Когато банките на САЩ се надпреварват да раздават заеми по време на кредитния бум, Анди Бийл стои настрана и наблюдава всеобщата лудост. Вместо да се включи в тази обща лудост, той ограничава бизнеса си и съкращава наетия персонал. Сега, когато всички се чудят откъде да вземат пари и разчитат на спасение от правителството, Бийл пуска в обръщение запазените свободни пари и започва да придобива активи на много ниски цени. През последните 15 месеца той е откупил заеми на стойност $800 млн. от фалирали банки, може би повече от който и да е друг. 

Историята на 56-годишния милиардер от Тексас, основател и собственик на Beal Bank, е доста показателна. До известна степен тя опровергава твърдението, че недостатъчно стриктната регулация е една от основните причини за настоящата криза.

Анди Бийл, който по-рано дразнеше властите с отказа си да играе в общ отбор и „според правилата", сега е банкер за образец, който не е получил нито цент държавна помощ. Той определя себе си като „последовател на доктрината за свободната воля" и посочва правителството като виновник за настоящата криза, тъй като е упълномощило само няколко агенции да дават кредитен рейтинг, а след това е настоявало паричният пазар и пенсионните фондове да купуват само книжа с най-високи рейтингови оценки. Бийл обвинява правителството и за това, че е подмамило хората да трупат дългове, гарантирайки всичко - от банковите депозити на Fannie Mae и Freddie Mac до студентските заеми.

Бийл смята, че е „лудост" банкерите, които са действали безотговорно, да получават пари от държавата, а той - не. Същевременно собственикът на Beal Bank използва тяхното безразсъдство, за да увеличи собственото си състояние. „Това е възможността на живота ми. Ние ще станем банка с $30 млрд. активи без каквато и да било помощ от правителството", казва Бийл. Наистина сумата не е голяма в сравнение с балансите на изпадналите в затруднение банки, възлизащи на трилиони долари, но важното в случая е, че този милиардер не играе с парите на другите - той е едноличен собственик на банката си и действа като такъв.

Различният

Анди Бийл определено не се вписва в конвенционалната представа за банкер - той е хазартен тип, обича много да играе покер, няма магистърска или бакалавърска степен, никога не е работил за голяма компания, избягва публичните изяви и се чувства неловко, когато трябва да попадне в центъра на общественото внимание. След като е бил 20 години в бизнеса, миналата година за първи път посещава банкерска конференция.

На писта кара с 240 км/час една от деветте си състезателни коли, всяка от които струва $100 000, а по улиците на града се движи с грамаден Ford Excursion - автомобила, в който се чувства в безопасност, след като през 2000 г. катастрофа и пиян шофьор му причинява белодробна травма. Когато Ford Motor спира производството на Excursion преди няколко години, той си купил още една кола, която държи в резерва.

Математически гений

През 1993 г. Анди Бийл е разработил свое предположение от областта на теорията на числата и е предложил награда от $100 000 на този, който може да го докаже или да го опровергае. Създава компания за ракети, която построява най-големия задвижван с течно гориво двигател от космическите мисии „Аполо" насам. След като изхарчва $200 млн. за четири години, той закрива компанията - убеден е, че не е възможно да се състезава със субсидиите на НАСА.

През 1988 г. Анди Бийл основава в Тексас Beal Bank и започва да изкупува необслужвани жилищни заеми от закъсали банки. Дълго време неговата Beal Bank е била уникална с това, че предимно купува заеми на вторичния пазар, вместо да ги генерира. Това се оказало успешен модел, защото през 2000 г. списание American Banker обявява Beal Bank за най-печелившата банка в страната, чиято възвръщаемост на капитала за последните пет години е била 50%. До септември 2004 г. активите на Beal Bank достигнали $7.7 млрд.

Без хазарт в бизнеса

Въпреки че е любител на покера, в банковите дела Анди Бийл играе картите си внимателно. В продължение на три дълги години - от 2004-а до 2007-а, докато кредитните пазари са полудели и заемодателите прибират печалби с милиарди, той на практика е престанал да взема и да изкупува заеми и до септември 2007 г. активите на финансовата му институция се свиват до $2.9 млрд. Разтревожен, че потребителите трупат прекалено много дълг, Бийл започва да се отдръпва от жилищните заеми, даже и от тези, гарантирани от двете квазиправителствени агенции за ипотечно кредитиране Fannie Mae и Freddie Mac, за които смята, че са прекалено финансирани. А за гаранциите по сделките казва, че „нямат никаква стойност". Спрял да дава и търговски заеми, намалил активите на банката си, редуцирал персонала си наполовина - от 400 на 200 души, и започнал да идва на работа в 10:30 ч и да си тръгва в 14:30 ч. След това се прибирал вкъщи, за да се разходи до близката рекичка с най-малкото от шестте си деца. Убивал времето си в игра на табла или карайки състезателни коли, а по време на дългите обеди с приятели роптаел срещу „глупавите заеми".

„Мислех си, че това ще свърши до шест месеца и здравият разум ще се върне - спомня си Бийл. - Ако знаех, че ще продължи близо четири години, щях да се захвана с нещо друго."

Под лупа

Странното му поведение озадачавало регулаторите, кредитните агенции и даже собствения му борд. Те недоумявали защо той страни от огромните печалби, които големите банки в страната прибират. След това дошло нещо много лошо: докато банките с лека ръка раздавали безразсъдно кредити, регулаторните органи насочили вниманието си към Beal Bank, която отказвала да „играе" заедно с другите. Ходовете на Бийл ги обърквали и ги притеснявали и те започнали да го проучват и да му задават въпроси като: „Какво правиш? Хем свиваш дейността си, хем вдигаш капитала си - спомня си той и добавя: - Аз просто не се вписвах в тяхната рамка." После започнали да го тормозят кредитните агенции заради намаляващия му кредитен портфейл. Те никога не понижили рейтинга на банката му, но го мъмрели заради липсата на „последователен" бизнес модел. Въпреки това Анди Бийл знаел, че неговото време ще дойде.

Развръзката

След като кредитният балон се спука и повечето финансови институции сега се борят за оцеляването си, Анди Бийл като пилот, който знае кога да натисне газта, започва да изкупува токсични активи, да дава кредити повече от всякога и отново да увеличава персонала си, който достига 450 души. През последните 15 месеца Бийл е утроил активите на банката си до $7 млрд., докато гиганти като Citigroup и Morgan Stanley се свиват и прибягват до милиарди долари от парите на данъкоплатците за спасението си.

От ноември 2008 г. насам Анди Бийл е закупил ценни книжа за жилищни кредити с номинална стойност $2 млрд. Но не е „всеяден". Все още подбира заемите и купува само 3% от това, което му се предлага.

Клиентът на Лас Вегас

Анди Бийл е известен като добър играч на покер, спечелил най-много пари в един-единствен ден. Това се случило на 13 май  2004 г. в хотел-казино „Беладжио" в Лас Вегас, където той прибрал $11.7 млн.

През 2001 г. Бийл започва да посещава „Беладжио" и отправя предизвикателство към най-добрите професионални покерджии в света, известни като „Корпорацията", за участие в игри с високи залози. Мотивът му не били парите, а желанието да докаже, че може да блесне във всичко, с което се заеме. Целта му била да накара колективът от професионални играчи да направи толкова високи залози, че играта им да бъде повлияна от рискуваната сума пари. До края на срещите им през 2004 г. те вече играели с миза от $100 000 и $200 000, като залогът на масата надвишавал $20 млн. Тази история е описана в книгата на Майкъл Крейг „Професорът, банкерът и кралят на самоубийствата". И когато игрите, описани от Крейг, свършват през 2004 г., Бийл се връща отново в Лас Вегас между 1 и 5 февруари 2006 г., за да играе отново срещу „Корпорацията" в казино "Уин". На 5 февруари той губи $3.3 млн. Седмица по-късно се връща и спечелва $13.6 млн. от „Корпорацията" по време на дневни разигравания от 12 до 15 февруари. Игрите се възобновяват между 21 и 23 февруари и тогава Бийл губи от представителя на професионалните играчи $16.6 млн.

Първият пробив

На 19-годишна възраст Бийл купува къща за $6500 и започва да я дава под наем за $119 на месец. Това начинание му носи първата нетна печалба като бизнесмен. След това започва да купува стари жилища, които ремонтира и продава с печалба. Забележителен е с това, че придобива собственост, която никой друг не желае, и я превръща в печеливша. Тази бизнес стратегия му се отплаща и в разгара на спестовната и банковата криза в САЩ в края на 80-те години на миналия век навлиза в банковия бизнес. Основаната от него спестовна банка Beal Bank в Далас, щата Тексас, сега има девет клона и планира да открие нови тази година.

 $2.4 млрд. са активите на Beal Bank, капиталът е бил над $500 млн. към 31 декември 2008 г.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo