от 18 до 21 ч и в последния почивен (празничен) ден от 14 до 20 часа.
Мотивите - осигуряване по-висока безопасност на движението в тези периоди, както и доказаната досега "ефективност и превантивност с цел предотвратяване и/или установяване на нарушения на обществения ред при ползване на тези пътища, както и с цел осигуряване на безопасни условия за живота, здравето и имуществото на гражданите".
Но се оказва, че осигуряването на по-високата безопасност се налага само за 6 отсечки в страната - първокласни и второкласни.
Прочети още от в. „24 часа"

"Партиите ще се измъкнат безнаказано от скандала с трафика на лични данни" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май. Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.

Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността помежду си и да обясняват колко трудно ще бъде да бъде някой наказан. А ако изобщо се стигне до санкция, тя може да се очаква далеч след приключването на изборите. Освен това виновник ще се търси сред хората, събирали подписи, а не сред партиите, тъй като по закон отговорността е лична.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"46% не знаят как им определят лихвата по заема" е заглавиe от в. "Труд"
Хората не са запознати с условията по ипотечните си кредити. Това показва проучване сред 1394 потребители на финансовия консултант "Моите пари". От анкетираните 36% ползват жилищен кредит, а 42% от тези, които нямат, биха желали да кандидатстват до една година.
46% от хората, които вече имат заем, не знаят как се формира лихвата. Приблизително толкова са и клиентите, които си мислят, че лихвата е фиксирана за целия срок на договора, което не е вярно. Объркването идва от това, че за някои продукти цената не се променя, но за определен срок.
"Основният ипотечен кредит, който се търси, е с плаващ лихвен процент, независимо че се предлагат и продукти с фиксирана лихва за определен период", каза Теодор Младенов, директор "Банкиране на дребно" на СИБАНК, която е съавтор на проучването.
Прочети още от в. "Труд"

„Плащат ли данъци бояджията и чистачката", пише в. "Сега"
Питате ли се какви данъци плаща автомонтьорът, който се грижи за здравето на колата ви? Дали пенсионерката, която идва да мие прозорците в апартамента ви веднъж в месеца, декларира доходи в НАП? Ако можете да си позволите детегледачка, замисляте ли се дали тя попълва данъчни декларации и внася ли осигуровки върху сумите, които й плащате. Ами бояджията, който е освежил стените у вас, ВиК майсторът, който е оправил капещите кранчета в кухнята и банята, дърводелецът, който ви направи онези чудесни шкафчета - за техните "хонорари" има ли 10% плосък данък? Те не пишат фактури, не разнасят касови апарати, не издават касови бележки.

Всъщност всеки от горните герои е част от явлението, което наричаме "сива икономика". Вие също на практика храните тази икономика със собствените си пари, като плащате за получените стоки и услуги "на ръка". Дори когато купувате бурканче мед, китка цветя или семена от улична сергия.
Прочети още от в. "Сега"

"Дарителство ли? Егоизмът е спасителната лодка" пише в. „Труд"
Българинът не е толкова щедър, колкото изглежда на пръв поглед, сочи тъжната статистика на финансовото министерство. Вярно, не са един и два случаите, в които се намират добри хора за една или друга кауза, но като цяло дарителството не е нещо, което българите правят масово, още по-малкото пък осмислено и редовно. Възниква въпросът дали българинът наистина е егоистичен и неотзивчив, или проблемът е друг.
Какво показват официалните данни? Едва 2208 българи са обявили в данъчната си декларация за 2012 г., че даряват. Това са 0,1% от работещите българи. Общата сума на благотворителността от физически лица през годината е била 2 754 822 лв. С есемеси и телефонни обаждания са дарени още около 2,2 млн. лв., пише в анализа на Българския дарителски форум. Около половината от сумата, която постъпва по телефона, се събира в рамките на "Българската Коледа", а другата половина - чрез единния дарителски номер 17 777.
Още по-интересно е на кого дарява българинът.
Прочети още от в. „Труд"

"Азербайджан иска наши ТЕЦ и торов завод", четем във в. "Монитор"
Азербайджан има интерес да инвестира в наши ТЕЦ и завод за азотни торове. Тези възможности са били обсъдени по време на вчерашната среща на азербайджанския енергиен министър Натиг Алиев с премиера Пламен Орешарски и енергийния министър Драгомир Стойнев. Алиев обаче не конкретизира към кои централи и заводи има интерес от страна на Баку.
По тези възможности за инвестиции ние не само обменихме мнение, но и създадохме механизъм за реализацията им, съобщи на брифинг в Министерския съвет Алиев. По думите му вчера са били дадени инструкции на експертите да започнат с подготовката на споразумения. Документите трябва да са готови в рамките на седмица ¬ до 10 дни, или най-късно след две седмици, каза азербайджанският министър.
Натиг Алиев подчерта, че вчерашната му визита в България е продължение на постигнатите договорености за стратегическо партньорство между София и Баку при посещението на българския премиер Пламен Орешарски в Азербайджан през февруари. Той потвърди интереса на страната си към модернизацията и увеличаването на капацитета на газовото ни хранилище в Чирен. Според него азербайджанската газова компания СОКАР има огромен опит в тази сфера и за нея това ще е интересен проект.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Кой създава кризите", пише в. „24 часа"
Голямата депресия можеше да си остане малка рецесия
По време на криза винаги се разгорещяват дебатите какви политики да бъдат приложени за възстановяване на икономическия растеж. Левият и десният лагер се сблъскват традиционно както в сферата на икономиката, така и в сферата на политиката. Но докато устойчиво разрешаване на този спор засега е невъзможно до голяма степен поради неговото хипотетично естество, доста категорична оценка може да се постави върху историческите причини за създаване на икономическите кризи. От дистанцията на времето е възможно да се анализира с висока точност дали причините за определена рецесия в миналото са гравитирали основно около пазарен или държавен провал. Да направим бърз преглед на причините зад най-големите кризи и депресии през XX и XXI век. В първата част ще погледнем две от най-важните кризи през XXI век - паниката от 1907 г. и Голямата депресия.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Китай и Виетнам искат наш ориз", пише в. "Стандарт"
Българските сортове семена стават хит в чужбина. Най-търсени са в страните от Азия - Китай, Виетнам, Казахстан, Ирак, Алжир, съобщи шефът на Селскостопанската академия доц. Христо Бозуков. Огромен интерес предизвиква родният сорт ориз "Вики", който искат да сеят виетнамски фермери. В Китай пък търсят български зеленчуци и овошки, докато Казахстан се интересува от нашата селекция на боб и тютюн, както и от породите ни животни. Разсад от българска маслодайната роза пък се търси в Китай, Ирак, Виетнам и Алжир. Седем наши пшеници са вписани в Турската национална сортова листа. Това са "Аглика", дело на учените от Добруджанския земеделски институт, и пшеницата "Венка" - разработка на Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик". Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово има пет сорта пшеница, вписани в националната сортова листа на Турция. Това са "Садово 1", "Момчил", "Катя", "Юнак" и "Гея 1". Сортът "Момчил" е признат и в Македония.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Peugeot свива марките си наполовина", пише в. "Капитал Daily"
Френският автомобилен гигант Peugeot Citroen ще намали наполовина броя на предлаганите модели като част от програмата за връщане към рентабилност, съобщава Financial Times. Групата също така планира да разработва премиум марките на подразделението Citroen като самостоятелно звено. Peugeot е вторият най-голям производител на автомобили в Европа след Volkswagen, но за разлика от германския си конкурент не успя да се ориентира към развиващите се пазари и да компенсира спадащите продажби на Стария континент, където те намаляха до най-ниското си ниво от две десетилетия. От 2012 г. насам френската компания е натрупала нетни загуби в размер на 7.5 млрд. евро.

През февруари Peugeot обяви увеличаване на капитала си с 3 млрд. евро, в което участват френското правителство и китайската държавна компания Dongfeng Motor Group, срещу което ще получат по 14% от акциите. Сделката намалява значително дела на семейство Пежо и предвижда по-тясно сътрудничество на азиатските пазари. След тези размествания компанията беше оглавена от португалеца Карлос Таварес, който дотогава беше вторият човек в ръководството на конкурента Renault.
Прочети още от в " Капитал Daily"