Така е било в германската Ваймарска република през ноември 1923 г. Подобна перспектива може би днес стои и пред световната икономика, твърди френският икономист Жак Атали. Новата му книга „Кризата, а след това?" ("La Crise, et Apres?") е остра критика на световните политики за справяне с финансовата криза, коментира агенция „Блумбърг".

Атали е бил специален икономически съветник на френския президент Франсоа Митеран през 1980те. Той е първият ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие, основател е на агенцията за микрофинансиране PlaNet Finance. През 2007 г. той стоеше начело на екипа от икономически съветници на новия френски президент Никола Саркози. Една от най-задълбочените му книги е „Анти-икономика" от 1974 г., издадена също и на български език под заглавие „Икономиката на свобода".

В телефонно интервю за американската финансова агенция Атали е посочил, че корените на сегашните икономически затруднения са с идеологическо естество. „Това беше идеологията на позитивното настроение: ако не си позитивен, ти не вярваш, че нещо може да бъде решено забързвайки хода, ти вече не си член на клуба".

Хората по един напълно тоталитарен начин са си налагали автоцензура, за да не бъдат изгонени от клуба. Тъй като да бъдеш в клуба означава да правиш много пари, те просто са казвали Окей.

Хората не могат да бъдат подлагани на критика за това, че са алчни, ако правят много пари в рамките на закона.

„Проблемът е в това, че нямаше рамки на закона". Според Атали, кризата е можела да бъде избегната, ако нашето разбиране как прекомерното теглене на кредити и превръщането на всичко във финансови активи може да представлява опасност, би довело до по-добра регулация и контрол.

На въпрос, доколко може да се вини предишният шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан за кризата, Жак Атали изтъква, че всякакви персонални обвинения следва да отпаднат. Вината трябва да се хвърли върху системата като цяло.

Нито един човек не е бил повече от част от системата, актьор, нищо повече от „войник в битката при Ватерло" - дори самият Грийнспан.

Новият президент на САЩ Барак Обама според Атали е най-добрият и най-яркият, с най-добрите и ярките съветници около себе си, французинът не вижда някой друг, който би могъл да се справи по-добре от Обама с поста президент на САЩ. Проблемът на Обама е, че ситуацията започва бързо да излиза от контрол, дори за правителството на САЩ.

На въпрос каква е вероятността от глобална депресия, Атали отговаря със следните изчисления. На САЩ предстои 5% спад на Брутния вътрешен продукт. Това означава спад на промишлената продукция с 20 до 25%. Икономическият растеж в Китай е само около 6%, което е твърде малко. Тоест светът вече е в депресия.

Въпросът е как да се избегне голямата депресия - и как да се избегне преодоляването на депресията посредством инфлация. Защото истинската заплаха е целият свят да се превърне във Ваймар.

Дали подобно нещо е възможно? - Кой би казал само преди шест месеца, че национализацията на AIG и RBS е възможна? отвръща френският учен и икономист.

Под „новия Ваймар" трябва да се разбира съчетанието между депресия, безработица и инфлация. Ако пазарите откажат да финансират правителствата, то правителствата ще трябва да финансират сами себе си, като създават пари. Това ще доведе задължително до инфлация, и то едновременно и до депресия, и до инфлация.

Атали не иска да каже, че това е вероятно - но е възможно. Рискът е по-малък от 10%. Само че за национализацията на AIG и RBS вероятността също беше само 10 процента, а това се случи.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo