Едва ли някой е доволен от първия бюджет на правителството на ГЕРБ, оприличен от финансовия министър на постна пица. Той с нетърпение се очакваше от българската общественост и българския бизнес с надеждата, че в него са заложени такива параметри, които ще стимулират икономиката по такъв начин, че през 2010 г. най-после ще започнем да излизаме от кризата. Той бе чакан най-вече от няколкостотин хиляди чиновници в държавната и общинските администрации, учители и дейци на науката и културата, които от юли т.г. не получиха нито лев над заплатата си, а и сега не е ясно дали през 2010 г. изобщо ще получат нещичко като увеличение. Внушителната група на 2,8 млн. български пенсионери също са в неведение дали през 2010 г. ще получат увеличение на своите скромни пенсии. Социалният министър плахо се надява на 5% ръст на пенсиите от юли догодина, но с уговорката - при добро изпълнение на приходната част на бюджета.

Това обаче съвсем не е сигурно на фона на намалението на осигуровките с още 2% (това води до загуби в приходната част на бюджета на НОИ с около 400 млн. лв.) и понижаващи се приходи от осигурителни вноски. Очакванията са, че поне още 100 хиляди безработни от Нова година няма да плащат осигуровки, работодателите им вече са подготвили заповедите за съкращение. Тревожно обстоятелство е, че до края на май 2010 г. е възможно да има у нас над 200 хиляди нови безработни, с което безработицата ще достигне 10 и дори 12% (прогнозата е КНСБ). Предстои връщане от Испания, Италия и Гърция на няколко десетки хиляди наши сънародници, останали без работа, на които им е приключил срокът за получаване на обезщетения в съответните държави.

Вероятно приходната част ще бъде преизпълнена

поне с 1-1,5 млрд. лв., предвид подобрената конюнктура в основните външнотърговски партньори - Германия (ръст на износа й през последните 3 месеца) и в по-слаба степен на Италия, както и някои мерки, които са взети в последните 1-2 месеца в агенция "Митници" и НАП. Ако тези мерки са ефективни и рационални, те следва да доведат до по-висока събираемост на ДДС и акцизи поне с около 10-15%. Очаквам актуализация на Бюджет 2010 и поне с 10-15% завишение на приходната част. Това, според мен, може да стане още през юли, след като се види изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2010 г. Който разчита на бюджета, в лицето на няколкостотин хиляди държавни и общински служители, учители, учени, преподаватели, 2,8 млн. пенсионери, и най-важното - който оцелее дотогава, вероятно ще получи по някой лев над своите мизерни доходи. Но ще му стигат ли те, поне да си плати консумативите за ток, вода и парно.

В приходната част на Бюджет 2010 са заложени данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица в размер на 160621,7 хил. лева. Данък дивидент следваше задължително да отпадне, което е и становище на 6-те работодателски организации у нас. За тази цел корекция следваше да бъде направена и в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Данъкът на едноличните търговци, който е 15%, също следваше да стане от първи януари 10%, за което обаче са нужни изменения и в проектозакона за изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица. По този начин ще се унифицира данъчната нормативна уредба в сферата на подоходното облагане.

С оглед запазването на няколкостотин хиляди самоосигуряващи се лица в т.нар. светла част на икономиката ни, не бе особено удачно извършеното увеличение на задължителните осигурителни вноски с 50,6%. Увеличението, което бе гласувано в НС, е от 76,70 лв. понастоящем за 2009 г. на 115,60 лв. за 2010 г., като е налице съвсем незначително редуциране на процента на вноските (с 2%) - от 21,5% за 2009 г. на 19,5% за 2010 г. Самоосигуряващите се лица ще се облагат върху минимална сума, която се повишава от 260 лв. през 2009 г. на 420 лв. през 2010 г., или с над 70%. Рязкото повишение на вноските ще принуди най-малко няколко десетки хиляди души да преминат в сектора на т.нар. сива икономика.

Други няколкостотин хиляди ще бъдат крайно затруднени, а една част от фирмите ще фалират, респективно хиляди ще преустановят активна трудова и творческа дейност, като отидат към бюрата по труда. Предвид обстоятелството, че част от самоосигуряващите се лица са подизпълнители и контрагенти на по-големи стопански субекти, евентуалните верижни фалити сред тях ще затруднят излизането от кризата на българската индустрия, което ще възпрепятства и българския износ. А последният се очаква през второто полугодие на 2010 г. да започва да нараства. В Бюджета на ДОО е предвидено средногодишният брой на осигурените лица, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" да е едва 17 500. Тази бройка за кризисната 2010 г., когато се очаква безработните да достигнат до 10-12% от заетите лица, може да бъде поне утроена и да не е по-малка от 50 000 души, а лицата да се насочат към залесителни и други рекултивационни мероприятия. В тази връзка следва да бъде отчетено като грешка закриването на Фонд "Българска гора".

В разходната част е налице чувствително намаление на средствата

спрямо Бюджет 2009 за социални, здравни, научни, образователни и културни нужди. Намалението е най-голямо за сферите на науката и културата и в по-малка степен за образованието. Бюджетът на здравеопазването в последния момент преди приемането на Бюджет 2010 бе закърпен, но пак остава твърде оскъден. По отношение на науката редукцията е над 2,5 пъти намаление на Фонд "Научни изследвания", което ще доведе до допълнителен отлив в чужбина на предимно млади научни работници. По времето на предишния мандат се увеличиха разходите за наука в България до 336 млн. лв., или близо 3 пъти. В Бюджет 2010 обаче са отделени нищожни средства за наука, което означава, че ще се пристъпи постепенно към ликвидиране на част от българската наука. Новото правителство вече успя да отмени дяловото участие на българската държава в съвместен проект с IBM за нанотехнологии, като изтегли държавната вноска от него в размер на 50 млн. лева. На практика залитането по чисто пазарен подход към науката ще свие до минимум цялата фундаментална наука с дългосрочно значение, извършвана основно от БАН.

Изследванията за българската култура, литература и история не са пазарни и този подход в стила на либералните фундаменталисти е неприложим, дори опасен за българската, за научните изследвания в България. Налице е вероятност България да се превръща постепенно в страна, макар и член на ЕС, обслужваща други икономики. Това, че не се отделят достатъчно пари за научни изследвания, е в колизия с Лисабонската стратегия. Няма и ясни стимули в Бюджет 2010 за насърчаване на големите фирми (български и чуждестранни, осъществяващи стопанска дейност у нас) да отделят пари за наука и иновации в собствени развойни звена или съвместно с БАН и университетите, за създаване на инженерингови филиали и т.н. Нито един български университет, освен инцидентно за някое незначително мероприятие, не се подпомага активно от страна на бизнеса, както е в повечето развити страни. Средствата за образование се увеличават с 0.1% като дял от БВП, но в номинален размер парите за системата на просветата са намалени с 92 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2009 г.

В Бюджет 2010 силно са редуцирани субсидиите от държавата за неправителствените организации, някои изобщо липсват. За потребителските организации у нас, финансирани досега частично от държавния бюджет, в сметките за 2010 г. не е предвидена субсидия. Нещо повече със заповед на министъра на МИЕТ Трайчо Трайков се прекратява стартиралата процедура за финансиране за 2009 г. на сдруженията на потребителите. Досега на България са отпускани едва 4 евро на 1000 жители (след нас в ЕС е само Румъния с 2 евро) за организациите на потребителите на държавите членки на ЕС, докато в Люксембург те са 1728 евро, в Германия 817 евро, Великобритания -  480 евро на 1000 жители и т.н. След преустановяване на финансирането, независимо че все още имаме еврокомисар по защитата на потребителите, България ще е на последно място в ЕС - със субсидия от 0 евро. На кръгла маса, проведена в София, организирана от представителството на ЕК у нас на 9 ноември 2009 г., еврокомисарят в оставка Меглена Кунева с крайно неодобрение възропта срещу тази мярка.

В разходната част на Бюджет 2010 не са предвидени достатъчно средства както за национални доплащания в областта на земеделието, така и за частично субсидиране на заетостта в областта на индустрията. Програмата за 4-часово заплащане от страна държавата на работниците в предприятия с ликвидни проблеми, стартирала през първото полугодие на 2009 г., следва да се допълни с поне 70-80 млн. лева. По изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал в България, за да продължи да действа в областта на машиностроенето до края на 2009 г., са били необходими 12 млн. лв., които не са отпуснати от МФ.

Мерките по ОП "Човешки ресурси", предназначени за т.нар. частично субсидирана заетост, на които се разчита от страна на МФ в тази насока, все още не са стартирали и обява за тях не е публикувана. Наистина очаква се през декември 2009 г. те да стартират, но те няма да стигнат до всички нуждаещи се от тях стопански субекти. Необходимо бе да се набележат мерки и за сметка на потърсени нови приходоизточници, както се прави и в най-развитите страни в ЕС (Германия, Италия и Франция), за стимулиране на потреблението. Това може да стане само чрез т.нар.

частично субсидиране на заетостта в индустрията, услугите и земеделието, като българската държава частично заплаща на стопанските субекти с ликвидни проблеми част от трудовото възнаграждение на работниците, инженерите, агрономите и т.н. Ако бъдат уволнени десетки хиляди високо квалифицирани работници и специалисти и ескалира нова вълна заминаващи наши сънародници зад граница, за България това ще се отрази пагубно. След няколко години, когато кризата отмине, ще търсим внос на работна ръка от Далечния изток и тя ще ни струва много по-скъпо.

При анализа на Бюджет 2010 г. е необходимо да се отчетат последните данни от Евростат, според които България е на пето място по икономически спад за третото тримесечие за 2009 година. Преди България по спад на БВП се нареждат Естония (-15,3 %), Литва (-14,3 %), Унгария (-8 %) и Румъния (-7,1 %). Спадът на БВП на България е 5,8% на годишна база. В разходната част на проектобюджета е изключително тревожно рязкото намаляване на разходите на следните три сектора: индустриални отношения, наука и образование.
Липса на всякаква визия за развитието на българската икономика, на фона на сериозно редуцираните инвестиции, е отпадането на данъчното облекчение за инвеститори, влагащи над 10 млн. лв. в региони с висока безработица. Тази мярка бе възприемана много позитивно от инвеститорите.

За част от заложените програми на отделните министерства опитът от последните години показва, че те не могат да работят добре, тъй като няма добри политики в съответните области. Повечето от програмите действат не съвсем успешно вече от няколко години, а в програмните бюджети е предвидено да продължат и в следващите 3 години. Сумата от 2,8 млрд. лв. (толкова е предвидено за съответните програми) се отнася за общите разходи по тях само за 2010 г., т.е. ако програмите бъдат преразгледани или редуцирани с бюджет 2010, това ще се отрази и на бюджетите през следващите няколко години и ще освободи огромен ресурс, който може да се използва по-ефективно. Хората ще бъдат предприемчиви, ако имат свободата да го правят и не бъдат затруднявани от държавата чрез ненужни разрешителни режими.

Селскостопанската политика

Проектобюджетът на Министерството на земеделието и храните е намален спрямо ревизирания бюджет за 2009 г. с 32,65%, или с близо 150 млн. лева. Най-голямо е намалението на текущата издръжка с 23,68% и капиталовите разходи с 74,04%, или с около 22 млн.лв., като за тази позиция са оставени едва около 8 млн.лева. За сравнително остарялата материална база на стотиците имоти на министерството, в т.ч. и за около 30 института на Селскостопанската академия, в цялата страна тези нищожни средства няма да стигнат дори за аварийни ремонти.

Премиите за произвеждане и изкупуване на тютюна от реколта 2009 следваше да бъдат записани на отделен ред в бюджет 2010, но в проекта не са предвидени никакви средства за фонд "Тютюн".  В Бюджет 2009 бяха предвидени за тази цел 80 млн. лева. Предимно в най-изостаналите в икономическо отношение райони у нас без средства ще останат 46 500 семейства. Тютюнопроизводителите са ощетени от тази фискална мярка, тъй като нямат алтернатива за заместване на тютюна с друга култура, което особено в период на криза е невъзможно. Те вече застават пред МС с искане да се разрешат два въпроса: ще има ли премии за 2009 г. и какво следва да стане за 2010-2013 година.

Необходимо е да се има предвид, че в началото на 2009 г. няколко държави от ЕС, сред които и България, са отправили питане до ЕК в Брюксел дали в следващите години е възможно националните бюджети да подпомагат производството на тютюн. Отговорът на ЕК е, че е напълно възможно, но фонд "Тютюн" трябва да бъде ликвидиран, а подпомагането следва да се осъществи чрез системата на национални доплащания. От ЕК са определи те да са в размер на около 70 млн. лева. С писмо ЕК е уведомила МЗХ, че 2009 г. е последна година, в която тютюнопроизводителите може да бъдат подпомагани.

В писмото е упоменато, че плащането за реколта 2009 може да стане, ако договорите за изкупуване на тютюн бъдат сключени до 4 декември 2009 г., а подаването на информация от търговците за изкупения тютюн - до 7 декември, но само ако МС е взел решение за изплащане на помощта през 2009 г. Такова решение все още не е взето и част от упоменатите 80 млн.лв. вероятно ще бъдат изплатени в средата или във второто полугодие на 2010 г. МЗХ следва да изготви нова схема за подпомагане на производителите на тютюн през националните доплащания, осигурявани от бюджета. Тя следва да бъде изпратена за одобрение в ЕК в Брюксел. Засега такова решение не е внесено и гласувано от българското правителство.

Социалната политика

В Бюджет 2010 едно от най-ощетените министерства в разходната му част е Министерството на труда и социалната политика. Неговият бюджет е намален с 21,21% спрямо коригирания бюджет за 2009 г., като намалението на текущата издръжка е 36,25%, социалните разходи - 22,16% и капиталовите разходи - 57,35%. Това означава, че социално-слабите граждани ще бъдат оставени почти без средства, когато кризата е най-остра, а социалните заведения няма да се ремонтират и поддържат нормално през 2010 г. Намалението на средствата на МТСП за 2010 г. е с 215 млн. лв. Водещите експерти в икономическата и социалната област са на единно становище, че 2010 г. ще бъде най-тежката кризисна година. През нея се очаква рязко повишаване на безработицата и е налице необходимост от спешни мерки на пазара на труда.

Необяснимо е защо в Бюджет 2010 с 2/3 се намаляват средствата по Националния план за заетост - от 165 млн. лв. на 65 млн. лв., което означава, че около 60% от активните мерки на пазара на труда ще бъдат блокирани. С тяхното евентуално включване в бюджета биха били налице средства за: повишаване на квалификацията, обучаване на хората да открият собствен бизнес, стимулиране на работодателите да запазят работни места и т. н. Националният план по заетост се намалява от 190 млн. лв. на 65 млн. лв. и по този начин 63 000 души, които са получавали подкрепа чрез програми по заетост от държавата, занапред няма да имат тази възможност.

Едва ли ще се запазят работни места в индустрията и услугите при 2/3 по-малко пари за програми за заетост в условия на криза. Крайно недостатъчни са средствата, предвидени в бюджетите на икономическото и социалното министерство за програмите по "насърчаване на предприемачеството и иновациите" (380 млн. лв.) и за "осигуряване на заетост и повишаване на качеството на работната сила на безработните и заети лица" (360 млн. лв.).

Всички социални и осигурителни фондове вече са на дефицит, от една страна, а от друга - бюджетите на НОИ и на социалното министерство са нееластични в голямата си част. В тях са заложени законово установени плащания, които държавата не може да не плати, в т.ч. при уволнение, когато доходът на член от семейството падне под определено ниво - 350 лв. на месец. В такива случаи би трябвало хората автоматично да имат право на детски надбавки, помощи за отопление и т.н., но на практика това не става поради липса на средства.

И в Бюджет 2010, и в тригодишната бюджетна прогноза няма ясна визия за политика по доходите. Работните заплати не само се замразяват, но на практика се намаляват, предвид очакваната инфлация през 2010 г. в размер на 2.2%. Финансовият министър говори за увеличение на заплати и пенсии съобразно икономическите условия и състоянието на пазара на труда, то обаче засега не е подкрепено от разчети. 

Едва ли е реалистична прокламираната основна цел на пенсионната политика през 2010 г. - да се запази нивото на осигурителната защита на хората в пенсионна възраст при замразяване на пенсиите от 1.01.2010 г. и перспектива (спомената от социалния министър) за едва 5-процентно увеличение на пенсиите от 1 юли 2010 г., ако има пари след първото полугодие. При положение, че се отменя на практика златното швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите чрез замразяване на номиналния им размер, то в действителност реалният им размер се понижава предвид очакваната инфлация.

Преди второ четене на Бюджет 2010 се извършиха някои поправки, от които заслужават внимание: отпуснатите допълнителни 460 млн. лв. за здравеопазване, в т.ч. и за лекарства на онкоболните. Най-коментирани обаче бе отмяната на увеличението акциза на концентрираните алкохолни напитки и в по-малка степен увеличението на данъка върху хазартните игри от 10 на 15 %. Тези поправки донякъде тушираха възникналото напрежение особено в някои винопроизводтелни райони у нас, които са традиционни производители на домашна ракия.

В крайна сметка Бюджет 2010 може да се определи като крайно консервативен. Целите, които правителството си поставя за присъединяването на България още през 2010 г. към валутния механизъм ERM ІІ и не след дълго в и в Еврозоната несъмнено трябва да бъдат подкрепени. Това обаче едва ли ще бъде разбрано от няколко милиона българи (заети в публичния сектор и пенсионери), които чакат своите доходи от бюджета, а в него няма засега нито лев за евентуалното им увеличение. Дали ще сбъдне чаканото преизпълнение на приходите през юни и все пак те ще получат някой лев отгоре - времето ще покаже...

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo